Какво ни говори днес кръвта на пожертвалите се за свободата на народа ни? Не питам „метафорично“. Кръвта на праведния Авел според Св. писание на Библията вика към Бога за отмъщение срещу неговия брат Каин, който го уби. За разлика от Кръвта на Спасителя, която извиква умилостивения от Бога към човеците, които приеха Неговата Всегдашна Жертва за прошка на греховете им. Но както казва св.ап. Павел, Бог осъжда всички тези, които считат за нищо пролятата Кръв на Неговия Син. Подобно и душите на светии-мъченици, заклани заради своето свидетелство и благовестие за Божието Царство, изискват пред олтара на Бога въздаяние над губителите на земята (според Откровение на св.ап. Йоан).
Но какво извиква кръвта на загиналите за свободата на Отечеството ни? Извиква Свободата, която се явява на щиковете на победоносната армия, в която участват руснаци, украинци, румънци, поляци, финланци и куп други воини от народите, влизащи в състава на тогавашната Руска Империя. Кръвта на падналите войници от тази армия също извиква свобода за народа ни. Защото иначе, ако са загубили живота си само заради имперски амбиции, то смъртта им би била напразна, безполезна, като гибелта на завоеватели–агресори.
Но никой никога не може да освободи роба, защото той си остава завинаги роб на духовните окови, поробили съзнанието му. Освобождава се вече свободният, който вече е достигнал вътрешната свобода на самосъзнание и идентичност. Това, което постигат дейците на Българското Възраждане (с живата жертва на отдадения си на просветителска мисия живот). Събуждайки самосъзнанието и самоопределението на едно малцинство, което е вътрешния двигател на Освобождението. От там и революционния плам в освободените умове, осъзнали своята отеческа идентичност, и търсещи да осъществят невидимото във видимите граници на освободена България (която и видяха отдалеч – приживе в своите блянове).
Не е ли вече бил свободен онзи, който е успял да извоюва правото си да призовава своя Бог на родния си език, на свещената реч на своите древни предци – царе и пророци? Не е ли вече свободен в Христа Бога, този който разговаря с Бога, така както само синовете на апостолската Вяра могат? Затова извоюването на независима църква – Българската Екзархия, чиито богослужения са на български език, предшества възстановяването на Българската държавност (не случайно границите на България според санстефанския мирен договор повтарят границите на Българската Екзархия). Външната сила само узаконява това, което вече е родено духом. Държавата на Духа винаги е от преди земната държавност.
Всяка война се води заради мира след нея (под мир разбирай – ред). Но и всяка война първом е в невидимите измерения, в умовете и душите, преди да се яви противопоставянето телом. И прекроените граници (независимо дали са държавни или други), винаги отговарят на нови реалности в невидимите територии.
Днес сме свидетели на една глобална война за умовете и душите на човеците. И защото е противопоставяне вътре и в самото гражданско общество, можем да я наречем – гражданска (дано никога повече не прерастне в кървав сблъсък и телесно насилие човек над човек). За душата на демокрацията, за душата на Европа. И това не е метафора. Но, за да няма оня демоничен кървав холокост на първата и втората световна войни (това понятие, означаващо „жертвоприношение“ не се отнася само за еврейските жертви на нацизма), е необходим друг героизъм, отговарящ на вида информационна война, чиито оръжия за масово поразяване на умовете, са медиите, социалните мрежи и войнстващия популизъм. Защото, ако се стигне до „гореща“ война, означава, че сме се провалили в „студената“, и демоните на завистта, омразата и похотта, са обладали до край човешките умове.
Но за предотвратяване на бъдещ геноцид, са нужни нови жертви, но не кървави, но саможертвата на онези, които са готови като „жива жертва“ да живеят всеки ден в себеотдаване и себеизливане на олтаря на духовното ни Отечество. Себеотрицание, което е готово, заради свидетелството си за Истината, да претърпява хулите, клеветите и социалното преследване от страна на тълпите, чрез които управляват коорпоративните императори (такова преследване можем да го наречем виртуално, имиджово убийство или просто остракиране на неудобните на системата, с „досие“ по китайски образец). Днес необходимият подвиг е друг и малцина са готови на него. Но без „критичната маса“ родолюбци, които се противопоставят на демоните на лъжата, без духовното малцинство от лидери, които мислят като държавници, като апологети на Държавата на Духа, бъдещето на народа и свободата на отделния човек, са обречени.
Затова казвам, че днес кръвта на героите мъченици, не вика само към Бога, но и нас призовава, НЕ да умираме за свободата, но да живеем за Истината, чрез Която сме СВОБОДНИ. И като синове и дъщери на Свободата, да издигнем Истината като знаме за събиране на онази духовна и словесна армия, чрез която Живота побеждава… лъжата и смъртта.