През последните години в Европа и в света личните данни на потребителите (и на гражданите като цяло) стават все повече обект на нежелано разкритие и злоупотреба – било то от частни компании или от държавни формации. Някои от случаите по този повод, за които Богари Медия вече писа, са незаконната търговия с лични данни от страна на компанията “Клиървю ей ай” (Clearview AI), както и заснемането на домовете от домашни роботи.
Електрическите автомобили също не правят изключение, като пример за това е компанията “Тесла” (Tesla) на Илън Мъск. Макар да уверява клиентите си, че поверителността на личните им данни е от първостепенно значение, както и че вградените в автомобилите камери за съдействие на шофьорите са проектирани в съответствие с този приоритет, се оказва, че не е точно така.
Голямата картина
За милиони американци автомобилът им е като убежище – малко място, където могат да намерят уединение между забързаното ежедневие в дома и работното място.
Те прекарват около 300 часа годишно в шофиране – плюс много повече часове, когато автомобилът се използва като офис, помещение за обяд, телефонна кабина или дори звукозаписно студио.
Информацията за това какво правим през тези часове може да бъде изключително ценна, а днешните автомобили генерират около 25 GB данни на час. Тези данни са на стойност стотици милиарди долари. Според проучване повечето големи производители признават, че могат да продават личната ви информация, а половината от тях твърдят, че биха я предоставили на правителството или на правоприлагащите органи без съдебна заповед.
Какво „засича радарът“ за най-новите автомобили
Доклад на фондация “Мозила” (Mozilla) показва, че повечето от производителите на автомобили не зачитат личния ни живот. Според доклада автомобилите вече са компютри на колела, което означава, че имат неповторимата възможност да наблюдават, слушат и събират информация за това какво правим и къде отиваме. След това цялата тази информация се споделя или продава на брокери на данни, правоприлагащи органи и други.
Според доклада на Mozilla “Тесла” показва съмнителни резултати при оценка на поверителност и сигурност, когато става въпрос за защита на личните данни на лица, заснети с камера както вътре, така и извън техните автомобили.
Ето какви компоненти включва например „Модел Y“
Изображение: официален сайт на Tesla
- Над задната регистрационна табела е монтирана камера.
- Ултразвуковите сензори (ако са оборудвани) са разположени в предната и задната броня.
- Във всяка колона на вратата е монтирана камера.
- Три камери са монтирани на предното стъкло над огледалото за обратно виждане.
- На всеки преден калник е монтирана по една камера.
- Радар (ако е оборудван) е монтиран зад предната броня.
Уведомлението за поверителност на клиентите на “Тесла” от своя страна предупреждава, че „отказът от събиране на данни може да доведе до намалена функционалност, сериозни повреди или неизправност на автомобила Ви, тъй като той може да не е в състояние да Ви предупреди за проблеми в реално време“. При така поставени условия надали потребителят ще е склонен да откаже да предостави данните си.
“Тесла” не е отговорила на подробните въпроси, изпратени до компанията за този доклад.
Следва да се отбележи също така, че компанията е изправена пред няколко съдебни дела във връзка с опасения за неприкосновеността на личния живот, включително обвинения, че е изнесла видео данни.
Какво ли не вижда автомобилът Ви…
Показателен е случай, развиващ се между 2019 и 2022 г., когато група служители на компанията са споделяли помежду си чрез съобщителна мрежа видеоклипове и изображения, записани от камерите на автомобилите на клиентите. Това разкривало чувствително съдържание – споделят някои бивши служители в интервю пред Ройтерс. Един от тях описва видеозапис, на който се вижда как мъж се приближава към автомобила напълно гол.
Споделените кадри включват също така катастрофи и инциденти, свързани с насилие на пътя. Бивш служител споменава за видеоклип, на който се вижда как автомобил на “Тесла”, движещ се с висока скорост в жилищен район, удря дете, каращо колело.
Един от бившите служители дори се шегува, че никога няма да си купи “Тесла”, след като е видял как се отнасят с повечето клиенти. Друг заявява: „Не мисля, че хората, които купуват автомобила, знаят, че личното им пространство не се зачита… Можем да ги видим как перат и правят наистина интимни неща. Можем да видим децата им.“
Дейвид Чофнис, изпълнителен директор на Института за киберсигурност и неприкосновеност на личния живот към Североизточния университет в Бостън, също отправя укор към тази практика, разпространяваща се в компанията. Той отбелязва, че разпространението на чувствително и лично съдържание може да се тълкува като нарушение на собствената политика за поверителност на “Тесла”. Това може да доведе до намесата на Федералната търговска комисия на САЩ, която прилага федералните закони, свързани с неприкосновеност на личния живот на потребителите.
Достатъчно ли е да не караш Tesla, за да се предпазиш?
Според няколко бивши служители, с които Ройтерс разговаря, някои от записите са били споделяни само между двама служители, но други са могли да бъдат видени от десетки от тях.
“Тесла” твърди, че записите от камерите ѝ остават анонимни и не са свързани със собственика или автомобила. Служителите обаче са използвали компютърна програма, която може да разкрие местоположението, от което са направени, и съответно да покаже къде живее собственикът на съответната “Тесла”. Това само по себе си е директно навлизане в личния живот, както считат и някои от бившите служители.
