Парадоксално е, че предвид съвременните възможности на капитализма за натрупване на състояние, човек е по-егоцентричен и саможив от всякога. Днес имаме повече, отколкото имаме нужда, и съответно имаме възможност да даваме повече, но дали това се случва?
Нека съпоставим Запада и Китай по отношение на демографската криза и политиките за раждаемост, тъй като раждането и даването на живот е едно от най-ценните и достойни неща, които човек може да остави след себе си.
Защо Китай? Защото те са може би първите в света, които преди години ограничиха със забрана броя на деца, които китайските граждани могат да имат. Сега обаче виждаме промяна на тази дългогодишна политика, прокарана от Китайската комунистическа партия. Оказва се, че те са създали проблем, от който трудно има връщане. Въпросът е можем ли да си вземем поуки от това, или тенденцията Западът да се приближава към политиката за ограничаване на раждаемостта на фона на застаряващо население и отрицателен прираст ще продължи?
Предишните политики на Китай относно раждаемостта
През 1979 г. Китай прие т.нар. one-child policy, или политика, която не позволява на семействата да имат повече от едно дете. Целта е по този начин да се намали растежът на населението и естественият прираст. Това решение удари най-силно семействата, населяващи земеделските райони, поради факта, че там традициите за висока раждаемост и много деца се бяха запазили най-устойчиво.
Имаше глоби, загуба на работа и дори принудителни аборти за тези семейства, които не спазваха закона. Мъж и жена, които имаха предпочитание за момче, а им се роди момиче, стигаха до там да погубят първото си дете, което доведе и до дисбаланс между половете и редица други проблеми, които днес лесно могат да бъдат проследени.
Дългите години на прилагане на тази мярка доведоха до необратими процеси и тенденцията се обърна. Затова през 2016 г. правителството прие закон, които позволи две деца на семейство, с надеждата да се пресече негативният резултат на по-ранното ограничение. Но това не успя да обърне падащата раждаемост и отрицателния естествен прираст в страната, въпреки краткото двугодишно увеличение веднага след влизането в сила на закона.
Юе Су, главен икономист в разузнавателното звено на The Economist, заяви, че положителното въздействие на политиката за второ дете върху раждаемостта е било твърде краткосрочно.
Китай позволява на семействата да имат три деца
В края на май 2021 година Китай обяви, че семействата могат да имат три деца, след като последните данни на преброяване на населението са показали рязък спад в броя на новородените деца и раждаемостта като цяло.
Финансовите трудности при отглеждане на деца в градовете също са фактор, който възпира много млади семейства да раждат деца. Затова президентът Си Дзин Пин съобщи за предприемане на облекчаващи мерки, които да подобрят структурата на населението и да спомогнат за справяне с кризата на застаряващо население. Въпреки това официално обявление мнозина критици изказаха съмнение, че подобни намеси в личния живот ще решат проблема с раждаемостта.
Всъщност мнозина се питат как политиката за три деца може изобщо да доведе до повече деца и увеличение на раждаемостта, при положение, че версията за две деца не успя в тази посока, и защо ограничения за раждане изобщо се прилагат предвид демографската криза и тенденцията за ниска раждаемост.
Има голям натиск и на работното място. Отпускът по майчинство или бащинство не предлага дори най-необходимите обезщетения. И с намаляващия пазар на труда, младите китайци днес приемат, че трябва да работят по-дълго. Междувременно все повече жени избират да продължат образованието си и кариерното си развитие, вместо да създадат семейство рано и да родят.
Макар че през последните години Китай се отказа от политиката си за едно дете, комунистическата страна жъне последиците от рестриктивното правило. Сега Китай не само е загрижен за застаряващото си население поради по-ниската си раждаемост, но и се сблъсква с недостиг на жени, което неминуемо води до засилване на сексуалната дискриминация, както и до трафик на булки.
Какво е решението
Някои анализатори съобщават за възможността за други проблеми като голямо несъответствие между новородени деца в провинциалните райони и в градските среди. Този разрив се образува, тъй като самият градски начин на живот не предпоставя раждането на повече деца – пространството е по-малко, наемите високи, а цената да живееш в града не позволява многолюдно семейство.
Може би стигаме до извод, че раждаемостта, семейството и броят на децата не са нещо, което може и трябва да бъде контролирано и насилвано от външни политики. Самото желание на човек да даде живот трябва да дойде отвътре.
Ако съпоставим с политиките в западните държави на развития свят, ще видим обаче, че въпреки претенцията за стожер на свободата, всъщност съществува скрита политика срещу раждането и многолюдните семейства, която се засилва последно време.
Какво се случва на Запад: One planet, one child
Всички познаваме тенденцията по отношение на раждаемостта у нас и на Запад, демографската криза в България и Европа. В политиката този проблем не се отчита, а когато в по-бедните държави, бивши части от социалистическия блок, се повдигне въпросът, започва да се говори само относно икономическите предпоставки. Сякаш раждаемостта пряко зависи от икономическия ръст, а въпросите за културата, начина на мислене и семейството като основна ценност и съставна част на обществото, са без значение и всъщност се пренебрегват.
Притеснителното е, че пропагандата за ограничение на броя на децата продължава. При това по няколко линии, които виждаме да се прокрадват и в България.
