Терминът ектогенеза е въведен от английския биолог Холдейн през 1924 г. и означава бременност, настъпваща в изкуствена среда – от оплождане до раждане. Холдейн прогнозира, че до 2074 г. това ще съставлява повече от 70% от човешките раждания. Той предвижда ектогенезата като инструмент за създаване на по-добри индивиди (което е целта на евгениката).
Разбира се, по онова време той няма гаранции докъде ще се развие науката, но определено има представа накъде отива човешката философия – Холдейн е социалист, марксист, агресивен атеист (дразни го дори фантазията на К.С. Луис) и възторжен сталинист, като политическите му възгледи го карат напусне Англия през 1956 г. и да стане индийски гражданин. Имайки предвид, че подобни идеи носят определен тип арогантност и пренебрежение на естествената природа на човека, за което Богари Медия вече писа, в настоящия момент няма защо да се учудваме, че идеята за изкуствена бременност напредва с пълен ход.
Утробата – естествената и изкуствената
Утробата е почитана от най-дълбока древност (особено по нашите земи) като тайнственото място, където се случва чудото на зачатието и износването на човека, преди той да види светлината. Престоят в утробата символизира развитието му до тази висша степен, в която той се чувства и самоосъзнава като стопанин на поверената му земя.
Бременността е пазена не само от жената, а и от цялото ѝ семейство, като дори пафтите със специфична украса са използвани за подкрепяне на утробата от ангелски сили. С най-различни мотиви за своите търсения науката се присъединява към това пазителство, или по-точно вреда, както ще видим по-надолу.
През 50-те и 60-те години на 20 век се създават изкуствени утроби за агнета. През 1996 г. екип от японски учени успешно генерира кози ембриони в сак, пълен със синтетични околоплодни води. През 2003 г. в Центъра за репродуктивна медицина и безплодие към университета „Корнел“ е отглeдан ембрион на мишка в изкуствена утроба почти до пълния му термин.
Учените използват законовото разрешение за опити с човешки ембрион преди 14-ия му ден, като поставят и човешки ембрион за 10 дни в изкуствена утроба. През 2017 и 2019 г. прототипите на „био-торбите“ в САЩ и Нидерландия се усъвършенстват.
През 2022 г. китайски учени вече съобщават за голям напредък на разработките да се конструира биоробот, който да обръща, следи и слуша показателите на стотици бебета в био-торби, докато растат и се развиват. В Китай явно се работи в мащаб, защото кризата с раждаемостта не може така лесно да бъде пресечена.
Добрите възможности и етичните проблеми
Освен идеята „био-торбата“ да бъде усъвършенстван кувьоз за съвсем малките преждевременно родени бебета, което би било спасение за тях, много по-широко се разисква темата за „разработка на технологията с цел да се реши демографската криза“.
В пълно противоречие съвременната общественост настоява за фантастични напъни на науката едва ли не „да произведе“ деца, докато от друга страна прави всичко възможно да потисне и унижи хората с нормални детеродни способности, които дръзват да имат многодетни семейства.
Социалните служби често кръжат като лешояди около такива семейства и ги обвиняват или в прекалено искрено християнство, или в „антиваксърство“, или в това, че не приемат децата им да бъдат обучавани в съвременните „джендър идеологии“, граничещи с антинаучен кошмар!
И добре че някои съдилища все още пазят здравия разум, след като медицински лица на обществени форуми не смеят да кажат, че жените раждат деца! Е, къде по-добре тогава ще бъде да се каже, че „био-торбите раждат деца“, за да се задоволят всички претенции.
Защо децата се Раждат
Достатъчно е да се погледне произходът на думата „Родя“, която директно препраща към значението за род: поколение от същите родители, прадеди и исторически корен. Да, раждането боли, а пазенето (износването) изисква от майките задълго да се откажат от екстремно натоварване, наркотични вещества, злоупотреби от всякакъв (вкл. сексуален) характер. Всъщност утробата възпитава самия родител и го подготвя за това каква отговорност го очаква.
Психолозите вече отбелязват бум на нестабилните отношения към деца, родени от сурогатни майки – „поръчителите“ понякога не успяват да развият емоционална връзка с детето и го отхвърлят. Истината вероятно е, че те не са успели да развият самите себе си.
Опасенията на етиката
Мнозина наблюдават нарастващите безпричинни раждания тип „секцио“ и предричат, че жените, които ще платят, за да оправдаят ранно извеждане на зародиша от утробите им в био-торба, също няма да бъдат малко. Причина щяло да бъде преследването на кариера, спасението от стрии и разширени вени, или от хормоналния дисбаланс, уж отразяващ се пагубно на килограмите. Съвременният свят е поставил такъв идеал за женската външност и активност, който почти изключва нормалното майчинство. И нормалното майчинско щастие, впрочем.
За съжаление, този „модел“ е подкрепян от повечето мъже, защото е така промотиран, че да е удобен на техните страсти. Защо мъжът да се стреми към усилен труд, към образование, към трупане на имотно състояние и развитие на стабилен бизнес, който да остави на децата? Защо мъжът да се учи да бъде верен на една непрекъснато раждаща съпруга?
Нека съпругата опита да надскочи летвата, за да му е хубаво на него… Нито една от рекламите по телевизията не ни показва нормални хора с бръчки, пострадали от несгоди, лишаващи се от това или онова, с други думи родителите, на които само преди век потомците ставаха на крака и им целуваха ръцете.
