Веднага след историческото решение на Върховния съд на Съединените щати да отмени близо 50-годишен прецедент в полза на абортите, френското правителство възнамерява да подкрепи „със сила“ законопроект за включване на правото на аборт в Конституцията. И Парламентът на Европейския съюз не закъсня да гласува в подкрепа на резолюция, призоваваща абортът да бъде включен в Хартата на основните права на ЕС. Прозира ли преследване на общ дневен ред? Защо толкова бързат европейските либерали и как се почувстваха засегнати от американското решение?
Каква е политическата демонстрация зад този „символичен подвиг“?
„Символичен подвиг“ – демонстрация на привързаност към даден принцип
Професорът по публично право Ан Левад е категорична, че „Конституцията не е мястото да се правят символични подвизи или демонстрации на привързаност към даден принцип“. Тя заяви, че реакцията на френското правителство спрямо чуждестранната ситуация може да се определи „само като реакция от политически характер“. Тя напомни, че през 1975 г., когато абортите във Франция са декриминализирани, дебатът е бил изключително ожесточен и че днес вписването на такова право във Френската Конституция не би имало никакво въздействие върху правния режим на аборта и следователно никаква полза.
Ще издълбае ли върху камък „правото на аборт“ Елизабет Борн?
Новоизбраният френски премиер Елизабет Борн поддържа предложението на LREM за включване на правото на аборт в Конституцията, внесено от лидера на депутатите от тази партия Орор Берже.
Законопроектът се внася от LREM („Република, напред!“, либералната партия на Макрон), а Nupes („Нов народен, екологичен и социален съюз“, политическа коалиция във Франция между левите, лявоцентристките и зелените партии) ще обсъди подробно предложението.
Берже обяви в Twitter, че правата на жените във Франция „са свещени“ и ще бъдат гарантирани и насърчавани. Пак в Twitter правителственият глава Елизабет Борн стигна по-далеч в изявленията си, като призова: „да издълбаем върху камък това неотменимо право“ и декларира, че правителството ще подкрепи „със сила“ този законопроект.
Депутатката с феминистки ангажимент, която яростно защитаваше удължаването на законовия срок за аборт, гласуван в края на предишния парламент, многозначително намекна, че „всичко това ни призовава да предприемем стъпки във Франция, така че утре да не можем да имаме промени, които биха могли да съществуват.“ Законопроектът гласи, че „Никой не може да бъде лишен от правото на доброволно прекъсване на бременността“. Берже настоя, че „това е гаранция, която трябва да дадем на жените“.
Това не е нова идея. Още през 2019 г. няколко депутати от левицата внесоха конституционен законопроект, целящ да защити „правото на доброволно прекъсване на бременността“, инициатива, водена от социалиста Люк Карвунас.
Относно „правото на аборт“ нито мястото в текста на Конституцията е ясно, нито възможно заглавие, „което да побере такъв принцип“.
Пред TF1 info професорът по право Матилд Филип-Ге каза, че по времето на предишния мандат е имало предложение това право да се регистрира като член, следващ този, който забранява смъртното наказание. А това не е ли провокация да се погледне на аборта именно като на смъртно наказание за нероденото дете?
Има ли място „правото на аборт“ в Хартата на основните права на ЕС
В Преамбюла на Хартата на правата на ЕС се декларира, че европейските народи се съюзяват, за да „споделят основано на общи ценности бъдеще“. Пак там ясно се казва, че: „Ползването от тези права поражда отговорности и задължения, както спрямо другите, така и спрямо човешката общност и бъдещите поколения.“
Но все по-често се налагат въпросите, какви „задължения“ налага ЕС и до какво бъдеще водят те?
С гласуване Европейският парламент прие резолюция, призоваваща държавите-членки да добавят към Хартата на основните права на ЕС текст, който гласи: „Всеки има право на безопасен и законен аборт“.
Откакто в ЕС с приоритет са правата на джендърите, а сега и правото на аборт, то за каква отговорност към „човешката общност и бъдещите поколения“ става дума.
Къде в Хартата ще се нареди правото „на всеки на законен аборт“?
Дали заченатите, но неродени още европейски деца (т. нар. в Преамбюла „бъдещите поколения“) ще могат да се ползват от Дял 1, чл.2 на Хартата, относно Правото на живот: 1. Всеки има право на живот. 2. Никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран; или от чл.3 за Право на неприкосновеност на личността: 1. Всеки има право на физическа и психическа неприкосновеност.
