“Норвежки фермери ще отглеждат боб на Луната”. “Парижани ще наемат градини на покрива.” Това са само част от заглавията относно галопиращите технологии в земеделието, тласкани от нуждите на хората и от таланта на изобретателите. На този фон обаче се надигат и зловещи сили, които са креативни в съвсем друга посока.
Погледнато отвъд “сладките приказки”, тяхната цел сякаш е ни повече, ни по-малко, да доведат човечеството и особено европейците до ненормално високи цени на храните и до пълна зависимост от правителствата, вместо до уж похвалната за демокрациите финансова независимост на добре търгуващия с труда и знанията си човек.
Както “Богари Медия” неведнъж писа, европейците вече челно се сблъскаха с тази зависимост. Ако допреди две години за мнозина “държава” означаваше нещо добро и справедливо, гарантиращо правата ни, както и възможностите за равен старт на децата ни, то в последните две години се развихри небивал терор.
Контекстът за земеделските политики
Гореописания натиск тече основно в две направления. Първото е отнемане свободите на хората да разполагат със своето тяло. Не, не говорим за правото на аборт, а за реалната неприкосновеност на човека. Принудиха хората да се инжектират експериментални течности, които, забележете, не ги предпазват от “Ковид-19”, но за сметка на това причиняват ефекти, които се развиват във времето и понастоящем са причина за силно нараснала смъртност в благоденстващи доскоро държави.
Второто направление е свързано с методично и агресивно унищожаване на понятието за семейство и пол. Вместо този “цветен акцент” да бъде елемент от нашата човешка толерантност, така наречените “прайдове” станаха първо еднодневно, а вече и целомесечно занимание и задължение за поклонение в много училища в цяла Европа!
Неслучайно именно оттам се усили маймунската шарка, та се стигна до смехотворни и хаотични призиви от СЗО “да правим по-малко секс със себеподобни”, като от друга страна правителствата не посмяха да ограничат събиранията по време на прайда. Нещо, което автоматично и строго би се направило и за най-лекото покачване на разболяванията от Омикрон…
Грижата да не се накърняват телата ни и нашата представа за пол и семейство, за всеобща изненада на някои, са последните елементи на християнството в Европа! “Моралът” на континента, носител на най-доброто в световната цивилизация по отношение на хуманността, вече се изразява основно в спазване на т.нар. “традиции”, възникнали и осветени от вярата в Христос по инерция, а вече се вижда и поколение, за което дори това е отживелица. Именно тези елементи на цивилизацията, които са плод на християнската вяра, са на прицел да бъдат елиминирани.
“Ако не слушате, няма да ядете”
Нагледен пример за принципа на моркова и тоягата. За да вървят добре горепосочените две направления на терор (поради липса на по-добра дума) е наложително и хващането с железни клещи на хората, които притежават своята земя като независим обект за употреба и източник на финанси. Малко неща дават такава независимост, както земята и фермите. Те “раждат от Бога” и въпреки че се искат един куп разрешителни и грижи, стопаните им са наясно, че са жизненоважен фактор. Холандия например е малка страна с неидеални почви и климатични условия. Въпреки това през последните години тя вече е на второ място в света по износ на селскостопанска продукция.
Донякъде фермерите изтърпяха въвежданите в ЕС “квоти” за производство на различни неща, които принудиха да свият разнообразието и експериментите на своите площи. Има сведения, че подобно недалновидно стопанисване на социалистическите АПК-та е превърнало традиционните територии за дадена култура в мъртви производители на ниска реколта от прекомерно наторени неподходящи за терена продукти. Само и само да се изпълни повелята на партията.
Днес “партията” наглед е невидима анонимна сила, която неясно говори за екология, за някакво затопляне, за някакви вредни емисии, отделяни от бебетата и теленцата. И тъй като популацията на бебета определено намаля, подпомагана от натиск жените да правят аборти чрез заглаждане на последните писъци съвест… то популацията на теленцата трябва да бъде унищожена по друг начин.
Разбира се, начин “научен и цивилизован”.
Устойчивост замени думата за унищожение
Една от най-ранните срещи, определящи дневния ред за „устойчивост“, беше Конференцията на ООН за населените места, известна като Хабитат I, която прие Декларацията от Ванкувър.
