Краят на 2019 и началото на 2020 година бележат едно събитие, което е безпрецедентно в най-новата ни история и може да се сравни само с големите катастрофи от Световните войни през 20-ти век. Пандемията Ковид досега е отнела над четири милиона живота и битката срещу вируса продължава и днес, но естеството на явлението и промяната в живота ни надскача измеренията на просто битка срещу конкретен вирус и неслучайно мнозина наричат пандемията “биологична война”.
Коварността на вируса поставя под съмнение тезата за естествения му произход и мнозина говорят за т.нар. “план-демия”, тъй като вирусът предизвика колосална промяна в начина на живот, драконовски ограничения на правата и свободите на гражданите, разместване на цели икономически сектори и най-голямото преразпределение на богатство близките десетилетия, а до момента, почти две години след първата вълната, все още няма решение на проблема.
Ерата на Ковид 19
Опасността от вируса се оказа реалност. При това все още не е ясно докъде се простира въздействието му върху здравето на хората след преболедуване. Освен преките последици от вируса, всички сме свидетели на мащаба и скоростта, с които той преобърна начина ни на живот. Не става дума просто за промяната в навиците ни в ежедневието, ограничението на контактите с приятели и познати, масовите събития, които вече не могат да се посещават толкова лесно, ограниченията за достъп до заведенията за хранене и всички други неща, които ни доставят удобство или удоволствие. Говорим най-вече за основополагащи за здравото общество елементи, чиято функция надхвърля осъзнатите измерения на индивидуалния гражданин.
Ковид ваксините
Откакто се установи пандемията, по очевидни причини се започна търсене на лек срещу вируса. Въпреки неоптимистичните срокове за създаване на ваксина срещу коронавируса – нека си припомним, че прогнозите бяха за минимум пет до десет години, каквито са изискванията за клиничните изследвания, в крайна сметка в края на 2020 г. се появиха първите новини за открита “ваксина”.
Още тогава в научната общност имаше редица специалисти, които поставиха под съмнение действието на ваксините по две причини:
- Все още не беше (а и до днес не е) съвсем ясно какво е въздействието на Sars-Cov-2 върху човешкия организъм;
- “Ваксините” срещу Ковид използват съвсем нова технология, която преди пандемията се категоризираше като генна терапия (иРНК и ДНК технологии);
- Изследванията, върху които се базира изводът за ефективност, са крайно недостатъчни, за да можем да бъдем сигурни, че препаратите са безопасни.
Но въпреки тези публично поставени проблеми, сякаш натискът да се намери решение с Ковид 19 взе превес. На новите препарати на Пфайзер/Бионтех, Модерна и Астра Зенека се даде разрешение под условие (спешно разрешение за ползване) и въз основа на аргумента, че ползите надхвърлят рисковете. От този момент започна лавинообразната медийна пропаганда в полза на ваксинирането с новите препарати и се появи обещанието, че ще се върнем към стария начин на живот.
Натискът върху хората да се ваксинират срещу смъртоносния коронавирус се проявява в няколко линии. От една страна, посятият страх от вируса създава изключително тежък психически тормоз върху всеки човек, който е загрижен не само за себе си, но и за близките си. От друга страна, ограничителните мерки поставят под риск развитието на бизнеса и професията на всеки – особено за тези, чиято прехрана е засегната най-много от локдауна и ограничителните мерки.
На трето, но не последно, място, спазването на безспорно важни правила и мерки срещу разпространението на ковид всъщност до голяма степен създава дразнение във всеки, тъй като ограничава това, което му доставя удоволствие. А всички знаем, че промяната на навиците и самоограничението не са лесни за съвременния човек, който е свикнал всяко нещо да му е на една ръка разстояние.
Именно заради тези неизчерпателно изброени фактори, обикновеният човек всъщност търси решение на проблема, който го възпрепятства да живее по начина, по който желае. Точно в този момент се появяват новите “ваксини” и този натиск играе ключова роля за изборите на хората, които искат да повярват, че ваксините работят. Това, заедно със заглушаването гласа на всеки инакомислещ относно ваксините, изключва защитата на критичната мисъл, тъй като човек вече има привидно достатъчно “аргументи” да вземе решение и му се иска това да е отговорът.