А как правото на аборт ще се съчетае с Дял 3, чл. 24, т. 2: „При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение“. Или това право се съблюдава предимно когато трябва да се отдели детето от семейната му среда или например, когато то може да се предостави за осиновяване от богата еднополова двойка за по-доброто „благосъстояние“ на детето.
„Прибягването до закона като решение на всичко е опасна илюзия“
Според Брюно Дожрон, професор по публично право в Парижкия университет Декарт, размахвайки щита на закона, политиците търсят да се презастраховат, но това е фалшива защита, защото „винаги може да се промени законът и дори Конституцията“.
Той намира за особено притеснителна тази „конституционализация на политиката“ и впрягането на Конституцията като опора срещу потенциални политически атаки и крайности.
Във Франция не за първи път Еманюел Макрон предлага да се включи политическата борба в Конституцията.
През декември 2020 г. той предложи да вмъкнат там екологията с текст: „гаранция за опазване на околната среда, биологичното разнообразие и борбата срещу изменението на климата“, въпреки че вече съществува Екологична харта от 2004 г., която по същество гласи същото. Тогава защитата на климата се помести в чл. 1.
Професор Дожрон определи поведението на Макрон като „плашещ навик“.
Той отбелязва още, че е трудно да се каже, че ролята на Конституцията е да „пази основни права“ и че „със сигурност сме свидетели през последните петдесет години на еволюция на обекта на Конституцията, а с това и на конституционното право, от статута на текст, разпределящ правомощията между властите, до „харта“ на основните права“.
Добавянето на промени в Конституцията е възможно, но трябва да се съблюдава съгласуваността на цялото и последствията върху общия институционален баланс.
Брюно Дожрон съветва: „Темпът на законодателя не е и не трябва да бъде този на политическата комуникация, където непосредствеността всява хаос.“ Той цитира Монтескьо, който казва, че законите трябва да се пипат „само с трепереща ръка.“
Живеем във време, когато темата за правата се превръща в истински терор. Чии права са с приоритет и кои права да се ограничат, за „доброто“ на мнозинството. Всичко това води след себе си една повсеместна поляризация и противопоставяне на хора и общности едни против други, от което умело се възползват „спасители“, които доста често се оказват и подбудителите на същите противоборства.
Могат ли френските либерали да направят правото на аборт „свещено“
Президентът на Демократичното движение MoDem, Франсоа Байру смята, че е много „изненадващо как случващото се в Съединените щати води до бурни реакции във френския политически живот“. Сенаторът Брюно Ретайо пък отбелязва, че мнозинството си измисля фиктивни проблеми, за да скрие неспособността си да решава истинските.
Но дали това е бягство от неудобните теми, чрез създаване на „фиктивни проблеми“ или е синхронизиране със световни неолиберални политики за: „нормализиране“ и „легализиране“ на „нов морал“ и ценностна система, чувствителна към толериране на всякакви извращения (физически и духовни) и „зелени“ идеали, които налагат избори от рода: „или природата, или децата“. Опитва ли се тази нова религия да изкове и новите си „божи заповеди“.
Бавно и постепенно хората свикват с „новия морал“ и вървят все по-уверено към ръба на бездната. Ето че Орор Берже обяви правото на аборт за „свещено“ право на жените, а генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус каза по време на медиен брифинг, че „достъпът до безопасен и законен аборт спасява животи“. Няма по-абсурден оксиморон: убийството спасява животи.
Страх от последващи блокирания на закони, свързани със содомията
Върховният съд в Съединените щати гласува с 6 срещу 3 гласа отмяната на конституционното право на аборт, предоставено от процеса Roe v. Wade. Тримата либерали, гласували против, предричат, че становището ще има последици и отвъд правата на аборт. Те изразиха страха си, че „ако консервативните съдии са „прави“ в своето решение, „всички останали решения“ като еднополовите бракове също биха били „грешни“.
„Никой не трябва да е сигурен, че това мнозинство е приключило работата си“, завяват те. Правото на аборт от десетилетия е обвързано с други, уредени вече свободи и новоизлюпените права в последните години са довели до признаване правото на връзки и брак между един и същи пол, и съдебни решения, отменящи държавната забрана за содомия (делото Lawrence v. Texas от 2003 г. и делото Obergefell v. Hodges от 2015 г.)
Ще се окаже ли отмяната на правото на аборт напомняне, че малкото камъче може да удари в основите и в един миг да срине кулата от нови фалшиви идеали, която „прогресивният“ елит горделиво гради?
