По каналите на медийния лайномет отново потекоха опорките на „либералната” квазирелигия, която иначе богоборческа, сега по Христовите празници припозна библейски персонажи в украинската война. Най-новата опорка, преповтаряна от разни де-бъри в мрежата, е отъждествяването на „Каин” с руснаците, а „Авел” – с украинците. Да припомня, че наистина всяко човекоубийство въобще (в цялата човешка история) е повторение на първородния грях – именно убийството на Авел от Каин. Но щом ще сравняваме тези библейски персонажи със сегашните събития в Украйна (започнали още през 2014 г. с евромайдана и преврата там), редно е да уточним, че Каин уби брат си (според св. Писание) от ревност, понеже преди това, когато двамата принасяха жертви на Бога, Всемогъщият Създател прие и одобри приноса на Авел, но не и този на Каин…
И сега се пита в задачата (така формулирана от неолибералните нови болшевики) кой е „богът”, който през всичките тези години одобряваше всичката антируска истерия в Украйна и спонсорираше не само финансово, но и военно (и всячески) подпомагаше последователи на своя западен култ? И същевременно заклеймяваше и обругаваше всичко (не само руското), което противоречи на доктрините, догмите и практиките (моделите на поведение) на своята содомитска религия? Ако някой има поне малко акъл в главата си, лесно ще разпознае този „бог”, проповядван от байдънистите днес навсякъде…
Да, наистина Русия навлезе с войска през февруари месец на територията на чужда държава. Но агресорите никога не са само физическите такива. Неслучайно дори психолозите – новите „свещеници” в религията на джендъри и постхуманисти – определят вербалното насилие, заедно с визуалното такова, като първопричина за всяко последващо физическо такова. Нали затова се преследва „езикът на омразата”? Защото от него протича и последващите действия или постъпки като телесно насилие. А и такова насилие тече от много години в Украйна, и то еднопосочно. Като например насилие над рускоезични с руско самосъзнание и идентичност, което преследване продължава много години. Е, нали дори и нашите политици казват, че България е там, където има българи, и затова защитаваме правата на българските малцинства независимо в границите на коя държава живеят…
Затова ви казвам, че истинските каиновци, истинските убийци, са тези, които настроиха, насъскаха воюващите страни една срещу друга много преди руската военна инвазия. За тези истински подбудители и злотворци можете да разберете повече в СЕДЕМТЕ МЕРЗОСТИ (https://fb.watch/cv_K9ui9eW/).
Именно през страстната седмица, именно заради случващото се днес навсякъде трябва да си спомним въздаянието, възмездието Божие, което тегне над непростимия грях на предателството (спомнете си Юда Искариот, който предаде Христос и след това се обеси). Данте Алигиери в своето произведение ”Ад”, е отредил най-тежкото вечно наказание именно за предателите – предаващи своите приятели, своите роднини, своите близки, своята история, своята Вяра…
А предателството на семейната, родовата, народностна и човешка идентичност е именно изкушението, промотирано навсякъде от емисарите на „отвореното общество” – обявило се днес за „бога” на украинския „авел” (същият „бог” изкушава днес и нас българите с македонския въпрос).