В споразумението се посочва, че „земята не може да се третира като обикновен актив, контролиран от индивиди“ и че частната собственост върху земята е „основен инструмент за натрупване и концентрация на богатство, следователно допринася за социалната несправедливост“.
„Следователно общественият контрол върху използването на земята е незаменим“, се казва в декларацията на ООН, прелюдия към вече прочутата „прогноза“ на Световния икономически форум, че до 2030 г. „няма да притежавате нищо“.
Имаме ли право на земя и независимост
Няколко от 17-те “цели за устойчиво развитие” (ЦУР) на ООН са пряко замесени в политики, които притискат фермерите, животновъдите и хранителните доставки по света.
Плашещо е “навързването” на уж демократичните режими с т.нар. “тоталитарни”. Те бяха рамо до рамо в създаването и управлението на пандемията с “Ковид-19” (доказано планирана и коментирана доста преди да се “случи случайно”). Рамо до рамо се оказват и в индуцираната световна хранителна криза! Високопоставени членове на Китайската комунистическа партия (ККП) в рамките на системата на ООН помогнаха за създаването на ЦУР и в момента помагат да ръководят изпълнението на глобалния план на организацията.
Според много експерти ако бъдат оставени без контрол, подкрепяните от ООН политики за устойчивост на селското стопанство и производството на храни биха довели до икономическо опустошение, недостиг на критични стоки, широко разпространен глад и драматична загуба на индивидуални свободи. За многобройни агенции и служители на ООН визията за „устойчивост“ включва призиви за драстични ограничения върху енергията, консумацията на месо, пътуването, жизненото пространство и материалния просперитет.
Първата част на експеримента вече се проведе, и световното население показа, че страхът може да го принуди да преосмисли целите си относно кариера, личен живот, пътувания, та и традиции в погребенията. Не мислете, че последното е маловажно, защото именно погребенията носят едни от последните белези на връзки с духовния свят, т.е. с Отговорността ни за останалите хора като наши събратя.
Другото, което световното население показа обаче е, че все още е способно да схване, че платените или сплашени политици могат да премълчат, а журналистите могат да подминат протести с почти космически мащаби, за да занимават аудиторията си с глупости. А малката, така наречена “критична маса” е най-опасната. Групата, която помни, разбира, мисли и не е съгласна да смаже нормалноста си заради финансови облаги и страх. Защото тази малка група винаги е била и ще бъде носителят на Светлина за човечеството.
Плащат на фермерите да не произвеждат
Ескалиращата регулаторна атака срещу селскостопанските производители от Холандия и Съединените щати до Шри Ланка и извън нея е тясно свързана с целите за устойчиво развитие на „Дневен ред 2030“ на ООН и партньорите на ООН в Световния икономически форум (WEF), пише The Epoch Times.
Нарастващото регулиране на производството на храни и дори усилията за затваряне на много ферми и ранчо идват, когато официални лица по света като президента на САЩ Джо Байдън и шефа на Световната програма по храните на ООН Дейвид Бийзли предупреждават за надвиснал недостиг на храна в световен мащаб. Но вместо да облекчат ограниченията и да насърчат повече производство, много правителства притискат селскостопанските производители да свият дейността си.
Холандските фермери, които вече са в точката на пречупване, отговориха това лято с масови национални протести. Това последва бурни безредици в Шри Ланка, свързани с недостига на храна, причинен от правителствената политика.
Правителства и международни организации цитират различни претексти за политиките, вариращи от увеличаване на „устойчивостта“ и защита на различни флора и фауна до насърчаване на „икономическа справедливост“ и дори връщане на земи на аборигените.
Според критиците на тези политиките целта изобщо не е да се запази околната среда или да се преодолее изменението на климата. Разказът за „устойчивостта“ и другите оправдания са инструмент за постигане на контрол върху храната, селското стопанство и хората.
„Крайната цел на тези усилия е да се намали суверенитета както на отделните нации, така и на хората“, каза Крейг Ръкър, президент на Комитета за конструктивно бъдеще (CFACT), организация за обществена политика, специализирана в проблемите на околната среда и развитието.
„Намерението на онези, които прокарват тази програма, не е да спасят планетата, както претендират, а да увеличат контрола върху хората“, каза той, добавяйки, че целта е да се централизира властта на национално и дори международно ниво.
