Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Глобално правителство по инициатива на СЗО?

Когато за нещо не се говори, то или е много дребно, или е толкова огромно, че медийният радар не може /или не смее/ да го улови. Да, вероятно не е никак безопасно да се пише за очевидното. Очевидното, и същевременно новото, което никога досега не е било.

Жабата се сварява постепенно – свикваме с идеята

На 22 ноември 2020 г. на срещата на върха (G20) ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел за първи път изрази призив за сключване на МЕЖДУНАРОДЕН ДОГОВОР ЗА ПАНДЕМИЯ, който трябва да бъде съгласуван с всички организации и звена на ООН.

На 30 март 2021 г., в “The Telegraph” се появява знаково писмо-обръщение на 25 държавни лидери и ръководители на Европейския съвет и СЗО, озаглавено “Нито едно правителство не може да се справи със заплахата от пандемии самостоятелно – ние трябва да се обединим”.

На срещата на Общото събрание на ООН, състояла се на 28 юли 2021 г., д-р Райън, от името на  генералния директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус  каза: „Нуждаем се от ангажимент на поколенията, който надживява бюджетните цикли, изборните цикли и медийните цикли; което създава всеобхватна рамка за свързване на политически, финансови и технически механизми, необходими за укрепване на глобалната здравна сигурност”. Той добави, че всяка международна „структура, рамка или механизъм“ трябва да бъде проект и собственост на всички страни и приложена като пълен пакет.

На Асамблеята на Световната здравна организация през лятото на 2021 г. директорът на организацията Тедрос Гебрейесус иска разширяване на правомощията на СЗО, т.к. „все още не всички възприемат препоръките на СЗО като закон“.

На 1 декември 2021 г. втората спешна сесия на Световната здравна организация (СЗО) Женева реши да се започнат преговори „по международен договор за предотвратяване и контрол на пандемии“. Бъдещият документ се нарича “Пандемично споразумение”. То се основава на „Ръководството за пандемии“ от 22 септември 2021 година и „Доклада за пандемията“ на СЗО от 23 ноември 2021 г.

СЗО планира да създаде междуправителствен орган за преговори (МОП), който да свика първото заседание не по-късно от 1 март 2022 г. Работният проект на документа трябва да бъде представен на второто заседание на МОП не по-късно от 1 август 2022 г.

Вързани чрез страха

Как ви звучи всеки да пита СЗО дали да отиде на гости, дали да учи висше образование, дали да се лекува в болниците? И то не само в Европа. В целия свят.

Как ви звучи всеки медик да пита СЗО как да лекува пациентите си? Без право на личен лекарски опит и „импровизации извън протокола.“ Вероятно лекарите ще имат право на творчество само как да прилагат многобройните лекарства, лекуващи зловещите ефекти от неизучената генна терапия, прилагана на малки и големи? А в бъдеще, индустрията по асистирана репродукция може да стигне нови висоти, като се има предвид, че потенциалните увреди в детеродните органи на младото поколение тепърва ще се проявят.

Най-ценното на човешкото същество е животът му. Живот, който става все по-евтин и се залага на карта дори в държави, които иначе са победили глада, бедността и войната. Затова, ако чрез СЗО определен властови кръг успее да сключи споразумения с повечето държави в света да плащат финансов ресурс на наднационални сили към СЗО за „справяне с проблема“, наречен „пандемия“, ситуацията клони към изземване на властта в националните държави без война и без глас.

Може да си припомним член 5 ал.4 от Конституцията на Република България: „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“

Наивно ли ще е да предадем властта в ръцете на “науката”

Какво представлява СЗО? За повечето българи СЗО звучеше като организация-благодетел, обединяваща учени и филантропи от всички държави по света. Реалността обаче е съвършено различна.

Организацията се финансира по два основни канала: задължителните вноски от 194 държави-членки и доброволните вноски. Размерът на задължителните вноски сега е само около една четвърт от бюджета на СЗО.

Така че над 75% процента от средствата на СЗО идват от дарения. Дарители са например ваксинния алианс Гави, Световната банка и Фондация Бил и Мелинда Гейтс като един от най-големите донори. Държавите с най-големи доброволни вноски над задължителните в последните години са били САЩ, Великобритания и Германия.

Така наречената наука в световен план използва епидемията от Ковид-19, за да отвори кутията на Пандора и да приложи в най-мащабния в човешката история експеримент неприлагана досега генна терапия, наречена „ваксинация“. (За целта дори се смени терминът за „ваксинация“ на CDC… какво ли не правят парите?).

Налице е известна съпротива по новото законодателство

Когато Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, преди време предложи подобно “Пандемично споразумение”, Съединените щати положиха усилия да отложат обсъждането на споразумение за пандемия. На втората спешна сесия на СЗО Съединените щати, Бразилия, Индия и Монако „се противопоставиха на включването на език, който би направил такъв договор правно обвързващ“. 

Въпреки това Европейският съвет, както и Германия, Франция и Южна Африка декларираха силната си подкрепа за правно обвързващ договор”, пише „Политико“. Оригиналното предложение на Шарл Мишел за текста на резолюцията от сесията на СЗО „съдържа зъбати термини като „правно обвързващ“ и „договор“, но те забележително отсъстват от окончателния текст“, пише списание “Нейчър”.

Съпротивата на САЩ срещу придаването на договорен статут на „Пандемичното споразумение“ предполага, че Държавният департамент не е доволен от амбициозните планове на фармацевтичните корпорации, под чиято диктовка действат СЗО и Европейският съвет.

Налагането на „пандемично споразумение“ върху световната общност въвежда важни промени в набора от концепции, създали съвременния световен ред: концепцията за национален суверенитет и ненамеса във вътрешните работи на държавите (Вестфалската система), концепцията за на баланса на силите („Европейски концерт“), концепцията за разделяне на сферите на влияние (системата Ялта-Потсдам).

Ако държавите делегират своите правомощия на глобални структури като СЗО, те ще станат единствените пълноправни субекти на международните отношения.

Юристите се подготвят

В ход е и подготовка за утвърждаване на единна нормативна уредба за борба с „пандемията“. За тази цел СЗО, ООН и Институтът по право към университета в Джорджтаун създадоха Правна лаборатория за КОВИД-19, която събира база данни с всички разпоредби, правила и мерки, въведени в борбата срещу КОВИД-19 в повече от 190 държави. В случай, че „Пандемичното споразумение“ получи статут на договор, всяка държава ще бъде задължена да хармонизира законите, които засягат здравето и надхвърлят здравния сектор, не с националните интереси и ценности, а с международните задължения за отговор на съществуващите и „възникващи заплахи“ за здравето.

Какво цели новата „здравна“ мегавласт

Огромните печалби на Биг Фарма са видими, но далеч не само те стоят зад идеите за наднационални правно-обвързващи споразумения. В последните предварителни споразумения на СЗО директно се говори за задължаване на държавите да внасят много повече финансови средства, за да има тази организация ресурс за по-голям размах на действие. А може би също, и за да се говори, че СЗО е висшата инстанция, овластен придатък към здравеопазването на всички, които й плащат?

Новата мегавласт очевидно се стреми към овладяване на тялото на човека в агресивна степен, която досега не е била достъпна заради доводи на разума и на морала.Насилието над тялото да извършва дейности, за които очевидно не е направено, става все по-мащабно и мътната му вълна отнася крехките семейни клетки на обич и истинска грижа.

– РЕКЛАМА –
– РЕКЛАМА –

Последно качени

Свързани постове