Промотирането на Ковид-19 ваксините има своите политически, икономически и социални измерения. Под надслов защита на индивида и обществото чрез ваксинация обаче се пропагандира подмяна на общочовешки ценности. Такива прецеденти са известни и от миналото, когато в името на народа и на нацията са унищожавани животи, потъпквани са основни права и свободи – на свободно придвижване, на избор, и най-вече на съвестта. Именно затова е важно да изследваме ваксинационните процеси и техния обществен отзвук в Европа и у нас. Настъпва ли нова форма на тоталитаризъм?
Заглушаване на инакомислещите. Защо се отхвърля научният дебат
Медиите все повече се отдалечават от ролята си на информатори и се превръщат в пропагандна машина. Не се дава гласност на изразяващите различно от масата мнение хора, а това пречи на воденето на дебат и всъщност противоречи на научните принципи. Злоупотребата с информацията и агресивната медийна кампания води до това, че онези, които подкрепят ваксините за Ковид-19, определят себе си като разумните вярващи в науката, а останалите са заклеймявани като конспиратори и разпространители на фалшиви новини.
Също така се лансират псевдонаучни методи и твърдения, по които няма единомислие сред научната общност. Пример за това е механизмът на действие и предназначението на ваксините, които не отговарят на разпространяваната в медийното пространство информация. Въпросните ваксини имат профилактична, а не превантивна функция. Също така, според много учени тук не може и дума да става за ваксини, защото тези препарати не отговарят на дефиницията за ваксина.
Науката изисква дискусия и дебат, а когато тази функция ѝ е отнета, тогава тя се превръща в псевдорелигия със свои догми. Поради липсата на диалог и критично мислене статистиката остава непълна и подвеждаща, спира да дава достоверна информация и се превръща в средство за пропаганда.
Икономическият елемент при ваксините и конспиративните теории
Сериозен фактор в тази информационна война се явява корпоративният интерес на фармацевтичните компании, които в момента отчитат колосални печалби. Наскоро цените на ваксините на “Пфайзер” и “Модерна” скочиха значително, което ясно говори за политиката зад мащабната ваксинационна кампания.
Но едновременно с това производителите на ваксини подготвят и лекарствени продукти за лечение на коронавирус, които скоро ще пуснат на пазара. Това предполага известна несигурност в ефективността на ваксините. Тревожен е и фактът, че “Пфайзер” оттегли своето предложение за спешна имунизация в Индия (един от най-големите световни пазари), след като индийското правителство изяви желание само да проведе проучване, преди да одобри ваксината.
Покрай тази борба за извличане на максимална печалба се прикриват данните от цял свят за трайни вреди от РНК терапията – тежки боледувания и дори фатален изход. Критичният поглед и разумният глас се заглушават и омаловажават, като се причисляват към крайните конспиративни теории, които лесно биват осмивани и критикувани в общественото и медийното пространство.
При положение, че няма ясно предоставена информация за съдържанието на препарата, обезпокоителни са бързите поява и прилагане на ваксината (Виж: Истината за Ковид-19: как започна всичко и накъде отива) и декларацията за „информирано съгласие“ преди ваксинация, която на практика е отказ от всякаква отговорност на производителя. Може ли човек да е наистина информиран за ползите и страничните ефекти на “ваксината”, когато все още няма яснота около нейните дългосрочни последствия върху организма? Изтъкват се становища на тесни експерти, но за подобен въпрос има нужда от по-широк и всеобхватен подход и интердисциплинарно изследване.
Д-р Робърт Малоун, един от изобретателите на иРНК технологията за генен трансфер, твърди, че след употреба на тези ваксини има сериозен риск от автоимунното заболяване “антитяло-зависимо усилване”, или т.нар. antibody-dependent enhancement (ADE). Защо тази информация не стига до масовия човек?
Ваксинационният паспорт. Застрашават ли се правата на индивида
Търси се прокарване на разделителна линия между ваксинирани и неваксинирани, като при това изкуствено двете страни са настройвани една срещу друга. Това обаче повдига въпроса за ограничаването на основни права като тези на придвижване и полагане на труд. Притеснителни са задължаването на медицински лица да се ваксинират чрез отнемане на правото да практикуват професията си и предложението неваксинираните болни от Ковид-19 граждани да не се ползват от здравната каса при лечение.
Данните показват, че ваксината не предпазва от зараза и не предотвратява пренасянето на вируса. (Виж още: Ефикасни ли са ваксините срещу Ковид-19?) Въпреки това обаче, правителствата продължават да настояват за пълна ваксинация под предлог, че желаят „най-доброто“ за хората. Европейски политолози и говорители също увещават в тази посока, давайки неуместни аналогии и сравнения.
В началото правителствата разчитаха на финансови и други стимули, за да ускорят ваксинацията, но постепенно започнаха да налагат и все по-сериозни рестрикции (Виж: Какви политики стоят зад ваксинационните кампании?)
Протестите срещу задължителната ваксинация и ваксинационните паспорти
Все пак най-силният коз се оказва именно това противопоставяне между ваксинирани и неваксинирани, защото няма как да се наложи задължителна имунизация, ако няма мнозинство, което да е съгласно с нея. В този контекст е интересно да проследим протестите в Германия, Франция, Великобритания и редица други страни против задължителната ваксинация и ваксинационните паспорти.
В обществото се прокрадва нов тоталитаризъм, чиято програма покаже кой е покорен на системата и новото статукво. Средствата за контрол и стратегиите на тази идеология са различни. Първо се внедряват страхове, с които масите лесно биват манипулирани, а в последствие се инженират изкуствени кризи, чрез които се дестабилизира обществото, за да бъде то лесно променяно. Също така, чрез кенсъл културата (cancel culture) настъпва маргинализиране на свободно и критично мислещите личности, заличават се белезите на общностите.
Протестите из цяла Европа са естествен резултат точно от това инженирано разделение в обществото и потъпкването на човешкото достойнство. Затова е и логично България да е на последно място по имунизация – след години на тоталитарно робство българинът с право е скептичен и мнителен към налаганото от системата.