Големият “рестарт” наднича зад ъгъла
Наред с други елементи, планът на ООН призовава за национално и международно преразпределение на богатството в Цел 10, както и „фундаментални промени в начина, по който нашите общества произвеждат и потребяват стоки и услуги“. Дали още има някой, който не е наясно, че “зелените” са по-”червени” и от най-лошите ни спомени за тоталитаризма?
Ако се чудим защо рибарите в Холандия веднага подкрепиха протеста на фермерите и затвориха пристанищата със своите плавателни съдове, нека продължим, че една от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) се отнася до „замърсяването на морето от всякакъв вид, по-специално от наземни дейности, включително замърсяване с хранителни вещества“. ООН редовно описва селското стопанство и производството на храни като заплаха за океана.
Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), ръководена от бившия заместник-министър на земеделието и селските въпроси на ККП Qu Dongyu, помага да се ръководи обвинението. Като пример за това как селското стопанство трябва да бъде реформирано, за да се счита за устойчиво от ООН, докладът на ФАО заявява, че „прекомерната употреба на азотни торове е основна причина за замърсяване на водата и емисии на парникови газове“.
В същия момент не забелязваме подобен пречистващ плам по отношение на вредната ГМО технология на всяко ниво – от земеделска и животинска продукция, до “ваксини”, които се прилагат на деца, и дори по отношение намеса в бременността на жените…
По целия свят националните и регионалните правителства работят с агенциите на ООН за прилагане на тези цели за устойчивост в селското стопанство и други сектори. Например в отговор на споразуменията на ООН за биологичното разнообразие, Европейският съюз въведе различни програми за биологично разнообразие, подкрепяни от ООН, като Натура 2000 и Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., които са цитирани от холандското правителство и други в техните селскостопански политики.
ООН се хвали публично с ролята си в налагането на ЦУР в Шри Ланка и други нации, страдащи от недостиг на храна и икономически бедствия, свързани със същите глобални програми за устойчивост. По света почти всяко национално правителство казва, че включва ЦУР в собствените си закони и разпоредби.
Световен икономически форум „Партньорство“
Наред с ООН има различни „заинтересовани страни“, които са от решаващо значение за прилагането на политики за устойчиво развитие чрез „публично-частни партньорства“.
В основата на това усилие е Световният икономически форум (WEF), който от 2020 г. ни тласка към тотална трансформация на обществото, известна като „Голямото нулиране“. През 2019 г. Световният икономически форум подписа „стратегическо партньорство“ с ООН за напредък в Дневен ред 2030 в рамките на глобалната бизнес общност.
Много от ключовите длъжностни лица зад Програма 2030, включително висши лидери на ООН като настоящия генерален секретар Антонио Гутериш – самопровъзгласил се социалист – също работят с WEF от десетилетия.
Междувременно WEF ясно посочи целите си. Наскоро той стартира „Алианс за действие в областта на храните“ (FAA), който признава на уебсайта си, че Програма 2030 „информира амбицията на FAA да осигури трайна и дългосрочна платформа за действия на множество заинтересовани страни върху хранителните системи за постигане на ЦУР“.
Успоредно със „Срещата на върха за хранителните системи“ на ООН през септември 2021 г., „Алианс за действие в областта на храните“ публикува доклад, очертаващ собствена „лидерска програма за сътрудничество между много заинтересовани”.
Да купим големите риби, които ще изядат малките
В партньорство с различни компании WEF публикува доклад от 2010 г., очертаващ „нова визия за селското стопанство“, която включва „пътна карта за заинтересованите страни“. Включени са много от най-големите хранителни компании в света, които доминират на пазара и притежават безброй популярни марки.
„Тъй като глобалните хранителни системи стават все по-взаимосвързани, ще е необходима ефективна координация между разнообразен набор от заинтересовани страни“, казва WEF в своята платформа „Strategic Intelligence“, като често цитира FAO като свой източник.
„Потенциалът за създаване на нови, системни подходи към хранителните системи, които включват разнообразен набор от заинтересовани страни, предоставя възможности за подпомагане на устойчивото изхранване на света в бъдещето.“
Кои са “заинтересованите страни”
Честите препратки на организацията към „заинтересовани страни“ се отнасят до правителства, компании и така наречените неправителствени организации, които често се финансират от същите тези компании и правителства. Всички те работят заедно по въпроса.
