И преди да си кажете – ето, пак налудничави конспиративни теории, да спомена, че това не са мои думи, а на Джеферсън Греъм – репортер, фотограф и журналист, който пише за USA Today. Повод за тези му думи е решението през 2017 г. на Three Square Market (32M), компания от щата Уисконсин, да имплантира в ръцете на своите служители миниатюрни чипове, които да бъдат за тяхно „улеснение“, замествайки носенето на идентификационни баджове и улесняващи вписването (логването) в компютрите на компанията.
Ръцете на 40-те служители на компанията вече ще могат да се четат от електронни четци, подобно на кодовете върху потребителските стоки в магазина. Всичко това подплатено с бодряшки тениски с надпис „Мен ме чипираха“.
Колко иновативно, да им завидиш на щастливците. В разгара на разгорещения дебат инициаторите веднага се оправдаха, че в чиповете няма вграден GPS тракер или друг проследяващ софтуер (поне за момента, коментар на автора).
Всъщност – нищо ново
Оказва се обаче, че компанията, която е доставила въпросните чипове, е шведска, с многозначителното име BioHax. Тя твърди, че чиповете ѝ се ползват от почти 3000 човека в Европа (говорим за 2017 г.!), с различно предназначение – включително и като електронни билети за градски транспорт. Всъщност 32M не е първата компания, която прави това – през 2001 г. друга компания – Applied Digital Solutions, инсталира т.нар. “VeriChip” за достъп до медицински досиета. Друга американска компания, базирана в Сиатъл – Dangerous Things, твърди, че е продала десетки хиляди чипове на потребители през своя уебсайт, като чипът с инсталацията му струват 200 долара.
Първото поставяне на чип в човешко тяло датира от 1998 г, но комерсиално и масово това набира скорост през последното десетилетие.
„Безопасно“ и удобно плащане и банкиране?
Април 2022 – Патрик Паумен (Patrick Paumen) винаги предизвиква коментари и раздвижване, когато плаща в магазин или ресторант. Защото не използва карта или мобилен телефон, а просто доближава лявата си ръка до четящото устройство. „Реакциите на касиерите са безценни“, казва г-н Паумен – охранител от Холандия.
Walletmor, британско-полска компания, твърди, че е първата компания, която започва продажбата на чипове за разплащане, които се имплантират през 2021 г. „С нашия чип може да платите питието си на плажа в Рио, кафето си в Ню Йорк, да се подстрижете в Париж…“ Според Войтек Папрота (Wojtek Paprota), главен изпълнителен директор на компанията, процедурата по поставянето е напълно безопасна и уредена законово.
Естественото отвращение и подозрителност на хората към подобна идея, вследствие на реклама и засилващи се внушения, явно е на път да отслабне – проучване сред над 4000 човека в Европа и Обединеното Кралство показва, че 51% са склонни да обмислят такава стъпка. Заедно с това обаче (без да се споменава процентът – удобно) се посочва, че основните опасения на участниците са свързани с нарушаване на личното пространство и проблеми с личните данни и сигурност.
Колко далеч сме готови да стигнем в името на удобството
Къде поставяме червената линия, когато става въпрос за личната ни неприкосновеност и сигурност? Кой ще защитава критичната инфраструктура и хората, които ще се включат в нея чрез подобни импланти? – пита Теодора Лау (Theodora Lau), експерт по финансови технологии и съавтор на книгата „Отвъд Доброто – как технологиите предвождат една революция, движена от бизнеса“.
Нада Какабадзе (Nada Kakabadse), преподавател по политика, управление и етика в Бизнес училище Хенли към университета на Рединг, също е предпазлива по отношение на развитието на чиповете за имплантиране в хора.
„Има тъмна страна на тази технология, която може да доведе до злоупотреби. Тя отваря привлекателни нови перспективи за контрол, манипулации и потисничество за хора, които не са особено привързани към индивидуалните свободи и личното пространство. Кой притежава данните? Кой има достъп до тях? Етично ли е да се чипират хора, подобно на домашни любимци?“
Все валидни и остри въпроси, които поддръжниците на тези технологии се опитват да омаловажат или да им отговорят половинчато и уклончиво. Основното опасение на Нада Какабадзе е, че това може да доведе до отнемане силата и влиянието на мнозинството за сметка на личната полза на малцина.
