Мащабен пакет Build Back Better за социални политики и климат на стойност 1,75 трилиона долара представят Джо Байдън и Камарата на представителите на Съединените щати, контролирана от демократите, предава Reuters. Пакетът вероятно ще бъде променен допълнително в Сената, след като беше намален по време на месеци преговори.
Държавата – майка или мащеха
Прави впечатление големият размер на средствата, отделени за семейни политики и най-вече субсидирането на разходите за грижи за най-малките деца. Заложени са средства за осигуряване на безплатно предучилищно образование за всички 3 и 4-годишни. Семействата с ниски доходи ще плащат не повече от 7% от дохода си за грижите за децата. Разширява се безплатното хранене в училище и се осигуряват по 65 долара месечно за хранителни стоки през летните месеци на 29 милиона деца с ниски доходи. Отпускат се пари за исторически черни колежи и други училища, обслужващи малцинствата. С 50% се увеличават програмите на Министерството на труда за обучение за професия.
„Икономически, политически, расов и полов императив“
Всичко в този пакет изглежда прекрасно, но къде е уловката? Според анализаторите пакетът Build Back Better ще разшири достъпа до ранни грижи и образование за повече от 8,2 милиона деца, което е 11 пъти повече от броя на децата, които се обслужват в момента. Очакванията са това да има „трансформиращ ефект“ върху поколения американци.
В какво се изразява този „ефект“ и как се измерва в цифри и… долари.
Пакетът със социалните придобивки се „рекламира“ като такъв с „икономически, политически, расов и полов императив“. Изниква въпросът каква ли е връзката с децата при такъв „императив“.
Прицелната точка на всички тези „грижи“ е да се позволи растеж на работните места и икономически просперитет. По тези програми се очаква да се отворят повече от 2 милиона работни места в цялата страна, от които 200 000 в предучилищните грижи. Институтът за икономическа политика е изчислил, че програмите ще осигурят заетостта на милиони родители, които биха могли да работят, вместо да остават вкъщи, за да се грижат за децата си, или да увеличат работното си време, ако е било намалено поради същата причина.
Изчислено е също, че всеки долар, инвестиран в образование, води до печалба от 7,30 долара за обществото. След драматичното напускане на работа от жените през времето на ковид-пандемията се е наблюдавал най-ниският процент на участие на жените в работната сила от 1988 г.
Малките предприятия също са усетили тази криза и 55% от собствениците на такива бизнеси са споделили, че липсата на достъпни грижи за децата е довела до такова отрицателно въздействие и при тях, защото майките са останали сами да се грижат за децата си.
Що се отнася до политическите ползи от социалния пакет, то проучване на Community Change Action от юни 2021 г. показва, че в по-прогресивните и независими избирателни райони грижите за децата и ранното обучение са един от мотивиращите въпроси за гласоподавателите, особено за демократите, чернокожите гласоподаватели и латиноамериканците.
Родителските права в образованието по въпросите за сексуалната ориентация и половата идентичност
Байдън претендира за предоставяне на идеалните условия по отношение на образованието и грижите за децата от най-ранна възраст и огромна помощ за родителите, но дали това е така?
В последните месеци се разрази истинска война в различните щати в Америка, провокирана от Законопроект за защита на родителските права в образованието, който беше приет в щата Флорида през март. Както Богари медия информира, губернаторът на щата Флорида ДеСантис застава зад правото на родителите да обсъждат и контролират темите, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, с децата си, а не това да се прави от учителите. Той заяви, че родителите трябва да са сигурни, че „могат да изпращат децата си на училище, за да получат образование, а не индоктринация“. Родителите могат също да съдят училищните настоятелства, ако законът не се спазва.
Застъпниците на LGBTQ, демократите и развлекателната индустрия и Белият дом, начело с Байдън, осъдиха законопроекта и го кръстиха „Не казвай гей!“ („Don’t Say Gay“), макар че в самия законопроект никъде не се използва думата „гей“. Така се сложи началото на т.нар. „културни войни“ в Съединените щати. Държавната политика е „за“ дискутиране на темите относно полова идентичност в държавните училища. Но дали това е желанието на гражданите?
Целият политически и социален дискурс в страната през последните месеци е съсредоточен около темата и не беше подминат дори при раздаването на Оскарите. Съобщава се, че законопроекти с подобен език са били предложени в Алабама, Аризона, Джорджия, Айова, Луизиана, Южна Каролина, Мисури, Индиана, Кентъки, Оклахома, Тенеси, Охайо и др. Общо 19 щата са въвели подобно законодателство.
В Индиана ще се изисква от учениците да представят писмено съгласие от родител, преди да участват в каквито и да било инструкции относно човешката сексуалност. В Аризона също ще се изисква такова разрешение от родител за участие в клубове по тези теми. Законодателите на Тенеси заявиха, че „насърчаването на LGBT начина на живот в държавните училища обижда значителна част от учениците, родителите и жителите на Тенеси с християнски ценности.“ Стремежът е и да се забранят учебници и материали, пропагандиращи LGBT идеологията.
Проучване на Politico/Morning Consult от март месец показва, че мнозинството от американците са за забрана на преподаването на сексуална ориентация и полова идентичност от детската градина до трети клас и ограничаване на такива уроци след трети клас до „подходяща възраст“.
Училищните тоалетни и библиотеките – новите бойни полета в Съединените щати
Кметът на Мисисипи е заплашил, че ще спре финансирането на местната библиотека, тъй като там е разпространявана LGBT литература, предназначена за деца. Въпреки всичко библиотеката ще получи пълното си финансиране с мотив, че кметът няма право да се намесва в такова решение. В щата Флорида е приет законопроект за това какви книги могат да се съхраняват в училищните библиотеки именно с цел да се ограничи разпространението на неподходящи за малки деца LGBT книги.
