Като дете преживявах към спорта силно възхищение, но от разстояние. Защото „спортувах“ основно разгръщане на страници: четене, много четене и рисуване… Скоро започнах да виждам героичните образи от книгите в спортистите на екрана, представях си какво ли е да си велика гимнастичка … но на обиколките на стадиона все пристигах, след като вече са прибрали хронометъра, а да ловя топката ми беше истински ужас.
Всяка неделя започвахме с песента на предаването „Бързи, смели, сръчни“: „Ние битките обичаме, битки слънчеви и снежни, във атаки смели тичаме, но в атаки без гърмежи…“ Толкова ревнувах и се вълнувах, че Животът някак сбъдна мечтата ми да участвам – когато предаването гостуваше в нашия град и на терена се бореха две от големите училища, спечелих награда за детска рисунка, и не щеш ли интервю ми взе самият водещ бате Мишо. Давали са ме по националната телевизия и една седмица не смеех да се покажа пред съседите, за да не започнат пак „незаслужени“ поздрави – нали не съм спортист и никого не съм надпреварила…
В спорта наистина има геройство. Достатъчно е да се чуят спомените на хора, посветили живота си на състезания, създаване на отбор, преодоляване на своите емоции, настроения и страсти заради една по-голяма цел. Спортът изгражда характери, и то именно заради това постоянство, жертви и постоянно надскачане на (не)възможности. В спорта има вяра в успеха, има нелогични победи, има грандиозни жестове на „феърплей“, обясними с една дума: Дух!
Колко повече изтръпваме, когато се говори за параолимпийци! Особено българските, които тренират където и както могат, без да са обгрижени от държавата. Тези хора живеят втори път заради състезанията си, заради отборите си, заради тази общност, заела мястото на разсипания от тежката инвалидност живот.
Ще кажете: „В богатите държави сигурно ги носят на ръце“. Май вече не ги носят. Защото борбата срещу човешкия Дух, е стигнала дотам, да се издигат други ценности вместо себеотрицанието и себеобузданието…
Канада предложи асистирано самоубийство на параолимпийски ветеран
Службата по въпросите на ветераните в Канада предложи да помогне на параолимпийка ветеран да се самоубие, когато тя е потърсила съдействие за инсталиране на асансьор за инвалидни колички в дома си.
Кристин Готие, 52-годишна пенсионирана ефрейторка, която се състезава на Параолимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г., свидетелства пред депутатите в Камарата на общините, че служител ѝ е предложил (писмено) да ѝ предостави медицински комплект за самоубийство: „ … ако сте толкова отчаяна, госпожо, можем да ви предложим MAID, медицинска помощ при умиране“. Престаралият се служител е направил подобни оферти на най-малко трима други ветерани.
Канада за първи път одобри медицински асистирано самоубийство през 2016 г. Законът първоначално легализира асистираното самоубийство само за тези, които са изправени пред предстояща смърт, после включи хората, които са претърпели силна болка или увреждания, а скоро предстои „медицинска помощ при умиране“ да се разреши на психически нестабилни хора и на бебета с увреждания, които дори няма как да заявят волята си за живот.
Олимпийската честност е изправена пред разпад
След драмите по отношение на участие на хора, сменили своя пол (или чувстващи се от друг пол) в типичните „мъжки“ и „женски“ дисциплини, новите попълзновения на неолибералните среди е да прокарат повече ЛГБТИ участници в олимпиадите. Те разбира се, и сега участват, биват приветствани и т.н. по всевъзможни начини, но за съжаление на заинтересованите, процентно не са повече от 2%…
Според идеи на председателя на МОК, изказани на среща на МОК в Лозана през 2022 г. всеки олимпийски отбор трябва да включва 10% хора от ЛГБТИ общността.
Дали обаче някой истински спортист би се зарадвал да го вкарат „по втория начин“? Това всъщност унижава техните спортни способности. Отделно някои хетеросексуални може да се принудят да се заявят като полово разнообразни, само за да останат в отбора… Трагикомедия!
Спортистите ще проповядват ЛГБТИ ценности
Къде, къде, пак в Канада, разбира се. Там неопрогресивните сили са силно притеснени, че 68% от канадците и 78% от американците не държат олимпиадата в Русия да бъде бойкотирана заради факта, че в страната не са признати еднополовите бракове. Явно, народонаселението на САЩ все още признава правото на една суверенна страна да не е „ОК“ с новите идеологии…
Тъй като законодателството на Олимпиадите не допуска демонстрации и пропаганди на самия спортен форум, в Канада е започнало „просвещение“ на спортисти, за да може същите да обикалят по училищата и да проповядват на децата от 6 до 8 клас какво е ЛГБТИ, и защо е страхотно да си ЛГБТИ спортист. Та оттам постепенно да се произведат нови кадри за новите изисквания на „партията“.
Това изобщо не е случайно. Както писах в началото, в детските очи спортистите са герои. И когато героите проповядват определени ценности, явно (само) това е героизмът. Толкова! А параолимпийците, нека си пият хапчетата и да мълчат!
