В края на април в Квебек беше приет нашумелият Законопроект 15, чрез който се премахва родителското предимство. Това означава, че правителството може да решава кое е най-доброто за вашето дете.
Чрез тази промяна на разпоредбите за закрила на детето се отхвърля приоритетът на семейните връзки. Законът вече няма да се стреми да поддържа детето в семейната му среда или в разширения кръг на семейството.
Родителите в Квебек на протест
Законопроект 15 беше представен за първи път от министъра на здравеопазването на Квебек през декември 2021 г. В края на април тази година той беше приет единодушно в националното събрание на канадските провинции със 115 гласа „за“ и нито един глас „против“. Така с пълно единодушие канадските управници позволиха държавата да отменя принципа на родителското първенство и естествените връзки.
Родителите от Квебек са в потрес от решението. Под претекст даване на приоритет на интересите на децата пред всички други съображения, включително и интересите на родителите, ще се улесни настаняването на децата в приемни домове в предполагаеми случаи на пренебрегване, малтретиране или бедност. Родителите са притеснени, че може да се създаде опасен прецедент и да се даде твърде много власт на държавата над децата. Опасенията им са, че този ход може да бъде първа стъпка към повече правителствен контрол и ерозия на правата на семейството.
„Изглежда, че е добра идея да се поставят интересите на детето на преден план, но в действителност и родителите, и детето са оставени настрана, когато съдът взема решението за отстраняването на детето от семейството му“, написа блогърката Мел Гойер в декемврийска статия. „Системата се дерайлира от години и правителството се възползва от това, за да реформира някои основни принципи.“ Тя дава и скорошен пример за съдебно дело, в което съдията е постановил две момичета на 14 и 19 години да бъдат ваксинирани срещу ковид против волята на майката, като съдията обвинява майката, че се придържа към „конспиративни антиваксърски теории“.
„Благосъстояние“ на детето без родителите?
В преработката на Закона за закрила на младежта, представен от министъра на здравеопазването и социалните услуги Лионел Карман, акцентът е поставен върху „благосъстоянието“ на детето. Още през декември Карман заяви, че „ако в един момент интервентите преценят, че ситуацията по отглеждането на едно дете не се е подобрила значително, те могат да търсят по-стабилно и постоянно решение за детето. И „колкото по-малко е детето, толкова повече това решение трябва да бъде взето бързо, за да се гарантира, че то ще има семейство за цял живот“.
Какво означава държавата да преценява дали „ситуацията“ около отглеждането на едно дете е добра и дали то трябва да се отдели от семейството си под претекст за „бедност и риск от социално изключване“ например? Възможно ли е за по-добър родител да се счете родител с повече материални възможности? Не е ли родителството категория от кръга на душевната и духовна обвързаност между хората?
Да не говорим, че „прогресивните“ американски агенции за закрила на децата вече правят планове да използват компютърен алгоритъм, който да изчислява дали едно дете е под риск в семейството си. Дори се очаква на база на данните, които ще се извлекат от това проследяване, да се повлиява на съдебни решения относно бъдещето на нароченото от алгоритъма за „дете в риск“.
Единственото, което засега спира активното ползване на тези прогнозни модели, са опасенията, че технологията ще засили расовите различия в системата за закрила на децата, защото алгоритъмът показвал модел на маркиране на „непропорционално голям брой чернокожи деца за „задължително“ разследване, в сравнение с белите деца“.
Излиза, че не е притеснително, че машина ще решава дали детето да остане при родителите си, а единствено, че ще се окаже, че чернокожите деца са по-необгрижвани от белите, защото расовата справедливост и расовите квоти са друг американски казус.
Улесняване на осиновяването на деца и във Франция
През февруари тази година и Френският парламент одобри текст, предложен от партията на Макрон (LREM), улесняващ осиновяването на деца.
Текстът предвижда отваряне на осиновяването за неженени двойки, понижаване на минималната възраст на осиновителите и улесняване на осиновяването на изоставени деца.
Що се отнася до позволението неженени двойки да осиновяват деца, във Франция само семейни двойки можеха досега да осиновяват съвместно, другите връзки от рода на съжителства на семейни начала и пр. имат достъп само до индивидуално осиновяване. Това развитие на законодателството неизбежно поставя въпроса за все по-целенасочените стремежи на хомо двойки да узаконяват браковете си и съответно осиновяването на деца от тях като „нормална“ семейна двойка.
