За ниската избирателна активност
Въпреки масираната реклама да се гласува, отново избирателната активност драстично се понижи в сравнение с последните избори. “Рекордно ниска от 89г. насам”, както каза говорителят на ЦИК. Но дали е толкова висока, колкото казват? 39% избирателна активност казват. Даже се поде от партийните привърженици, че нямало от какво да се притесняваме, защото това е изчислено на базата на старото преброяване от 2011г., а всъщност активността реално е по-висока като процент.
Интересно е обаче, че същите тези партийни калинки забравят за „мъртвите души“ и фактът, че има една голяма част от подадените гласове, които всъщност са нереални. Това ни кара да си зададем въпроса защо изборите са проведени с избирателни списъци на базата на старото преброяване? Така близо 844 000 (да не говорим за 242 000 добавени от ЦИК) мъртви души, се оказват гласуващи. Ако тези машинации са извършени (при това с голяма вероятност), то излиза че избирателната активност е 25-30%? Това обяснява и подивялото поведение на медии, активисти и политици, когато нападат и обвиняват хората, че са виновни, ако не гласуват.
Лесно партийните агитки обвиняват (необосновано!) за това, че да не гласуваш помага на корпоративния вот, купения вот и вота на „мъртвите души“, но удобно забравят да споменат за същите, когато говорим за избирателната активност. Защо ли? Да не говорим за всички машинации по време на изборите, включително тези с машините, които улесняват манипулацията на изборните резултати (нека не забравяме, че производител на машините е същата фирма, която произвежда тези във Венецуела и … САЩ, заради които машини все още има съмнение за легитимността на изборите 2020-2021 в САЩ).
Забелязахте ли виещите се опашки пред избирателните секции? Аз не, а медиите сглупиха и показаха в ефир липсата на хора пред машините и избирателните секции. Всички председатели на РИК поясниха, че такава липса на избирателна активност не са виждали. Накрая изкарват, че активността е паднала с 1-2 процента. Да бе да, повярвахме. Лесно е да се скрие реалния спад, защото се гласува с машини.
Всъщност точно от това ги е страх. Да не би да се окаже, че партийната система (партокрация), която 30 години градяха, всъщност става нелегитимна, заради ниската избирателна активност. Заради това бе толкова масирана пропагандата по различни медии и социалните мрежи, че видиш ли трябва да се гласува, иначе не ти пука. Иначе си овца (Да! Имаше такива постове!). Вижте докъде стига отчаяният опит да се легитимира порочния партиен модел. Щом не избираш някой от тях, значи си тъпанар, глупак, овца, помагаш на злото. Това да обвиниш избирателя за собствената си некадърност и това, че не вдъхваш доверие, заради 30 години едно и също, не е изобщо демократично, даже е в разрез с принципа на републиката и това, че свободата да избереш е свещена.
Забележете също така, че този отчаян призив да се гласува и обвинението, че си глупак, защото не виждаш измежду тях своя представител, не идва само от една партия (или няколко), които години експлоатират същия девиз, че ако не гласуваш за тях, допускаш другото зло. Не, идва от всички партии – стари или нови. За различните агиткаджии станахме всякакви, от проект на Сорос, до проект на Путин, от таен Пиар на ГЕРБ и ДПС, до пригласящи на ИТН и Възраждане. Очевидно партиите ги тресе страхът, че най-накрая българите ще се събудят и ще отхвърлят лъжите, с които ги хранят десетилетия.
Настоящият политически модел е изчерпан
От много дълго време наблюдаваме едни и същи похвати в политическата система. Едни и същи кръгове излюпват „нови проекти“ на едни и същи хора, метастази на същото. Това не е само в ляво, нито само в дясно, а повсеместно. Всъщност това е лъжата от дълги години насам, че всъщност имаме избор. Не, избор няма. Всички партии са инженирани (създадени са) да откраднат гласа на българите, за да легитимират своите гешевти и измами от името на българския избирател.
Това се нарича „партокрация“ и не, този термин не означава концентрирана власт в ръцете на една партия, а означава властта концентрирана в система от партии, при които не личностите са водещи, а партийните кръгове.
Затова и постоянно се инженират различни противопоставяния (разделения) в обществото и съответни субекти, за които да „дарим“ гласа си, но зад фасадата на медийната залъгалка си се разбират и всъщност различните партии имат общ генезис в едни и същи кръгове от последните десетилетия. Това включва и претенциите за борба с корупцията, които са изключително добре позициониран маркетинг трик – да гласуваш за борците срещу корупцията, за да почувстваш удовлетворение, че си направил нещо. И дотам. После точно какво се случва, все убягва на обществото.
От обществените димки, бомби, скандали (като в сериали), осъзнаваме, че партиите, които ни пробутват, НЕ представляват, нито защитават интересите на българските граждани и държавата, но по-скоро интересите на местни олигарси, на чуждестранни НПО-та на хранилка; нови и стари агентурни мрежи, както и на обръчи от фирми. Те представляват място на кариеризъм и корупция… Не се допускат истински хора, качествени и достойни, реално представляващи българите, а дори да се появи някой такъв, бързо бива обработен да бъде послушко и част от някоя партийна номенклатура. В противен случай не го допускат.
Затова в настоящата добре подредена система от това да гласуваш имат интерес само партийните апаратчици, партийната номенклатура, участниците в партийните агитки, защото така се легитимира същата порочна система. Разбира се, да не забравяме и корпоративните интереси на задкулисието, които нямат цвят на партия, защото са „диверсифицирали“ кошницата на своите интереси. „Представителната демокрация“ у нас се е превърнала в задкулисен пазар на души.