От друга страна, все повече стават хората, които смятат този процес за неизбежен. „Това ще се случи с всеки“, казва Ноел Чесли (Noelle Chesley), на 49 години, професор по социология в университета в Уисконсин-Милуоки, „Не тази година. Може би не и в рамките на моето поколение, но със сигурност при това на децата ми.“
Джийн Мънстър (Gene Munster), инвеститор и аналитик, споделя: „Днес идеята да си поставиш чип е натоварена с прекалено много негативна конотация, но през 2067 г. вече няма да сме толкова чувствителни на тази тема.“
Изпреварва ли технологичният напредък способността ни да мислим за последствията
Днес вече има т.нар. биохакери, които доброволно имплантират чипове в телата си. По думите на един от тях – шведа Ханес Сьоблад (Hannes Sjöblad), „Ние, биохакерите смятаме, че човешкото тяло е едно добро начало, но със сигурност има място за развитие.“ Ханес даже организира „импланти партита“, където хората се сближават и могат да решат да си поставят чипове заедно.
Но как ви се струват тези думи на Иън Шер (Ian Sherr), изпълнителен редактор в CNET: „Това са сериозни неща. Говорим за непрекъсната потенциална връзка към моето тяло, която аз не мога да прекъсна, не мога да извадя чипа, той е в мен. Това е голям проблем.“
Ханес Сьоблад признава – „Да се хакне имплантиран чип е много лесно, затова не слагайте в него важните си тайни.“ Колко просто, но явно далеч не е така.
Въпреки уверенията, че чисто физически чиповете са безопасни, по отношение на сигурността на личните данни не е така. Колко „лични“ ще останат личните данни в чипа, как и от кого ще бъдат използвани? Изследователите на материята посочват, че имплантирането на чипове в хората носи същите рискове за личната неприкосновеност и сигурност, както и всички други устройства и джаджи, които са свързани в мрежа и обменят нашите лични данни – познато като „интернет на нещата“ (“internet of things”).
Камери на обществени места, приложения за лицево разпознаване, тракери на местоположение, проследяване на навиците ни при шофиране, пазаруване и т.н. – всичката тази информация вече се събира и съхранява от всяко устройство с чип, за да бъде впоследствие анализирана.
Личните данни – новата находка?
Вселената на свързаните устройства нараства с всяка минута – през 2020 г. те са над 30 милиарда, а през 2025 се очаква да стигнат 75 милиарда. Да, ползите не могат да се отрекат, но представете си рисковете и потенциалните вреди от такава концентрация на информация и лични данни за всякакви аспекти от живота на хората. Личните данни са новият петрол според мнозина експерти в областта на информационните технологии.
Технологията за имплантиране на чипове в човешкото тяло тепърва има да се развива и едва ли ще се ограничи до чипове за разплащане и идентификация на работното място. „Нюралинк“ (“Neuralink”) на Илън Мъск вече работи по чипове, които да се поставят директно в мозъка. Все повече се говори за новото поколение комуникации, когато мобилните телефони ще бъдат вградени директно в телата ни.
Мечтата на технократи и трансхуманисти – да се създаде интерфейс, който да свърже човека с компютъра и по този начин да ускори развитието му, да му даде повече и по-лесен контрол над живота му. И всичко в името на човека и за негово добро.
Ще може ли този процес да се „регулира“?
Вече многократно е доказано, че технологиите се развиват много по-бързо от законодателството, което трябва да ги регулира, а и често технологичните компании оказват натиск или лобират за закони, които са в техен – а не на потребителя – интерес. За момента поставянето на чипове в компаниите, които го практикуват, е доброволно, но каква е гаранцията, че ще остане така в бъдеще, и в някакъв момент за „улеснение“ на служителите и подобряване на тяхната работоспособност или съкращаване на разходи те получат правото да задължават своите работници да си поставят (спомнете си задължителното ваксиниране в името на здравето на колегите).
Хората не са домашни любимци. При домашните любимци не се изисква информирано съгласие за поставянето на чипове за проследяване и съхраняване на информация. И дали ще се остави възможността всеки да решава за себе си? В допълнение, какво пречи на определени репресивни правителства или дори определени структури на демократични държави да задължат поставянето на чипове на определени групи от хора или малцинства, с цел техния контрол и проследяване. Кой ще взима тези решения?
Има ли почва у нас?
Неотдавна, след изчезването на детето Сашко, се заговори за безплатни проследяващи устройства за деца със специални потребности, каквито и в момента получават възрастни хора с проблеми с паметта.
Идва момент, когато тези може би все още „екзотични“ за мнозина в България проблеми ще ни изправят пред избори и решения, изключително важни за нашия и на близките ни живот и бъдеще. Дали ще посрещнем с радост и безкритично натрапваното ни „светло технологично бъдеще“?
Или ще погледнем дълбоко в себе си и ще се доверим на вложените в нас защитни механизми срещу всяко посегателство върху човешката природа и свързаното с тях критично мислене и лична преценка, кое е наистина добре за нас и си струва да се ползва и кое е само привлекателно предверие към свят на доброволно робство в името на удобството и лесните решения.