Депутатката Корали Дюбост от партията на Макрон (в началото на май партията (LREM) промени името си на „Възраждане“ (Renaissance)) обяви, че трябва да се сложи край на „дискриминацията, свързана с правилата на съюзите или хомо родителството“. А Моник Лимон отсече, че „бракът не е гаранция за стабилност“.
Републиканците контрираха, че именно бракът е всъщност „най-защитната мярка“, а десните депутати осъдиха новия текст по осиновяването като противоречащ на целта „да се даде семейство на детето, а не дете на семейството“.
Проследявайки всички тези процеси по утвърждаване на една нова концепция за семейството като институция, от една страна се вижда явен стремеж да се отслаби силата на естествената семейна среда и биологичното родителство като основополагащо за развитието на детето; от друга страна се разширява пътя за действие и достъпа на гей двойки до осиновяване и създаване на семейства.
И всичко това „в името на добруването на детето“? Всяка мнителност и недоверие към тези нови проекти се обявява за конспирация, невежество и старомодност, но разрушаването на свещените връзки между родители и деца може да се окаже последният пирон в ковчега на нормалното изконно човешко общество. Все по-категорично настъпва новата ера на трансхуманизма, където човекът е все по-малко Човек.
Европейската Стратегия за правата на детето (2022–2027 г.) и в България
Комитетът на министрите на Европа прие нова Стратегия за правата на детето (2022–2027 г.). Забележително е, че в разработването ѝ са участвали и 220 деца от десет държави-членки. Управителният комитет по правата на детето (CDENF) към Съвета на Европа е органът, който ще следи за напредъка по изпълнението на тази стратегия, ще се изисква и отчетна дейност. В нея има набелязани цели като „Равни възможности и социално приобщаване за всички деца“, „Детско правосъдие и даване глас на всяко дете“, „Правата на децата на адекватен стандарт на живот“.
Наред със звучащите като патетични лозунги „Никаква бедност“, „Нулев глад“, „Здравословен живот и благополучие“, „Премахване на крайната бедност за всички хора навсякъде“ се открояват и някои смущаващи задачи:
- Изграждане и надграждане на образователни съоръжения, които са за деца с увреждания и чувствителни към пола и осигуряват безопасна, ненасилствена, приобщаваща и ефективна учебна среда за всички;
- Приемане и укрепване на стабилни политики и приложимо законодателство за насърчаване на равенството между половете и овластяване на всички жени и момичета на всички нива;
- Гарантиране, че всички момичета и момчета имат достъп до качествени грижи за ранно детско развитие и предучилищно образование, така че да са готови за основно образование.
Освен всичко, в стратегията е отбелязано и че „изменението на климата, влошаването на околната среда, принудителното разселване, миграцията и конфликтите също причиняват неравенства и бедност сред децата“.
Червена лампа
На пръв поглед всичко звучи много добре в стратегиите за закрила на децата, но какви подводни камъни се крият под повърхността? Всичко започва като препоръчително и ето, че в Квебек вече пристъпват към промени на текстове в областта на семейното законодателство. Дава се все по-широко поле на действие на държавата и институциите да изземват ролята на родителите в отглеждането на децата. Вместо да се подпомага семейството, се „спасяват“ децата от неспособните или бедни родители.
Богари медия вече писа за подобен стремеж за изземване ролята на родителите от държавата като заложен приоритет в Мащабен пакет Build Back Better на американския президент Байдън. Проектът трябва да обхване милиони американски деца чрез ранни грижи и образование, като очакванията са това да има „трансформиращ ефект“ върху цели поколения.
Държавата „защитава“ децата от собствените им родители. Това вече е започнало на идеологическо ниво с програмите по самоопределяне и полова идентичност, даването права децата да вземат сами решения относно себе си, разбира се, стабилно подкрепени от насърчението на психолози, педагози и държавни служители. Трябва ли да сме прекалено мнителни? Трябва, защото не е тайна какъв е начинът на прокарване на немислими за нормалното общество практики, и това става залък по залък, бавно и неусетно. Днес Квебек е „изгорял“, а утре може да сме ние и децата ни.