В съобщение до пресата от Министерството на образованието се съобщава, че Флорида е отхвърлила 42 учебника по математика, които издателите са искали да продадат на държавните училища. Причините, които се изтъкват, са, че те съдържат „критична расова теория“, други „забранени теми“ и „непоискани стратегии“. В голямата си част тези учебници са предназначени за началните училища. Флорида рутинно проверява учебниците и създава списък с одобрените, които различните райони да използват. Образователният отдел твърди, че 42 от 132 математически учебника са отхвърлени, защото съдържат неподходящи теми като расовата теория и „социално емоционални теми” и то за най-малките. Но това, което ги е обезпокоило най-много, е смесването на това съдържание с преподаването на събиране, изваждане, умножение и деление.
В училище в щата Оклахома (Stillwater Public Schools) пък дебатите се нажежават около проблема с възможността учениците да използват всяка тоалетна, съответстваща на тяхната полова идентичност.
От 2015 г. това е разрешено в училището, но много от родителите не са съгласни транссексуалните ученици да ползват тоалетните и съблекалните на момичетата. Стигна се дотам, че министърът на образованието в Оклахома Райън Уолтърс изпрати писмо до училищния съвет и помоли членовете да направят така, че „вашите ученици да използват само тоалетната на техния, даден от Бога естествен пол.“ Главният прокурор също е изпратил писмо до училището, в което се казва, че „към момента нито един правен прецедент не изисква училищата в Оклахома да отварят женски тоалетни и съблекални за биологични мъже или обратното.“
Това съвсем не е изолиран случай – подобна „битка на тоалетните“ беше спечелена от Гавин Грим, транссексуална ученичка /момиче, което се идентифицира като момче/, която от 7 години се бори за правото да използва мъжката тоалетна в гимназията си. След години на юридически обрати тя печели делото.
Правителството на демократа Барак Обама поиска от държавните училища да разрешат на учениците да използват тоалетните и съблекалните според пола, с който се идентифицират. През февруари 2017 г. Доналд Тръмп отмени тази директива.
Абсурдите на „новото нормално“ стават все по-сюрреалистични.
В стремежа към „върховна“ толерантност, антирасизъм и нетърпимост към дискриминация в Съединените щати се стига до прецеденти като „обучение за бели родители“, което трябва да преподава „уроци по културно смирение“ за бели родители, водени от цветнокожи.
Всичко това все повече отблъсква родителите от държавното образование или води до разпалване на по-голяма активност от тяхна страна по въпросите, свързани с училищната среда.
Масово домашно обучение след ковид
След ковид пандемията се наблюдава скок в нивата на домашно обучение. Според статистика за 18 от американските щати през учебната 2020-2021 г. броят на учениците, обучаващи се вкъщи се е увеличил с 63%. През учебната 2021-2022 г. този брой е спаднал само със 17%. Преди пандемията едва 3% са се обучавали вкъщи, според Бюрото за преброяване на населението.
Родителите са удовлетворени от персонализирането на преподаваната информация, възможността да не им се налага ваксинация на децата или обсъждане на въпросите, свързани с расата и пола, които не ги интересуват.
Майка от предградията на Бъфало споделя, че пандемията просто е усилила опасенията, която тя вече е имала относно системата на държавните училища. „Казват, че пандемията е била сламката, която чупи гърба на камилата – но гърбът на камилата вероятно вече е бил счупен“, сподели тя.
„Има деца, които нямат основни познания по английски език, но искат да ги обучават в други неща. Това не е подходящо за нас“. Тя смята, че домашното обучение е разкрило един „изцяло нов свят, който е много по-добър за нас.“
Къде е България в тези процеси
При нас уж нямаме проблеми с „расовите въпроси“ и като че ли LGBT идеологиите още не са навлезли в държавното ни образование, но до кога? Вече 15 години си имаме „София прайд”, който е подкрепен от дипломати и посланици именно на ония държави, от които черпим „добри практики“ и директиви. Още от 2015 г. LGBT общността в България си е поставила за цел „застъпване на темата LGBT в училищата“.
През 2017 г. в открито писмо на LGBT общностите в България се издига още по-директен лозунг: „Да променим законите, да променим съзнанието“. Миналата година се сдобихме и с първата българска книжка с хомосексуални герои – „Мравин и планетата Гора“ от авторката с псевдоним, звучащ доста заплашително – „Великан Василева“.
Всеки ден ни натрапват визията за „глобалния свят“, от който сме част, и „новите ценности“, към които трябва да се интегрираме. Активността на българските родители трябва да се събуди, преди да стане късно.
В Държавен вестник (бр. 82 от 18.09.2020 г.) е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който предвижда въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на 4-годишните деца от учебната 2023/2024 г.
Дали трябва да ни тревожи фактът, че стремежът е децата да бъдат обхванати от институциите още от най-малка възраст? За много родители приемът в детска градина вече е равносилен по значение с приема в университет. Но даваме ли си сметка, че оставяме децата си да прекарат по-голямата част от така важните първи седем години извън дома, без да знаем какви „ценности“ им се насаждат и какви „свободи“ им се вменяват?
Това, че сме все на опашката на „световния прогрес“ според официалните статистики, може и да не е толкова лошо – ако сме достатъчно проницателни, можем да се поучим от грешките на другите и да се опитаме да ги избегнем. Културните войни тепърва предстоят и у нас.
