От няколко десетилетия в целия свят се водят целенасочени и недоброжелателни политики за контрол над раждаемостта и легализиране на аборта, особено този “по желание”, като в тях се влагат огромни финансови средства. В същото време, в своето развитие Европа винаги се е облягала на демократичните устои в защитата на изконни човешки права като свободата на съвестта, заложени и във всички аспекти на грижата за обществото, което представлява пречка за прокарването на тези политики.
Именно поради тази причина в последно време тези ценности се намират под заплаха на много фронтове, включително посредством подменянето на естеството на лекарската професия и етичните и морални норми, които в Европа тя винаги е въплъщавала, и които са заложени още в Хипократовата клетва. Прокарва се анти-лайф политика в Европейския парламент.
Една от тези заплахи е обявяването на аборта за едно от “човешките права”, което противоречи на основната цел на медицината да опазва живота. Така упражняването на основните медицински принципи и полагащите се на здравните лица права са поставени в опасност.
Европейският парламент направи аборта човешко право и наруши клаузата за съвест
Новата стъпка, която се предприема в глобален план, е приемането на аборта като “човешко право”. Доказателство за това е резолюцията на Европейския парламент от юни тази година, която заклейми отказа на изпълнение на аборт от медицински лица като “нарушение на правата на човека” и “ограничение на правата на жените”. Тази мярка представлява атака срещу малкото останали държави в ЕС, които все още се обявяват за защитата на правото на живот на плода, включително при подозрения за “увреждания” и “фатални заболявания”. Една от тези страни е Полша.
Това е атака и срещу “клаузата за съвест”, която дава правото на медицинските лица да упражняват професията си според собствените си морални и религиозни убеждения и да отказват извършването на аборти. На Полша се постави стигма на закостенял нарушител на човешките права, докато същевременно медиите премълчават, че такъв закон е защита на правото на здравните служители да отказват аборт, ако това противоречи на убежденията им. През 2014 г. кметът на Варшава уволни лекар, който отказа да извърши аборт поради противоречието на това деяние с християнската му вяра.
Правото на свобода на съвестта е крайъгълен камък в Хипократовата клетва
Въпреки че в последните години абортът все по-натрапчиво е представян като обикновена медицинска процедура, не по-различна от премахването на апендикс например (а не на човешко същество) и насилствено поддържана като тема табу, в хилядолетната традиция на лекарската професия той не е непозната тема. Напротив, това е една от практиките, които са изрично споменати в древната Хипократова клетва, отразяваща в голяма степен практическата, етическата и моралната есенция на медицината.
“Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо. Също така не ще дам на жена песар за унищожаване на плода; ще пазя своя живот и своето изкуство винаги чисти и неопетнени от никакво престъпление.”
От съдържанието се вижда, че според етичната система на медицината лекарят не би следвало да убие фетуса (плода), дори и при желание на жената. Това показва, че съществуването на клауза за съвест се полага на медицинските лица по право, така че да спазят принципите в прилагането на медицината, но е и техен професионален дълг да защитават правото на живот, което прави съхранението на тази клауза още по-важно.
Правото на свобода на съвестта е и едно от човешките права
Този важен за лекарската професия проблем може да бъде разглеждан и от гледна точка на човешките права – свободата на съвестта е основен и съществен елемент от тях, особено в Европа, където тя е защитена от член 9 на Европейската конвенция за правата на човека от 4 ноември 1950 г.:
“Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали”.
Това ясно показва, че тазгодишната резолюция на ЕП е в разрез с демократичните ценности, издигнати от Съвета на Европа, и е опит да бъдат поставени едни права над други.
Целта е правото на аборт да бъде поставено над свободата на съвестта
Политическите и законови мерки, които се предприемат в Европа, целят да поставят правото на аборт над правото на свободата на съвестта, полагащо се на здравните работници. Удобно се използва условието в Конвенцията, че правото на свобода на съвестта не следва да нарушава чужди права, като отказът на аборт по съвест се стигматизира като нарушение на правата на жените, но обратният случай, а именно нарушението на човешките права на лекарите, не се отчита.
Прецедент във въвеждането на тази практика беше миналогодишният отказ на Европейския съд за човешките права да разглежда делата на две акушерки в Швеция, които не бяха наети на работа заради отказа им да правят аборти по религиозни причини. Това се случи след като няколко съдилища в страната отсъдиха в техен ущърб. В решението си ЕСЧП призна нарушаването на човешките права на двете медицински сестри според горепосочения член 9 на Европейската конвенция за правата на човека, но добави, че то е “пропорционално и оправдано с оглед на постигането на законова цел”.
Това пренебрегване и дискриминация на едната страна по делото е базирано на възприятието на аборта в страната като “здравна услуга”, при което тя следва да “гарантира, че ефективното упражняване на правото на съвест на здравните лица в професионален контекст не пречи на предоставянето на такива услуги”. Такова отношение към здравната система и здравните работници е плод на подменения дискурс, различен от традицията на Хипократовата клетва и изначалните ценности на Европа, посредством медийна пропаганда и въвеждане на закони, целящи натиск над медицинските работници.
Затова виждаме все по-засилващата се тенденция извършването на аборт да е условие за практикуване на професията лекар. Извършването на аборт и обучението как се прави аборт при практическия стаж на хора, завършили медицина, се превръща в ограничение за практикуването на лекарската професия, както и професията на медицинска сестра. Практически това значи, че не можеш да станеш лекар, ако не пренебрегнеш убежденията си, което е посегателство върху свободата на съвестта.
Защитата на медицинските работници и естеството на медицината е една от важните задачи пред демократичното общество
С оглед на тези притеснителни тенденции в сферата на медицината, но и в правото, пред демократичната общественост стои важната задача да защити здравните лица от накърняването на личното им достойнство и свободата им и да гарантира достоен живот за тях, включително в професионалната им сфера.
Следва да не бъде пренебрегван фактът, че човекът е не само “физически организъм, но и морално и духовно същество”, както твърди и самият сайт на Съвета на Европа, който при определени условия не отчита този факт, и да бъдат осигурени всички необходими условия за доброто развитие и благополучието на хора от всички професии във всички измерения на личността им.
