Бдителни граждански организации разпространиха декларация на водещи в момента политици, които, заставайки срещу „речта на омразата“, призовават да се създаде „отворена към гражданите платформа, на която съмнения за престъпления от омраза да бъдат докладвани и щателно проверявани“.
Пробивът в Наказателния кодекс
След неколкократни неуспешни опити чрез Закона за защита от домашно насилие да се узакони противоконституционният в България „брак“ между еднополови партньори или такива с разминаващ се с биологията пол на самоопределяне, в Наказателния кодекс (използвайки случая на насилие в Стара Загора) се прие насилието, основано на сексуална ориентация, като утежняващо вината обстоятелство.
Член 162, ал.1 от НК: „Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, цвят на кожата, произход, народност или етническа принадлежност или сексуална ориентация, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.“
Този текст се прие въпреки възмущението в обществото, че Наказателният кодекс не защитава приоритетно нито убиваните по селата безпомощни възрастни хора (насичани с брадва, мъчени, изнасилвани и прочее), нито децата с увреждания, нито техните многострадални родители…
Особено грозно стои това на фона на нашумяло видео за публично унижение на момче с увреждания от личност с неопределена полова ориентация и още няколко безсъвестни младежи.
Следващата стъпка ни превръща в съдии един на друг?
Няма съмнение, че и към момента Наказателният кодекс защитава личността както от омраза, обида и клевета, така и от уронване на достойнството. Този тип деяния са уредени от Раздел VII на Наказателния кодекс. Затова очевидна е целта на определени световни сили да се подменят основни ценности в обществото с имагинерни опасни философии.
Използвайки небрежността на населението през летните отпуски и интригите покрай местните избори през 2023-та, с пълно единодушие между групировки, които влязоха в парламента уж в противодействие един срещу друг, бе заложена следваща стъпка: поощряване на доноси между хората, за да се създаде страх и нагласа, че всичко, което е лично мнение, несъответстващо на новата политико-религиозна доктрина, ще е застрашено от закона и защитено в анонимност от същия този закон.
Из „Проект за обща декларация по повод езика на омразата“:
„Призовава в сътрудничество с МВР да се изгради отворена към гражданите платформа, на която съмнения за престъпления от омраза да бъдат докладвани и щателно проверявани“.
Промените засягат не само средствата за масова информация, но и публичното проповядване пред хора, вероизповеданията и бизнеса. Реализирането на новата служба към МВР ще създаде сериозни предпоставки за злоупотреба със свободата на словото, вярата и медиите. В този ред на мисли е добре да напомним световните примери от държави, които считаме за демократични:
През 2014 г. кметът на Варшава уволни лекар, който отказа да извърши аборт поради противоречието на това деяние с християнската му вяра. Същевременно Европейската конвенция за правата на човека от 4 ноември 1950 г. гласи: „Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали“.
Мариуш Дзержавски, член на борда на фондация „Право на живот“, беше осъден в полския град Гданск на една година общественополезен труд и глоба от 15 000 полски злоти, защото неговата фондация публикува научни данни, според които хомосексуалистите са по-склонни да извършват актове на педофилия, също така е публикувала информация, че хомосексуалистите са по-склонни да бъдат заразени с ХИВ, и не на последно място, че доста ЛГБТ-активисти участват в про-ЛГБТ сексуално образование на СЗО, което насърчава децата да участват в хомосексуални практики.
Във Финландия служителка на висш правителствен пост бе съдена, защото си е позволила да цитира позицията на християнството относно „употребата на човешкия пол“, а в САЩ службите напредват към това отново да поставят християните (малко по малко, деноминация по деноминация) извън закона. В Обединеното Кралство неотдавна Главната прокуратура се произнесе, че „в наши дни цитирането на пасажи от Библията на публични места вече не е подходящо“. Например собственик на кафене в същата уж християнска държава бе съден заради библейски цитати на територията на своето заведение.
Не е трудно да се забележи, че именно в богатите и влиятелни в световен план държави натискът да се подмени представата за „омраза“ и „обида“ е неистов и сочи към една цел – Христос. Въпреки това всеки добросъвестен историк и юрист ще потвърди, че така наречените „човечност“ и „равенство“ не биха били възможни, нито познати в Европа допреди християнството да разпространи своите идеи и етика…
Реч на омразата към човешкия живот
Ако се счита за обида неблагоприятният коментар относно сексуална ориентация, етнос или пол, не е ли „реч на омразата“ да ти се каже, че собственият ти живот няма никаква стойност? Именно това се практикува в световен мащаб и можем да изтъкнем немалко примери.
Службата по въпросите на ветераните в Канада предложи да помогне на параолимпийка ветеран да се самоубие, когато тя е потърсила съдействие за инсталиране на асансьор за инвалидни колички в дома си.
Богатата, желана от много емигранти Канада прие ново законодателство, разширяващо критериите за евтаназия за гражданите си, „които са твърде бедни, за да продължат да живеят с достойнство“.
Председателят на френския парламент приканва законодателя „бързо да се заеме с текста, свързан с края на живота“, докато темата за легализиране на евтаназията и асистираното самоубийство измества в графика на президента Макрон дори наболелите проблеми с пенсионната реформа във Франция.
Има ли място българският обществен морал в дефинирането на „реч на омразата“?
„Общочовешкият морал“ по дефиниция е съвкупност от общоприети в световен мащаб нравствени възгледи и ценности, морални норми, създадени основно на базата на християнския морал и закрепени в международните стандарти за правата на човека и общоприетите принципи на правото.
Европейският съд по правата на човека декларира, че няма общоприета дефиниция на „реч на омразата“, и отбелязва, че даването на определение на речта на омразата е трудно, тъй като тя може да бъде „прикрита зад изявления, които на пръв поглед може да изглеждат рационални или нормални“. Колко е плъзгаво такова определение можем да съдим от факта, че напоследък ООН започна атака към самата дума „нормално“, а в някои държави обективната истина се приравнява на „това, как я усещаме“.
Не е характерно за нашия народ и най-вече за нашия народностен позитивен опит да бъдат наричани „реч на омразата“: историческите факти, обективната истина, укорът на родители към неблагоразумното им дете, научните изследвания относно медицински и психични последствия след нови лекарства и/или идеологии…
Привнасянето на външни идеи за „обидчивост и толерантност“ не биха могли да излекуват обществото ни от страданието, което то търпи от съвсем други неща – непредставеност във властта, повсеместна корупция и натиск върху българското производство и стопанска инициатива.
Интересен е паралелът с изследването на видния етнограф Димитър Маринов „Българско обичайно право“, в което той описва детайлно разбиранията на българина за обида, омраза и съответните наказания. Докато за обида според тежестта ѝ укорява, виновникът е посрамван и наказван от рода, семейството или дори цялото село, то с най-тежкото наказание народът ни преследва само убийците, подпалвачите и … доносниците.
Създаването на поредния нов институт на доносничене, след като вече в България е приет закон за Защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, очевидно подкопава устоите на естествения национален морал и съвест, които над тридесет години отхвърлят като тоталитарни методите на преследване и принуда за съвест и убеждения.