Но това е предвидимо състояние на обикновения човек и затова би следвало правозащитници и заемащите публични позиции в държавната власт, да мислят по тези въпроси в защита на публичния интерес и здравето на гражданите. А в случая виждаме обратното – сякаш има координация за налагане на ваксинация, та чак се говори за задължително ваксиниране.
Защо има такъв координиран интерес за ваксинацията
Правителствата, цели индустрии, бизнесът, икономиката, учените, медиците и фармацевтите –всички те подкрепят и насърчават ваксинацията. Защо това е така?
Да изходим от интереса. Бизнесът очевидно има интерес ваксинацията да проработи, за да се отпуснат мерките, тъй като локдауните в редица държави членки на ЕС създадоха хаос и прекъсване на верига доставки в много на брой и различни индустрии. Разбираемо е защо авиокомпаниите и пътническият превоз са търсят същото – очевидно предмет на техния бизнес е свързан пряко със струпване на много хора на едно място, както и с комфорта да се пътува в други държави. Като цяло икономиката е твърда за такова решение. Да не говорим за икономическите интереси от ваксинацията, които Big Pharma неуморимо брани.
От друга страна, правителствата са натоварени да дадат решение за кризата с коронавируса – очаква се от тях да не допускат бизнеси да фалират, но едновременно с това да запазят живота на населението и да спрат огнищата на разпространение, здравната система да издържи. За тях ваксинацията е решението.
Дотук все уж разбираеми доводи. Тук обаче се прокарва и още една линия. Правителствата и финансовия сектор трябва да решат проблема със забавянето на икономиката. Защото в един момент финансовата система може да рухне поради прекъснати вериги на доставки и забавяне на търговията. Това може да доведе до много по-тежка икономическа криза от тази през 2008 г. и да настъпи невиждан хаос.
Тук се появиха и идеите за универсален базов доход, видяха и възможността за оправдаване на засилена роля на държавата – една социална държава, която контролира здравната система и осигурява решението (ваксината), ултимативно аргументирайки се като защитник на човечеството, но реално налагаща форма на тоталитаризъм със социалистически привкус. От това, съчетано с огромното преразпределение на богатство, започна да намирисва на настъпване на новата идеология.
Стигаме до най-интересното – да разгледаме идеологическата страна на нещата. Живеем в свят, в който все повече науката се превръща в религия. Днес науката има догма, макар това да противоречи на принципите на същинската наука. Днес заради култа към научния прогрес, човек вярва повече на едно твърдение, когато е облечено в мантията на “науката”.
Проблемът обаче се появява, когато се напомни максимата “колкото повече човек придобива знание, толкова повече разбира, че това, което знае, е нищо, в сравнение с непознатото”. Или с други думи, науката е винаги в прогрес и едно твърдение, дори да звучи достоверно в един момент, може да се окаже абсолютно погрешно на следващ етап. Такъв е и случаят с т.нар. “ваксини”, тъй като се наложи едностранната визия, че щом е плод на “науката”, значи работи. И така всички, за които “науката” е идол, безкритично приемат тази теза, като осмиват и до ден днешен хората, които дръзнат да поставят под съмнение генната терапия, която пробутват като ваксини.
Определянето на ваксините като генна терапия може да звучи странно за някои, но нека припомним, че компанията Модерна рекламираше две години преди пандемията същата РНК технология като продукт за генна терапия, с който “пренаписват генетичния код” и “хакват софтуера на живота”. Самото действие на РНК и ДНК технологиите ще разгледаме по-подробно малко по-нататък.
Защо това го свързваме с идеологическата страна на ваксините? Ами неотдавна един български биоинженер се “изпусна” по националната телевизията в предаването “Питай БНТ”, че всъщност новите ваксини са генна терапия и този “експеримент” е ключов за следващата стъпка – бъдещото въвеждане на подмяна на гените. В действителност той е прав, защото всички сме чували за научния прогрес в областта и възможността човек да програмира гените на детето си например, да “предотвратява” генетично вродени заболявания и т.н., което по своята същност не се възприема от обществото добре поради очевидни етични съображения.
Но когато вече съществува аргументът, че генната терапия спасява животи и че всъщност няма вредни последици, много по-лесно ще бъде в обществото да се възприемат такива продукти. Именно заради това можем да счетем, че влизаме в нова ера на “здравеопазването”, но и на фармацевтиката. А и да не забравяме, че това е блян на всички трансхуманисти.
