Хроника на активното мероприятие (Реквием за разследващата журналистика)

Наскоро ми попадна 20-минутно видео, излъчено по Нова телевизия в предаване, водено от Лора Крумова. Преди време дългогодишен действащ държавен служител ми беше споделил, че обикновено гледа Нова телевизия, за да знае какво ще работи на другия ден, защото, чудно и за самия него, там се изнасят неща от кухнята на държавната машина, които, по негово мнение, е непонятно по какви канали достигат до телевизията. Та ето една хипотеза как възникват въпросните канали и за какви цели се използват те – добре е да припомним, че Лора Крумова е протеже на покойния Георги Коритаров, за когото приживе беше огласено, че е бил агент на Държавна Сигурност с псевдоним „Алберт“. Както много други, и той твърди, че насилствено е бил вербуван, но като гледаме какви ги върши наследничката му, бихме могли да се замислим и претеглим тези твърдения.

Самата Крумова споделя в интервю от август 2024, че Георги Коритаровя я е научил да анализира нещата в дълбочина [1]. Съдбовни са времената и това се вижда през очите на иронията, а именно, че протежето на агент Алберт дава гласност в предаването си на величаещия се за български Индиана Джоунс – с фамилия Овчаров, който твърди за Алберт на 10 декември 2020г: “И Коритаров наплю българския род!” [2], но Овчаров в случая е само брънка от по-голямата картина (впрочем професурата му е от Москва, от Международния славянски университет [3] — който вижда, нека разбира). За него и ненавистта му към теорията за автохтонния произход, която ненавист вероятно от 2003 година идва директно от „майката“ кърмилница, сме имали възможност да пишем и друг път, така че фокусът този път е върху липсващата разследваща журналистика, която е подменена с лица, застанали в пространството за интервю, рецитиращи въпроси без да подлагат на критично мислене получените отговори.

Имайки предвид горното въведение, обърнете внимание, че предаването започва с Крумова, която вече е усвоила в дълбочина материята да създава водевил и самата тя подготвя свое протеже, на което и дава думата. Започва поредица от сменящи се кадри с църковна и друга музика на заден фон и ни се представят главните герои семейство Йотови, които твърдят, че са потърпевши от зла църква и конкретни личности от тази църква, а около тях за пикантерийка има и други със замъглени лица и преправени гласове, понеже уж ги било страх. Господин Йотов е представен — ВНИМАНИЕ — единствено като издател на детски книги. Как да не пусне човек една сълза! Нека зададем въпросите, които аватарът журналист поставен там не зададе, а можеше да ги зададе, ако беше направила едно по-общо проучване около личностите, които ще интервюира, както и елементарна предварителна справка в търговския регистър, и ако беше разсъждавала върху отговорите, които получи, но очевидно това би било в разрез с активното мероприятие. Та ето въпросите, които можеше да бъдат зададени, но не бяха:

Как семейство Йотови, а и другите участници за цвят, сте прекарали години в тази зла църква, която хем е зла, хем като период съвпада с вашите успехи, просперитет и научни постижения? Да се чуди човек как сте просперирали толкова години в такава зла среда?

Как е финансиран бизнесът с книгоиздаването, как се е развил този бизнес и кои са крайните действителни собственици, стоящи зад американското дружество, регистрирано в САЩ, щата Делауеър (бел. а. Делауеър е известен с това, че е офшорна зона), което е едноличен собственик на едно ЕАД, което е едно от многото дружества, чрез които господин Йотов си движи бизнеса?

Има ли интереси господин Йотов в апетитната сфера на енергетиката, кой го е въвел в нея и как се развиват начинанията му там?

Вярно ли е, че господин Йотов бива съден за солидна сума поради неизпълнение на поети договорни задължения във връзка с неизпълнена търговска сделка с една от най-големите спедиторски фирми в България?

Допуска ли господин Йотов хипотезата, че твърдяното от него физическо посегателство, което не стана ясно от кога е и от кого е, може да е свързано с негови бизнес задължения или пък с широк кръг от отношения между него и някои от бившите му или настоящи съдружници, които може би използват книгоиздаването само за параван?

Как може един от господата със замъглените лица, който твърди, че е посветил 40 години от живота си на църквата, да е на видима за репортерката възраст около 50+, а да е бил 40 години в църквата? Така излиза, че е станал неин член приблизително около 1984 година, когато е бил между 15 и 18 годишен. През 1984, в мракобесните комунистически времена, трудно би имало каквато и да е църква, различна от БПЦ.

По отношение на друг господин със замазано лице, как се побира шест цифрена сума в плик?

Какви са доказателствата за психически тормоз година и половина? Понеже излъченият аудиозапис, който е с ниско качество, а на места е видимо орязан, и чийто произход не се посочва, няма как да е годно доказателство, но затова пък чудесно служи за внушения.

Има ли резултати от подадените сигнали до държавни органи и какви са те? Питаме, понеже сигнали може да подава всеки когато и както си иска, но по-важният въпрос е кои точно са институциите и какви са резултатите от сигналите, защото иначе се прави внушение за извършено престъпление. Впрочем наративът на активното мероприятие през цялото време тъничко се движи по ръба, за малко да има данни, че сме в хипотезата на състава от Наказателния кодекс за набеждаване в престъпление.

Какъв проблем виждат семейство Йотови, а и другите обгърнати в медийната мъгла, с раждането от жена в млада възраст? При положение, че статистиката на НСИ за предходната 2023 година [4] показва, че в България има сериозен демографски срив и това не е тайна за никого от десетилетия?

Защо един от господата със замъглено лице смята, че говоренето в рамките на 3 часа е някакъв психологически трик, който въздейства на аудиторията по такъв начин, че тя да възприема всичко? Тъкмо обратното, на запитване на действащ преподавател в един от елитните ни университети получихме отговор, че в дългогодишната си практиката той има наблюдението, че аудиторията всъщност след един час губи интерес и след това е много трудно да ѝ преподадеш каквото и да било.

В памет на изчезващата разследваща журналистика можем да продължим още дълго поредицата от въпроси, които не бяха зададени. Засега ще спрем дотук и ще следим случая, а на Вас, уважаеми читатели, оставяме да разсъждавате с разбиращ ум.

За Богари Медия

Калин Цветков

Източници:

Хроника на активното мероприятие (Реквием за разследващата журналистика)

Последно качени

За пръв път в страната: интерактивният спектакъл „Кабирски Мистерии” в Поморие

„Мистерия на Гетите” възстанови тайнствата на траките в Царската гробница в Свещари

Културата на егоцентризъм и демографската криза – перспективите на съвременния човек

Докладът за световното щастие. Как се измерва щастието?