Изкуствената утроба и абортите
Вероятно мислите, че привърженичките на „моето тяло си е моя работа“ ще приветстват изкуствените утроби като нещо, което ще освободи жените от мъките на бременността, като например ще им даде да работят, докато чакат детето си? Или ще им даде надежда то да се роди здраво и да бъде осиновено?
Нищо подобно. Етичните комисии смятат, че при успешно въвеждане на изкуствените утроби вероятно ще се наруши „правото на аборт“, понеже някои от юридическите му основания са свързани с правото на жената да определя какво да става в нейното тяло. А така науката ще ти позволи: „Не искаш бебето, посей го в изкуствена утроба за благото на обществото! Не прави аборт“.
Но тогава ще остане живата съвест. Твоето дете живее някъде. Твоето дете някъде прилича на теб. Твоето дете, с което един ден неистово ще пожелаеш да се запознаеш… Тогава наяве излиза истинската причина за много аборти – всъщност пречката не е тялото, а желанието да имаш дете.
Ти не искаш да имаш последствието от твоята „връзка“ и въставаш срещу природата, която е създала секса основно за това – за да има деца, любовта да създава живот, вместо да бъде прекомерен стимул за емоции, които не си набавяме по нормалните начини (чрез творчество, саморазвитие и грижа за другия).
Още идеология
Естествено. Нали не очаквахте, че ще се спрем до кризата на китайската раждаемост? Западът едва ли много се интересува от нея. Затова пък животрептящо го интересува една прослойка, на която постоянно се дава микрофонът по медиите, а именно т.нар. “хора с нестандартна сексуалност и идентичност“. Заради техните предполагаеми претенции неолибералите забраниха дори думите за „майка“, „баща“, „брат“ и „сестра“ в американския конгрес! Да не говорим за масата малоумни забрани в социалните медии, за които Богари Медия непрестанно информира.
Води се дебат, дали през изкуствена утроба хомосексуалните и транссексуалните двойки, тройки и прочее временни компании ще могат да имат „свои“ деца. Много е странно как „високоразвитото“ общество, което препуска към идеята да лиши хората от собственост „за тяхно добро“, от друга страна много активно иска да натресе собственост върху децата на субекти, които няма как да я притежават.
Защото дори в изкуствена утроба дете от двама бащи няма. Нито от две майки. Да не говорим за трима. Свещеният живот, колкото и да не се харесва на някои, се осъществява от Той и Тя в тайната на тяхното различие, роля и особена специфика.
Зад изтриването на спецификата, идентичността и предназначението на мъжа и жената отдавна се прокарва активно изтриване на специфика и предназначение от всякакъв характер (в случай, че не сте забелязали). Изтрива се националност. Изтриват се исторически факти, съдържащи вина или заслуги. Изтрива се правото на лично мнение, като активно се унищожава свободата на словото, както и нормалната демокрация.
Правото на децата
Разбира се, основно право на децата е да бъдат родени. И след това да бъдат здрави. Както кувьозите, така и био-торбите в даден етап на развитие ще могат да служат на тази цел.
Но всеки ход, който прескочи естеството, т.е. необходимостта на детето да бъде с майка си, да я усеща, да се храни според нейните избори и да я развива чрез своето присъствие, ще ощети психически и самото дете, и майката.
Много „иновативни научни подскоци“, пример за които бяха последните генни ваксини за Ковид-19, всъщност се правят преждевременно, без да са изучени противопоказанията или направо като същите бъдат прикрити. Пфейзер и Модерна направиха милиарди заради тази пандемия. Имате ли си идея какъв бизнес ще бъдат изкуствените утроби?
В много парламенти по света се води етична дискусия и разумните страни защитават свещеното право на всяко дете да има баща и майка. Загубата на родител е вид нещастие и не бива да бъде „изначално планирана“.
Много привидни демокрации като тази в Канада лицемерно променят самото си законодателство така, че „правото на детето“ да стои над „правото на родителя“. Но по отношение на аборти и по отношение странни начини на зачеване и отглеждане на децата същите тия законодателства са напълно ослепели.
Бъдещето на децата
Имайки предвид, че част от репродуктивните проблеми на жените са свързани с напредването на възрастта им, изкуствената утроба ще бъде освен „златна възможност“, също и „удобно успокоение“ относно семейното планиране. Този въпрос е много фин и всяко семейство има своята специфика.
Затова без да осъждаме никоя жена, която на по-късна възраст копнее да има дете, трябва да се погледне общата тенденция – след като медицината позволява да се изчака и ако законодателно не се ограничи ползването на био-торбите само при краен медицински проблем, доста от жените ще ги използват „за да си поживеят“.
Това отдавна е тенденция и по отношение на създаване на семейство, и по отношение на избора на партньор. Времето на „мотаене“ и „флуидно плъзгане“ се увеличава все повече. Но знаете ли какво краде това „насилствено не-порастване“? Времето на живота ни!
То отдалечава не само момента, в който да станем родители, но и момента, в който ще станем дядо и баба. Защото през поколение се предава още по-силно коренът на Рода, предава се историческата истина от първа ръка, а не през изкривеното тълкувание на учебниците. Също така, младото семейство не е зависимо от държавата, докато работещите дядо и баба от двата рода са неговите опори, стълбове, неговите пазители. Знаете ли, за определени сили дядото и бабата са враг номер едно пред безпрепятственото влияние на държавната идеологическа машина! Затова в някои държави идеологически е нормализирано изпращането на родителите в старчески домове, а както се видя и през пандемията, контролираното им изтребване.