Изброените дотук фактори само посочват неизчерпателно интересите и мотивите на много субекти да търсят да наложат ваксинацията. Всички те оказват влияние върху обществото и се упражнява натиск върху хората да се ваксинират с тези препарати. Можете да го видите по редовните медийни публикации, с които се пропагандират ползите от препаратите и се подценяват всички твърдения против тях, осмивайки тези, които не вярват на рекламната брошура. Това не е обективна журналистика, а тенденциозна пропаганда.
За да не бъдем голословни, ще разгледаме действието на новите “ваксини” и защо будят у мнозина съмнението, че ще доведат до здравна криза на световно ниво.
Как работят ваксините, какво ни рекламират и дали е вярно
Препаратите на Пфайзер/Бионтех и Модерна използват иРНК технологията, която се намесва в генната експресия на клетката. Механизмът на действие най-общо може да се обясни като инжектиране на информационна РНК (рибонуклеинова киселина), облечена в специална липидна обвивка, която да позволява на генетично инженирана иРНК да влезе в цитоплазмата на човешката клетка. Там във взаимодействие с рибозомите (рибозомите превеждат иРНК-то) човешката клетка произвежда (както е програмирано от иРНК-то) т.нар. спайк протеин (шипов протеин), който се наблюдава по повърхността на Sars-Cov-2. Изхвърляйки го извън клетката, се очаква протеинът да бъде разпознат от клетките ни като външен (антиген) и по този начин да се предизвика имунна реакция.
При препарата на Астра Зенека механизмът е подобен, но този път не се използва иРНК, а ДНК. Носителят е клетка на аденовирус с инженирано ДНК. Вирусът освобождава това ДНК в човешката клетка, но не в цитоплазмата, а в ядрото на клетката (твърдят, че не променя генома на клетката), където това ДНК се транскрибира в иРНК. Това иРНК излиза от ядрото в цитоплазмата и подобно на РНК препаратите бива превеждано от рибозомите в спайк протеина. И в двете ситуации, това е пряка намеса в генната експресия.
Още в началото на кампанията се рекламираше, че при “бодването” в областта на рамото, активното вещество (ваксината) задейства механизма, произвеждат се тези спайк протеини локално в областта на рамото, антителата атакуват и се предизвиква имунният отговор, като се създава “очакваният” имунитет. Така действат всички ваксини, които познаваме досега.
Но какво откриваме впоследствие? Д-р Байръм Бридъл, имунолог, публикува данни от изследване за биодистрибуцията на “ваксините” и се оказва, че ваксината не остава в областта на рамото, а се разпространява из цялото тяло – оттам и спайк протеинът (антигена) е в цялото тяло. Тоест изводът е, че веществото не е там, където трябваше да бъде в тялото ни, и ваксината не работи по начина, по който ни рекламираха.
Ефективни ли са ваксините
Друга част от рекламната брошура бе, че ефективността на ваксините е изключително висока; че ако всички се ваксинираме, ще се приключи с пандемията, ще се върнем към стария начин на живот. Дали обаче това е така?
Ефективността на ваксините с времето спада, при това причина не са само новите щамове. А при новите щамове изследванията показват, че няма разлика между ваксиниран и неваксиниран.
В един момент се оказа, че „ваксините“ на Пфайзер и Модерна всъщност нямат превантивен, а профилактичен характер, което е заявено още с искането за спешно разрешение под условие от Европейската медицинска агенция. Това стана публично достояние чак когато имаше случаи на огнища в среди на напълно ваксинирани. Дори нашият здравен министър Костадин Ангелов потвърди, че „ваксините“ не предотвратяват инфекция, а всъщност правели преболедуването по-леко. Сега разбирате защо когато поискате някой да си постави маска, а той ви отговори, че е ваксиниран, трябва да продължите да настоявате.
Редица учени поставиха въпроса с т.нар. нови щамове и варианти. Защо се бърза с ваксинацията, като догодина „ваксините“ няма да действат срещу новия щам или новия вариант? Това бяха опасенията преди възможността за ваксинация. Те се доказаха с делта варианта, срещу който дори официалните данни показват, че ваксините са ниско ефективни. Затова сега се промотира трета доза бустер. Това повдига легитимния въпрос – при следващия вариант пак ли ще трябва да се ваксинираме?
Верни ли са тиражираните данни
От емпиричния опит виждаме, че те не са верни. Навсякъде се говори за това, че няма значителен брой ваксинирани, получили странични ефекти. Личният опит показва друго обаче.