Още по-притеснителен е фактът, че някои записи са направени, когато автомобилите са били паркирани и изключени. Дори повечето дела за защита на личните данни обикновено се съсредоточават не върху правата на собствениците на “Тесла”, а на минувачите, които не знаят, че може да бъдат записвани от паркираните автомобили.
Следователно от камерите са засегнати не само хората, които са в съответния автомобил, но всички, намиращи се наоколо, включително минувачи, други коли, шофьори, пътници. Колите се превръщат в подвижни средства за наблюдение, следене, записване, събиране и предаване на информация. И това не се отнася само за „Тесла“, нито само за САЩ. Проучване на организацията за защита на потребителите „Чойс“ (CHOICE) показва, че седем от десетте най-популярни марки автомобили в Австралия следят шофьорите, а някои от автомобилните компании дори продават потребителски данни на трети страни. Според правозащитници това е факт, който буди сериозна тревога, а също така свидетелства за изоставане в законодателството за неприкосновеността на личния живот и за необходимостта от осъвременяване на правните норми в тази област, за да бъдат защитени потребителите от експлоатация. При сегашната правна уредба компаниите могат да пишат свои собствени правила чрез политиките си за поверителност.
Проучването разкрива, че само „Субару“, „Исузу Ют“ и „Мицубиши“ не събират, нито споделят потребителски данни в Австралия. Най-сериозни посегателства върху личната информация на своите клиенти извършват „Тесла“, „Киа“ и „Хюндай“, като първенството се държи от компанията на Мъск, която събира и споделя с трети страни не само гласови данни, но също така видеокадри и изображения. Разследването на организацията за защита на потребителите показва, че „Тойота“, „Форд“, „Мазда“ и „Ем Джи“ също събират и понякога споделят клиентски данни.
Продажбата на камери за автомобили е все по-разрастващ се бизнес с огромни печалби. Според доклад, публикуван от фирмата за пазарни проучвания и консултантски услуги „Форчън бизнес инсайтс“ (Fortune Business Insights), световният пазар за автомобилни камери се е оценявал през 2023 г. на 400 милиона долара, през 2024 г. се оценява на 460 милиона долара, а до 2032 г. се прогнозира да нарасне на 3,72 милиарда долара.
Камерите за автомобили станаха доста популярни през последните години. Те могат да бъдат полезни за заснемането на произшествия или да помагат на водачите, като им предоставят информация за пътната обстановка. Записите от камерите могат да послужат при съдебни дела, застрахователни искове и за предпазни цели. А въвеждането на модерни технологии като изкуствения интелект и автомобилната телематика засилва приложението на камерите, предоставяйки наблюдение в реално време на обстановката вътре в автомобила и около него. Всичко това може да бъде от полза в определени случаи, но също така крие опасности за личната неприкосновеност на хората, злоупотреби, манипулации и неправомерно упражняване на контрол.
Изкуственият интелект с „естествени очи“
Споделянето на чувствителни видеоклипове илюстрира една от по-малко забележимите характеристики на системите с изкуствен интелект: те често изискват армии от хора, които да помагат на машините да се обучават да изпълняват автоматизирани задачи като шофиране.
От 2016 г. насам “Тесла” наема стотици хора в Африка, а по-късно и в САЩ, които етикетират изображения за целите на машинното обучение. Това се състои например в разпознаване на пешеходци, улични знаци, строителни машини, гаражни врати и други обекти, срещани на пътя или в домовете на клиентите. За да се постигне това, на етикетиращите данни е бил предоставен достъп до хиляди видеоклипове или изображения, записани от камерите на автомобила, така че да могат да преглеждат и идентифицират обекти.
Още от „доброволно робство за удобство“
“Тесла” обаче не спира дотук, с разработването на системата за автоматизирано шофиране Autopilot. Бъдещата визия на Мъск е в крайна сметка да предложи режим на „пълно самоуправление“, който да замени човека-шофьор. Тези големи възможности, както вече можем да се досетим, се постигат с цената на още повече камери, сензори и други средства за събиране на информация.
И въпреки че докладът се отнася конкретно за “Тесла”, несъмнено собствениците на тези коли не са единствените изложени на риск от подобни нарушения на неприкосновеността на личния живот.
Какво следва от всичко това?
Всичко това следва да ни послужи за червен флаг в ерата на „технологичния прогрес“, в която на обществото се предлага многообразие от все по-усъвършенствани технологични продукти. И това несъмнено улавя човека в желанието му да се наслаждава на лукс и удобство, да е в крак с най-иновативните тенденции. Виждаме обаче на каква цена – цена, която ще се изисква от нас да плащаме все повече в бъдеще.
Несъмнено, внасянето на Общия регламент относно защита на данните през 2016 г. е една добра инициатива от страна на Европейския съюз. Има опасност обаче това да остане само едно сполучливо систематизиране на данни, ако обществото като потребители не бъде бдително и не поема отговорност.
Също така дали не съществува риск само големите компании, разполагайки с достатъчно капацитет и възможности, да могат да покриват критериите на навлизащите регулации? А това, от своя страна, би елиминирало целенасочено по-малките независими играчи.
Тепърва предстои да наблюдаваме тенденциите в тази посока и все повече да изграждаме критичен подход към всичко това, което навлиза в света, в който живеем.