Например, WEF се хвали, че е привлякъл корпоративни гиганти като Coca-Cola и Unilever в мрежата за насърчаване на „по-устойчиво бъдеще“.
Фондация Рокфелер, която наскоро публикува доклад за това как да „пренастроим масата“ и „да трансформираме хранителната система на САЩ“, също е ключов играч. „Хъбовете за иновации в храните“ на Световния икономически форум по целия свят ще бъдат основна част от тази глобална трансформация.
Говорейки пред Световния икономически форум за „трансформиране на хранителни системи и земеползване“ холандският премиер Марк Рюте обяви, че Холандия ще бъде домакин на „Глобалния координационен секретариат на световните икономически центрове за иновации в храните“. Секретариатът, каза той, „ще свърже всички други центрове за иновации в храните“, за да улесни създаването на „партньорствата, от които се нуждаем“.
Други организации и субекти, участващи в тласъка, включват мощни освободени от данъци фондации като фондацията на Гейтс, регионалните правителства в стила на ЕС, разпространяващи се по света, и различни групи, финансирани от тях.
Кое довежда до безумието на глада
По целия свят правителствените политики, съгласувани с ЦУР на ООН, притискат фермерите – особено по-малките, независими производители, които не могат да поемат допълнителните разходи от допълнителното регулиране и контрол.
“Празнувайки” идеите на ООН за устойчивост, наскоро сваленият президент на Шри Ланка Готабая Раджапакса обяви на срещата на върха за климата COP26 на ООН през 2021 г., че неговото правителство забранява химическите торове и пестицидите.
В действителност, въпреки че бяха незабавно отменени, политиките доведоха до катастрофален недостиг на храна, широко разпространен глад и в крайна сметка народен бунт, който свали президента и неговото правителство.
На фона на носталгични излияния в българските социални мрежи, нека да просветлим читателя, че правителството във въпросната Шри Ланка е социалистическо. През 2019 г. то си партнира с Програмата на ООН за околната среда, за да създаде Глобалната азотна кампания на ООН, която насърчава подкрепяните от ООН политики за азота, които сега се разпространяват в световен мащаб!
В Холандия централата на секретариата на WEF „Център за иновации в храните“, властите налагат азотни политики, от които се очаква да унищожат високопродуктивния селскостопански сектор на нацията. Плановете включват и широко разпространено отчуждаване на ферми, което е и причината за мощните протести на фермери с палежи и затваряния на пътища, които нашите медии като цяло не отразяват.
„Плановете за експроприация на кабинета са направо обявяване на война на селскостопанския сектор“, каза холандският член на парламента Гидеон ван Мейерен от партията Форум за демокрация, цитиран от De Dagelijkse Standaard. „Под фалшив претекст фермерите биват ограбени от земята си, вековни ферми са разрушени, а семействата на фермерите са напълно унищожени.“
Експерти предупредиха за опасни последици, произтичащи от подобни политики за устойчивост, включително недостиг на храна, рязко покачване на цените, социални вълнения и др. „Можете да зърнете зеленото, устойчиво бъдеще, като гледате Холандия и Шри Ланка сега“, каза Бонър Коен, старши сътрудник в Националния център за изследване на обществената политика, пред The Epoch Times.
Когато в Холандия кихнат, в Канада се…
Въпреки протестите и аргументите, “дневният ред”, водещ към “Големия ресет”, се разпространява бързо. Наскоро канадските федерални власти обявиха подобни ограничения върху торовете и азота, след като бяха въведени ограничения върху производството на енергия, което предизвика възмущение от страна на властите в провинцията и фермерите.
В Ирландия, Обединеното кралство и други европейски нации различни правителствени структури също работят за намаляване на селскостопанското производство в рамките на програми за устойчивост.
Междувременно, освен че продължава с политиките, които плащат на фермерите да не отглеждат храна, администрацията на Байдън се стреми да наложи подкрепени от Световния икономически форум „екологични, социални, управленски“ (ESG) показатели и отчитане на компаниите чрез Комисията за ценни книжа и борси на САЩ.
Фермерските асоциации и повече от 100 членове на Конгреса твърдят, че планът ще доведе до банкрут собственици на малки и средни ферми, които не са в състояние да изпълнят изискванията за докладване на климата, за да правят бизнес с публични фирми, дори когато светът се движи към широко разпространен недостиг на храна.