Тяхното боричкане е всъщност за преразпределение на сфери на влияние, икономически интереси и налагане на модели вредни на българското общество и държавност.
Споровете и битките помежду им са само привидни, после в парламента си правят договорките задкулисно в безпринципни коалиции, разпределят си държавната баница и сферите… ЗАТОВА Е ВСЪЩНОСТ ФАСАДНА ДЕМОКРАЦИЯ А НЕ ПРЕДСТАВИТЕЛНА…
Защо да гласуваш „Не подкрепям никого“ подкрепя партокрацията?
Медийната кампания за „трябва да гласувате“ използваше аргумент, който на пръв поглед изглежда логичен, но всъщност е напълно лишен от логика. С твоя глас – дали за някоя партия или „Не подкрепям никого“, ти неутрализираш купения вот. Ще оставим настрани фактът, че ВСИЧКИ ПАРТИИ купуват гласове, дори тези дето говорят много против това и обвиняват други в същото.
Първия вариант – всъщност се оказва, че те призовават да гласуваш за някоя партия „за да бием тия лошите, които купуват гласове“. Как точно неутрализира купения вот? Демек ти предлагат да подкрепиш някоя партия, срещу другата, която е лошата. Но в крайна сметка не те представляват, а само се крият зад лозунга „за да се променят нещата към по-добро“, а виждаме, че от години си стоим на едно дередже. Тоест аргумента с купения вот е за да те накара да гласуваш за някоя партия, а не защото автоматично неутрализираш нечий купен глас. Тоест пак става дума за междупартийно противопоставяне – вътрешна битка между различни кръгове. А българина гледа сеира. Осезаема промяна така е невъзможна. После същата тази партия се оправдава, че няма мнозинство и затова не може да въведе обещанията си в реалност, нали разбираш.
Втория вариант – гласувай „Не подкрепям никого“, за да покажеш на „тия“, че не си за никого. И какво? Вдигаш избирателната активност, легитимираш купения вот, корпоративния вот, и цялата порочна система „защото има достатъчно представителност“. Как по-точно неутрализираш купения вот? Да не би ако 50% от гласуващите изберат тази опция, парламента ще остане наполовина празен? Ами не.
Затова единствения изход от тази порочна система е да НЕ гласуваме, за да делегитимираме същата система, която не отразява истинската воля на българите. Защото само от това ги е страх същите задкулисни кръгове. Да, за да се свика Велико народно събрание и българите да изберат свои делегати по мажоритарен път, а не чрез партиите, които отвличат гласа на българите, които отвличат гласа на безгласния.
Да поговорим за купуването на гласове
Всички партии се фокусират върху купения вот и корпоративния вот. Добре, а какво да кажем за купения с фалшиви обещания вот? За това, че дълги години едни и същи хора (в различни премяни/метастази) продават едни мечти и лъжат българите най-безпардонно.
Не само чрез купен вот, корпоративен вот, изборни фалшификации (включително на машинния вот), но най-вече чрез измамата на лъжливи обещания чрез медийната пропаганда на платените медии се купува гласът на българина. Защото тези фалшиви „алтернативи“ са създадени чрез спускането на фалшиви измислени герои като в ТВ реалити, които всъщност са партийни парашутисти и политически измамници.
Повтарянето на една и съща грешка (да гласуваме за системни партии, които не представляват интереса на българския гражданин, а на гореспоменатите задкулисни интереси) представлява рецидивизъм, гласуването като съучастие в собственото ти ограбване, в ограбването на родителите ти, децата ти, на твоите близки… Българите сме превърнати в просяци, на които подхвърлят лъжливи обещания, за които после се оправдават, че не са изпълнили, защото е трябвало да влязат в коалиции, които не им позволяват това, и обвиняват пак българския избирател, че не им е дал достатъчно гласове (следващия път повече – една и съща лъжа, за да продължава грабежа отново и отново).
Изборите са се превърнали в политически хазарт, на който да избираш на кой цвят да заложищ, на кой номер, но винаги губещ в крайна сметка е играещият, а не „рулетката“ – т.е политическата измамна система на изборния хазарт.
Ефектът от прогнилия политически модел
Сегашния модел на политическата система е корумпиран, компроментиран и провален и нелегитимен. Той произвежда (от главата се вмирисва рибата) и генерира разпад и деградация на обществения организъм и държавността.
Разделянето на партийни агитки, които стават все по-гласовити, през годините създава крайно недоверие между гражданите, но и неверие в собствените сили, във възможностите на, и бъдещето пред българската нация.
Завета на Левски за свещен републикански ред, не е още изпълнен, и българино, не само по честванията му да се сещаш за неговия подвиг, но да следваш идеалите му и вярата му (въпреки песимизма и на неговите съвременници)… Иначе ако само като политическите измамници роним сълзи по честванията му, но не отстояваме това, за което се е борил, то ние сме негови предатели… Нашето оръжие днес е гласът ни, и волевия, съзнателен избор ДА НЕ ГО ДАДЕМ на политическите измамници…
Но да сключим нов обществен договор (между управлявани и управляващи,) чрез свикване на Велико народно събрание, което да избере формата и структурата на управление, избирателната система. Свикано Велико народно събрание чрез мажоритарно избрани делегати, които да отговарят лично пред избирателите си.
За да управляват българските граждани чрез тези, на които лично са делегирали властта.
Георги Георгиев, Клуб Политическа Академия