- От една страна, това е промотирането на хомосексуализма и ЛГБТ движенията, чията цел далеч не е защита на права, а е прокарване на определена норма и култура в обществото. В западните държави вече виждаме резултатите на такава култура – пропагандата е насочена към децата.
- Феминистките движения, чиято крайна цел далеч не е просто правата на жените. Плода им виждаме в политически план – абортът стана човешко право.
- Да не забравяме сексуалната революция – тази култура, която издига удоволствието над истинския плод и ценност в живота на всеки човек – семейството.
Аргументите са, че климатичните промени, задръстванията, замърсяването на въздуха и околната среда, “деградацията на земята” (каквото и да значи това), изчезването на животински видове, че даже и войните са по вина на пренаселването. Това са само част от посланията на кампанията “One planet, оne child”. В края на септември миналата година във Ванкувър, Канада, се появиха притеснителни реклами, пропагандиращи към по-малко деца в семейството. Брутални послания от типа на:
“Най-добрият подарък, който можете да направите на първото си дете, е да нямате друго.” и “Задръстванията по пътищата започват още при зачеването” (Traffic congestion starts at conception) предизвикаха обществена реакция, а на тях Дейв Гарднър, председателят на глобалната организация с нестопанска цел “Баланс на населението”, чиито всъщност са въпросните реклами, отговори двусмислено със следните думи:
„Ние не диктуваме избора на никого. Благодарни сме на хората за решението им да имат малки семейства“, които предизвикаха още по-бурни последващи реакции.
В интервю през 2019 година за международно крило на китайската държавна медия той поздрави хората, които приемат стандарта за едно дете, заключавайки, че: „За един мъж е толкова лесно да си направи вазектомия, след като роди първото си дете“. Той дори отпразнува спадането на световната раждаемост с 50% през 2019, отговаряйки, че ще се радва да я види как спада дори с повече.
Макар че цялостното послание на кампанията „Една планета, едно дете“ остава непроменено, Гарднър заяви, че екипът му е премахнал рекламата с афроамериканско бебе, защото тя „е позволила на някои да си създадат погрешно впечатление, че кампанията е насочена единствено към цветнокожите, пренебрегвайки останалата част от населението“.
Митът за пренаселеността
В свят, в който стана модерно да се пресмята екологичният отпечатък (carbon footprint) на всеки човек, често слушаме аргумента от екоактивисти, че раждаемостта трябва да се намали, защото екологията на планетата ще се повреди и климатичните промени ще се ускорят, ако растежът на световното население продължи в този темп. Данните показват друго обаче. Научната общност до голяма степен развенча мита за пренаселеността като легитимна опасност за обществото. Фактите показват, че ръстът на населението е един от най-незначителните фактори при изследването на измененията в климата.
Но понеже фактите противоречат на целевата екотеза, от същите данни изплува друг извод, който да се използва за налагане на еко диктатурата – че неравномерното разпределение на ресурсите всъщност носи по-голяма вина за климатичната криза, отколкото нарастващия брой хора.
С други думи, тълкуват данните, че най-богатите 10% от населението са виновни за глобалното затопляне, поставяйки въпроса на плоскостта богати-бедни и необходимостта от системна промяна като прословутата Зелена сделка. Ако се чудите как се печели електорат с леви популистки идеи, ето нагледно как.
Данните от проучването по-скоро показват друг притеснителен момент – нарастването на разликата между богатите и бедни (т.нар. Welfare gap), което значи, че унищожаването на средната класа се превръща в тенденция.
Заключителни размисли
Ако мислите, че скритата политика за ограничаване и контрол върху население е просто конспирация, или че няма никаква връзка с еко-идеологията и “борбата срещу глобалното затопляне и климатичните промени”, ще ви изненадаме с новината, че такива стремежи са реалност, при това мислени доста отдавна.
Пример за това е паметникът с “новите десет заповеди” в Джорджия, САЩ (явно рефериращи към Моисеевия закон и десетте Божии заповеди), който е издигнат през 1980 г. Наричан е американският Стоунхендж. Той изразява 10-те неща, към които да се стреми човешката цивилизация, ако в бъдещ момент се наложи отново да се изгражда, визирайки вероятно климатична катастрофа, световна война или друга причина за унищожение на цивилизацията, която познаваме. В същата се съдържа правилото населението да бъде балансирано до 500 млн. души, както и опазването на природата от “зловредното човешко присъствие” като основен елемент.
Но оставяйки за момент различните пропагандни политики настрана, пред нас изниква въпросът защо въобще човек трябва да има семейство и деца? Крайно либерално настроени хора ще опонират на тезата за продължение на рода, други ще предпочетат кариерното развитие, “свободата”, липсата на отговорност към друго човешко същество.
Но отговорът на въпроса се крие в точно обратната на онази логика, на която ни учи съвременната псевдокултура: да трупаш постоянно и да “грабиш от живота с пълни шепи”. Tози безкраен стремеж за себенасищане и задоволяване на физическите и емоционалните нужди никога не води до добър край. Единствено чрез себеотдаването човек може да запълни онези места в себе си, които иначе никога не могат да станат цели.