Преди около година разумната част от Европа изтръпна от наглото обвинение към двама християни (депутатка в парламента и свещеник) задето са изявили принципната си позиция относно християнската доктрина. За тия които не са запознати, те бяха дадени на финландския съд защото: През далечната 2004 са издали брошура за християнското семейство, където се говори за брак между мъж и жена, и за благословен секс само в рамките на брака (каквито книги църквите в България засега издават свободно!), а също и защото депутатката Расанен в личния си Туитър се е възмутила задето църквата на която тя е член, рекламира гей-парада.
Самата връзка на църква с идея противоречаща на религията й, за нас е необяснима, но за жалост в постхристиянска Европа лицемерието върви от десетилетия. В резултат на това очеизвадно отстъпление се образуват християнски общности извън системните църкви, сраснала с неолибералната идеология. Това неолибералите не могат да простят!
Неслучайно Йосиф Ратцингер (Бенедикт) – рано пенсионирания и вече покоен папа, който в своя публикация отдавна предрича, че бъдещето на истинското християнство ще е в малки общности, подобно на ранните християни, в протививес на изпразнените от съдържание и продажни структури.
Жабата се сварява бавно
След бурната световна реакция за нарушени права и свободи, съдът оправда двамата християни. Но на друга територия, с премерен удар е забит следващия пирон на неолибералната стълбичка, с която човешките извращения искат да се изкачат на Престола на нормалното и доброто. Да, това си е нова религия, защото както мнозина отбелязват – да ВЯРВАШ кой си и от кой пол си, не е като да погледнеш и да видиш фактите. А религиите не търпят конкуренция!
Във Великобритания преди две години не много умерен войник – християнин си е позволил разпалени критики към две лесбийки на публично място. Той например им заявил: „В Библията се казва, че хомосексуалистите няма да наследят Божието царство“. Делото срещу войника е било прекратено наскоро, тъй като жалбоподателите не са открити.
Ала по повод този очевидно частен случай, Главната прокуратура на Обединеното кралство си позволява (а това решение може силно да повлияе и на бъдещото правораздаване) направо да елиминира Библията, като се произнася, че “в наши дни цитирането на пасажи от Библията на публични места вече не е подходящо”. Забележете, каквито и да е пасажи!
Междувременно Гавин Милар Кей Си, адвокат в Matrix Chambers в централен Лондон, който практикува в Северна Ирландия и специализира в закона за свободата на словото, заяви пред News Letter, че обобщаването “на едро” е неправомерно и опасно:
„Както в общото право, така и съгласно разпоредбата за свобода на изразяване в Европейската конвенция за правата на човека (член 10), се предвижда правото на свобода на словото да се упражнява отговорно. В противен случай правото може да бъде ограничено. Контекстът определя дали правото се упражнява отговорно. Трябва да прецените всичко, което човекът е казал по този повод, на кого е казано и защо.”
Дейвид Смит, ръководител на Евангелския алианс в Северна Ирландия, заяви: „Главната прокуратура на Обединеното кралство има наистина важна роля в обществения живот и администрирането на наказателното правосъдие в Англия и Уелс. Въпреки това, не е тяхна роля да управляват това, което е „подходящо“ или „обидно“. Тези коментари са неразумни и притеснителни, разкриващи липса на разбиране и религиозна грамотност. Надяваме се и се молим това да не доведе до смразяващ ефект върху християните, споделящи Библията и тяхната вяра публично.”
“Да не говорим за страшни неща”
Главната прокуратура на Обединеното кралство в свое оправдание се отплесва да коментира текстове в Стария Завет, според които е имало робство (като се посочва как да се отнасяме с робите благочестиво) и според които някога за богохулство и разврат в Израил е имало смъртна присъда. Претендират и за старозаветно човекоядство, но се оказва, че са сбъркали.
Каква е идеята? В много държави в световен план е имало и робство, и смъртна присъда, а това че аборигените изяли капитан Кук и моряците му си е безспорен факт. Безпричинното замлъкване по темата за робството само омаловажава борбата на християните (пак ще натъртя, на християните!) за правата на техните братя. Например Уилбърфорс се трансформира от невярващ млад политик в радикално богоцентричен християнин и дълбоката му духовност помага да се промени моралния мироглед на една нация. Заради този християнин и десетилетната му борба, в Англия вече няма робство.
Правозащитници изтъкват, че подобно поведение на прокуратурата е безумие, защото то отрязва правото дори да се говори за някогашни обичаи в исторически план. А “който не помни историята е осъден да я повтори”. Мълчанието и заличаването на история уви, стана тренд, с който “заради вкусните хапки от материално благополучие” много жители на САЩ и Западна Европа се примириха. Така няма значение кой и защо е дарил на хората право на живот без робство или без смъртна присъда (Христос: “Не убивай.”)
Политика без сърце
Ако забелязвате, а доста юристи и мъдри хора го забелязват, по този начин и политическият дебат дали да има смъртна присъда вече няма да може да бъде аргументиран с християнско милосърдие! Изворът е скрит, Славата е открадната. За тези, които не знаят, новата религия на хуманизма произлиза пряко от атеизма и последователите й не считат Бог за причина или вдъхновител на своите решения.
Та това са намеренията на неолибералните сили. Един объркан за своята естествена идентичност човек, лишен от семейство и корен, зависим само от подаянията на “държавата” (тоест, на развратения световен елит) е истинският роб. Това се вижда и в безпомощните и хаотични реакции на много народи, когато им надяват примката на климатичната идеология. Закъсняха, много закъсняха.
И ако ЕС има някаква особена полза от България и от скептичния, мислещ българин, тя е именно възможността да се върне към извора на историята и благоденствието си.