Стийв Кърш, един от проваксърите, които се усъмниха в безопасността на ваксините, разказва как след като се ваксинирал, в неговия дом се събрали трима души (градинарят, чистачката и др.), които се оплакали от значителни странични ефекти на РНК ваксините. След като погледнал официалните данни установил, че вероятността това да се случи е по-малка от това да удари мълния два пъти на едно място. За да се увери, че това не е статистическа грешка, разпитал всички хора, които познава, и се оказало, че статистиката лъже. Именно това го накарало да излезе с позиция, че цензурата е вредна за достоверността на информацията, която подават личните лекари и данните, които излизат в публичното пространство!
Увереността на всички, че „ваксините“ са безопасни, предпоставя да не се следи здравословното състояние на ваксинираните и всяка аномалия да се отчита като друго заболяване. Плашещото е, че на много от увредените от „ваксините“ хора не се дава гласност с оправданието, че всъщност с ваксините всичко е наред. В крайна сметка ключови са входът и изходът на данните и да не се пропуска изследването на пост-ваксинацията.
Опасностите след ваксинация
Необяснимо е защо становищата на видни учени и медици в областта биват пренебрегвани, цензурирани и им се лепва етикетът “фалшиви новини”. Както споменахме по-рано, д-р Байръм Бридъл, виден канадски имунолог, получава клинични данни на Пфайзер от Японското правителство на основание свободен достъп до публична информация, от които се разкрива биодистрибуцията на активното вещество на препаратите.
Оказва се, че ваксината не остава в рамото (областта на делтоида), както рекламираха, но всъщност се разпространява из цялото тяло. Това новооткритие провокира мнозина да изследват дали потенциално това би създало здравословен проблем за ваксинираните. Самият д-р Бридъл твърди, че спайк протеините се предават през плацентата и е възможно ваксините да причиняват стерилитет. Тук ще изброим основните предупреждения, които си заслужава да бъдат изследвани:
- Д-р Чарлс Хоф, канадски практикуващ лекар, свидетелства за реална опасност от микросъсиреци в кръвоносните съдове на базата на наблюдение на всички своите ваксинирани пациенти. Тези съсиреци могат да доведат до увреждането на органи, които не се регенерират. Неговата теза се потвърждава от притеснително увеличените случаи на миокардит сред млади пълнолетни след ваксинация;
- Професор Д-р Сухарит Бхакди въз основа на данните, изнесени от д-р Байръм Бридъл, потвърждава опасността, че високата наситеност на спайк протеини може да доведе до съсиреци, защото лимфоцитите в тялото биха идентифицирали клетките-производители на спайк протеина (нека си спомним механизма на действие на иРНК технологията) като външни и да атакуват клетките на кръвоносните съдове. Но при висока наситеност на спайк протеини, левкоцитите биха идентифицирали клетките като бактерия, което е още по-голям риск;
- Д-р Робърт Малоун, изобретателят на иРНК технологията, предупреждава за т.нар. aнтитяло-зависимо усилване (ADE), което може да увеличи заболеваемостта от различните епитопи на коронавируса сред ваксинираните;
- Вирусологът Д-р Хеерт Ванден Боссе предупреждава, че справянето с пандемията трябва да бъде по съвсем различен начин. Той твърди, че масовата ваксинация би довела до отслабване на вродения имунитет и трудно овладяване на инфекция, а към момента се наблюдава увеличение на заразените сред ваксинираните.
Задължителната ваксинация
Тук е важно да разграничим понятието “задължителна ваксинация” от задължителното ваксиниране на деца срещу много други болести, което се извършва от много отдавна, и задължителното ваксиниране срещу Ковид.
Защо? Защото когато термините се използват взаимнозаменяемо, става лесно да се каже, че всеки скептик спрямо ковид ваксините всъщност е антиваксър, а видиш ли ваксините са нещо добро (по принцип). Но тук следва да се направи разграничението – не, не става дума за проблем с ваксинирането по принцип, става въпрос за проблем с препаратите, които пробутват като ваксини срещу Ковид 19. Защото се оказва, че до преди години те не са могли да бъдат наречени ваксини, а дефиницията за ваксина се оказва променена.