И понеже сме на темата библейски персонажи, нека си спомним как Исав продаде първородството си на Яков за една паница леща. Това силно ми напомня едно интервю в „Капитал” наскоро, където бивш министър, виден апологет на „либерализма”, изказа една много рафинирана лъжа. Рафинирана, защото повече от всяка друга лъжа съдържа в себе си известна доза истина (лъжата няма собствено битие, но винаги е извращение на Истината). Та въпросното изказване формулира националния интерес (без да даде право на алтернативен прочит) като стремеж за по-добър стандарт на живот и мирно съвместно съществуване чрез премахване границите… Звучи добре, но само на пръв повърхностен поглед. Защото, ако всичко се свежда само до по-доброто кюфте (образно казано) и толерантност (търпимост) към всичко, то това е краят на човешката цивилизация и вече е превръщане на човешкото общество в послушно стадо свине, хранено от неговите глобални свинари. За съжаление, наистина в това възпитават цели поколения – да живеят като безлични наркомани (има всякакви видове зависимости), безродници, загубили своята същност и човешка идентичност (всякаква, не само полова). Отговорът на апостоли и пророци е „…когато казват: мир и безопастност! – тогава ще ги постигне внезапно погубление” (1-солунци) и ”…мир няма за нечестивите, казва Господ” (Исая). Мирът като битийност според свещените пророчески и апостолски писания е възможен само под Авторитета на Бога Христа и според наредбата (в човека и обществото) на Христокрацията. А дотогава съществуващият днес привиден „мир” всъщност е непрестанна, повсеместна вътрешна война. Първо, в самите души като разрушителни противоречия и обсесии (една все по-яростно разгръщаща се пандемия от психични заболявания, зависимости и психопатии, съсипващи настоящето и бъдещето не само на отделния индивид, но и на цялото човечество). Второ, като студена гражданска война навсякъде по света (в изпълнение на Христовите думи „царство против царство, народ против народ, брат против брата…; баща против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва…”).
Накрая ще коментирам безумното сравнение на Украйна с разпънатия Христос, направено от „прогресивните” „богослови”. Христос не е като хилядите разпънати някога по време на наказателните кампании на римските легиони, не е просто жертва на бунтове и войни в рамките на римската империя, но съзнателна САМОЖЕРТВА, като Жертва за Изкупление, Жертва чиста – без грях и без вина (каквато друга не е имало и няма и да има). Именно затова е кощунство (мерзост) там разни впиянчени „философи” да отъждествяват Всегдашната Жертва на Агнеца Божий с „разпънатата Украйна и нейните деца”. Това може да минава за „адекватно” пред болните де-бърски мозъци, поглъщащи жадно проповедите на безбожната квазирелигия. Но не минава номерът пред последователите на Божия Син… Защото как точно ще ви спаси „разпънатата” Украйна? Вас, вашите деца и вашето бъдеще? Е, разбира се, за безбожниците всичкото „спасение” на света се свежда само до унищожението на Путин – злото, което е единственото препятствие по пътя към рая на байдънистите. Но дали? Надали.
Още по-нагла и пошла е политическата употреба на косвените жертви-деца в Украйна. Бесовска манипулация чрез емоционално насилие. Злоупотреба с майчинските и бащински чувства и страхове за политически и идеологически цели. Има ли война, в която няма такива косвени жертви? Включително такива „миро-опазващи операции” като бомбандировките на НАТО над Сърбия? За това и преговорите и мирните споразумения наистина нямат алтернатива (включително Минските такива, които украинското правителство нарушаваше преди войната от февруари).
Въпросните псевдохристияни също така цинично извъртат думите на Христос „който съблазни едно от тия малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му голям воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини”, без да разбират, че именно тези Христови думи осъждат тях и техните господари. Защото визират именно разврата и содомията, в които „възпитават” неолибералите (чрез образование и медии) децата. Една мерзка мода, която пленява незрелите, неукрепнали умове и психика, за да ги завлече в извращение на собствената им природа. Такава съблазън има предвид Христос, Който също така казва „не бойте се от ония, които убиват тялото, но душата не могат да убият. Но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла…”.
А умиращи дечица има навсякъде и по всяко време (не само в многобройните войни по земята, които от години не стихват). И да, това е трагедия. Но много по-голяма такава са милионите убивани деца чрез абортите, една мерзост, която „прогресистите” размахват като знаме, като част от своята богоборческа идеология. Мерзост, която Бог никога не оставя ненаказана.
Както виждате, нещата наистина не са толкова повърхностни, плакатни и едностранчиви, както ги представят демагозите на сорос, проникнали във всички сфери на обществото. Но Господ издирва помислите и намеренията на сърцата и познава тайните човешки дела (истинските скрити мотиви и подбуди). И ще въздаде всекиму своевременно според Своя Премъдър План. Той знае как да избави всички верни, които уповават на Него.
„Кой е като този звяр? И кой може да воюва срещу него?”; „А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и словото на своето свидетелство…” (Апокалипсис на св. ап. Йоан).