“Малцина от тези, които налагат регулации на фермерите, някога са стъпвали във ферма. По силата на властта и богатството, които тези хора вече имат, те са защитени от последствията от погрешните политики, които налагат на останалия свят. Това бреме се носи от обикновените хора по света, за които тълпата от Давос и техните партньори в престъпността не знаят нищо”, казва Коен от Националния център за изследване на обществената политика, който е специалист по проблемите на околната среда.
Катастрофата в Шри Ланка предлага предварителна представа за това какво ще се случи със Съединените щати и Европа, ако политиците продължат да следват дневния ред на ООН за устойчивост, според Стърлинг Бърнет, който има докторска степен по етика на околната среда и ръководи Центъра Артър Б. Робинсън към нестопанската организация Heartland Institute Политика за климата и околната среда.
„Това не е война срещу земеделието; това е война срещу дребното земеделие и независимите фермери“, каза той пред The Epoch Times. „Това е война в подкрепа на елитни, широкомащабни селскостопански индустрии.“
Въпреки че целите за устойчиво развитие на ООН говорят за подпомагане на „малки производители на храни“, Бърнет твърди, че именно независимите ферми и ранчо са в прицела на ООН, за да помогнат за консолидирането на контрола върху доставките на храни. Политиците са „в джоба“ на основните корпоративни интереси, включително Conagra, BlackRock, State Street, Vanguard и други, каза той. „Що се отнася до Световния икономически форум, не можете да имате голямо нулиране, ако не нулирате доставките на храна, защото храната е необходима на всички“, продължава той. „Сталин призна това: който контролира храната, контролира хората. Същото е и с енергията.”
Експертите са наясно, че става дума за свободата
Основателят и президент на Американския политически център Том Де Уиз, водещ експерт и критик на представите на ООН за устойчивост, предупреди, че войната срещу фермерите е част от по-широка програма за лишаване на свободата на хората.
„Винаги в миналото, когато тираничните сили искаха да управляват света, те изграждаха армии и нахлуваха, чупеха неща, убиваха хора и налагаха подчинение“, каза Де Уиз пред The Epoch Times. „Сега имаме работа с дяволска сила, която е измислила начин да ни накара доброволно да се откажем от свободите си и да им помогне да ни подчинят.”
„Какво може да бъде толкова мощен инструмент? Заплахата от екологичен Армагедон“, каза той, посочвайки разказа за изменението на климата като основен пример. Позовавайки се на множество служители и документи на ООН, DeWeese казва, че дневният ред не е да се спаси климатът, а да се трансформира планетата и да се централизира контролът върху населението.
Освен ООН и WEF, големи компании като Vanguard и BlackRock работят, за да поемат и контролират доставките на храни, каза той. Вече шепа компании, в които тези две инвестиционни фирми са главни акционери, доминират световната индустрия за храни и напитки. Като поемат земеделието, те ще контролират всичко. Те се стремят да притежават всички семена и дори да отглеждат синтетично месо в съоръжения, които вече са подкрепени финансово от Бил Гейтс и други милиардери.
ГМО си било нещо напълно екологично
Ама разбира се, както промяната на пола веднъж годишно е като да си измиеш зъбите… Уви, истината все по-малко се почита, а способността да се възмутиш от каквото и да е почти винаги предизвиква обвинения в “нетолерантност”.
Така че развитието (а не премахването) на генно модифицираните култури е на първо място в дневния ред. ООН, WEF и други напредват и с насърчаването ни да ползваме насекомите и плевелите като храна. В т.нар. “Развити страни” никнат като гъби съоръжения за производство на протеини от насекоми.
“Дръж ги на тъмно, да им е ясно”
„Войната срещу фермерите“ идва на фона на това, което критиците описват като подкрепяна от правителството „война срещу енергията“, която засяга селското стопанство и почти всеки друг сектор.
Това включва ограничаване на енергийните проучвания, затваряне на електроцентрали, налагане на специални такси и данъци и други политики, които доведоха до бързо нарастване на разходите в западния свят, макар и не на места като Китай.
Много експерти призоват американците да се противопоставят на войната срещу фермерите и подкрепяните от ООН политики за устойчивост, като използват различни средства. Те включват политическо участие, възприемане на различни навици за пазаруване, намиране на алтернативни източници на храна от местни фермери и други.