Ще посочим някои основни аргументи защо е абсурдно да се въведе задължителната ваксинация срещу Ковид 19:
- “Ваксините” имат “разрешение под условие” на основание “ползите надхвърлят рисковете”, което означава, че не са преминали необходимите изследвания, за да бъдат одобрени като ваксини според уредбата на ЕС. Следователно не отговарят на изискванията за доказана безопасност и не могат да бъдат причислени към другите ваксини, за които има задължителност;
- Опасностите след ваксинация, посочени по-горе, за които предупреждават редица учени и медици, не са достатъчно изследвани;
- По официалните данни “ваксините” гарантират 95% ефективност, но срещу тежко протичане на заболяването, а не гарантират превенция. Следователно имат профилактичен характер и пак може да се разболееш. Да не говорим, че няма ефективност срещу нови варианти като делта варианта;
- И тази ефективност се оказва изпаряваща се с времето по последните данни – оказва се, че FDA е одобрила Pfizer на базата на данни, неотговарящи на стандартите;
- Вроденият имунитет може да бъде нарушен и това е много по-опасно от който и да е било вирус.
- Естественият имунитет е по-добър от ваксинационния показват множество изследвания.
Но въпреки тези аргументи, натискът за ваксинация продължава и постепенно ограниченията на неваксинираните вероятно ще преминат в задължение за ваксинация.
Проблемът с разделението в обществото
Проблемът с ваксинацията срещу Ковид 19 има не само социално и здравно измерение, но и обществено и политическо. Все повече расте разделението в обществото по този въпрос. Защитниците на ваксините биват ограничавани да продължат да носят маски, да спазват ограниченията и т.н., но те неправилно обвиняват за това неваксинираните. Интересно е, че постоянно обществото ни е облъчвано чрез обществените медии, че ваксинацията е въпрос на отговорност, което поради гореописаното дотук не може да бъде по-далеч от истината.
Но това се прави, за да се вмени вина и страх от остракиране у всеки, който дръзне да не се съгласи с болшинството (в случая наложеното мнение за ваксините). Все повече се създава напрежение между гражданите, а продължаването на пропагандата от страна на институции и медии показва, че това се цели нарочно, за да се окаже натиск върху обикновения гражданин. Вече започна натискът в местоработата, при това не защото работодателят е загрижен.
“Бийте си ваксината, или си стойте вкъщи!”, се изказа известният холивудски актьор Шон Пен. Проблемът е очевиден – дискриминация спрямо неваксинираните. Немислимо е да говорим за такова ограничение.
Протестите срещу задължителната ваксинация
Почти никоя обществена медия не отрази големите протести в Германия, Франция, Холандия, Великобритания и други европейски държави. Навсякъде се въведоха ограничения за неваксинираните. Тепърва ще става ясно дали тези ограничения са законни. Протестите в Австралия срещу ваксините също не бяха отразени. А тези медии, които ги отразиха, ги маркираха като “протести срещу мерките”, без да изразят истинските причини за масовото гражданско недоволство.
Многохилядните протести в цяла Европа бяха в действителност най-вече срещу много от правителствените мерки, които нарушават права на гражданите и значително понижават качеството им на живот. Но освен тези мерки, европейските граждани протестираха и продължават да протестират и срещу задължителната ваксинация, която се обсъжда от някои правителства, срещу ваксинационния паспорт, който би бил способ и предпоставка за дискриминация и нарушаване на основни човешки права.
По тази причина в САЩ има редица щати, които отказват да въведат задължителната ваксинация и вероятно в бъдеще ще бъдат анклави на неваксинирани, тъй като и в момента се наблюдава миграция от други щати, в които вече е въведена задължителната ваксинация.
Индивидуалният избор и търсенето на истината
Изключително интересен е фактът, че наскоро абортът стана човешко право под натиска на идеологията на новата пълзяща диктатура. Представяте ли си, човешко право стана да отнемеш живота на дете, което е безсилно да избере за себе си. Парадоксалното е, че когато опасността за тялото ти е реална – в случая с “ваксините” срещу Ковид 19, думите “my body, my choice” по някаква причина нямат същия политически отзвук. Тепърва ще наблюдаваме дали правата на човека, които бяха приети в името на хуманизма, ще бъдат защитени в този случай.
Повече за политическите и обществени процеси относно Ковид ваксините можете да проследите в предаването КОВИД-19 ВАКСИНИТЕ – ПОЛИТИКА, ИКОНОМИКА И ИДЕОЛОГИЯ на Студио Градът.