На 23-ти април тази година бе представена премиерата на новата книга „Епитафии“ на известния български поет, художник и орфик Роман Кисьов.
Събитието бе осъществено при пълна зала почитатели на изящното слово в Гьоте-институт, София. За незабравимото ознаменуване на новата книга спомогна и вдъхновяващото участие на музикантите от Арт-група Орфика. Майсторското преплитане на стих и музика въведе зрителите в онова древно време, когато изкуствата са се преливали едно в друго, а не са били разделени по жанрове.
Животът отсам и отвъд
Заглавието и темата на новата стихосбирка „Епитафии“ са провокиращи за нашето съвремие, което като че ли е постоянно потопено в сън всред всевъзможни илюзорни преживявания. Равносметката за изживения живот не е на дневен ред сред масовите занимания в нашето общество.
Епитафиите, които всъщност представляват надгробни текстове в стихотворна форма, сякаш „събуждат“ четящия ги с неизбежното предизвикване на размисъл за смъртта и за продължението на живота отвъд. Роман Кисьов не е първият български поет, който издава цикъл с епитафии, но както се изрази литературният критик доц. д-р Георги Цанков, съществената разлика в неговата книга е в надграждането, в добавянето на Божествения поглед, и определи събитието като истинска Орфическа вечер.
Книгата започва с „Две епитафии от залеза на Римската империя“, които описват живота на реални исторически личности, с противоположни избори и съдби. И още с първите текстове се навлиза в графичния изказ, изящно подкрепен и от авторските черно-бели фотографии. Епитафии-жития, проследяващи човешките избори между добро и зло, разделящи светлина от тъмнина, а след тях следите, които всеки оставя в този живот.
Пророческият и притчов език
„Стиховете на Роман Кисьов са метаезик или метафизически език – какъвто трябва да е и езикът на истинската поезия” – с това определение започна своите думи за стихосбирката директорът на Института по Трансцендентна Наука академик Цветан Гайд. „Защото поезията не е стихоплетство – продължи той – дори не е красота и изящество на изказа. Истинската поезия е пророчески език. Извира от вечността и води към вечността. Неслучайно древните поети са били и пророци.“
Книгата съдържа 40 типологизирани епитафии, които самият автор сравни с 40-те дни митарстване на душата, и само две, които са свързани с конкретни исторически личности. Стихосбирката завършва с автоепитафия, която поетът пише за себе си. Типологизираните епитафии са обобщени образи, в тях има архетипност, свързани са с качества – епитафия на съзерцателя, мистика, посветения, жреца…, с професии – епитафия на художника, археолога, пианиста, обущаря… Общото при всички тях е свързването на отвъдното с отсамното. Откриването на причинно-следствената връзка сега и после. Каквото е посял човек тук, това и ще пожъне, и сега, и отвъд. Едно от основните послания на книгата е това за избора на човека – сподели самият автор.
Всички епитафии са написани на притчов език. Както е известно, притчата е много древен жанр, чрез който може да се разбере между редовете в дълбочина много повече, отколкото е написано. А може би и не е случайно, че притчата е един от езиците, които изкуственият интелект не може да чете – за да си остане с всичките си пластове един „таен“ говор, дълбоко човешки, архетипен език, разбираем само за душите.
„В стиховете на Роман Кисьов винаги има светлина, има преображение”, подчерта още в своя анализ академик Цветан Гайд. „Във всичките му стихове има този контраст между преди и сега, някога и във вечността. Сякаш всичко, което той пише, е преход, преходност, която той отдава в името на нещо, което ще остане във вечността и ще пребъде отвъд.“ В своето изказване той направи още сравнение с майсторството в Алхимията. Но не Алхимията като начин за добиване на нещо в материята, а в смисъла на истинското раждане на словото, което минава през умиране и преображение на самите елементи вътре в твореца. Поетът, който сам преживява Метаноя (преображение), докато твори. В това си приличат Поетът и Пророкът – каза той – защото пресяват внимателно като сребро и злато всяка дума, за да остане най-пречистеното слово като мост за живите към вечността.
Тайнственият мост между видимото и невидимото
„Всички книги на Роман Кисьов носят още в заглавията си усещане за светлина и за нещо орфическо“ – това бе и едно от наблюденията на литературния критик доц. д-р Георги Цанков. „Като се започне от първата му книга – „Вратите на Рая“, „Сянката на полета“, „Пилигрим на Светлината“, „Градината на тайните“, „Криптус“, което ни насочва, че всичко, което Роман Кисьов пише, е скрито, криптирано, но то е и за да проникне направо в душата на онзи, който може да открие дълбините на тази поезия.“ Орфическата мистерия, която се развива в наше време, е дълбоко изстрадана с всички проблеми, които битието стоварва върху всички нас – допълни литературният критик. Така бе поставена и темата за връзката между метафизиката и суровото ни ежедневие.
Да, метафизиката се проектира в злободневието ни, в калта, но тя е и онзи философски камък, който може всеки един от нас, ако иска, да намери – бяха думите на академик Цветан Гайд. Истинската епитафия, каза той, е именно това – живот, който е потвърден словом и делом, и нарече Роман Кисьов свещеник на думите, но и свещеник на примера. „Животът на поета е наистина епитафия“, заяви той и така обясни феномена автоепитафия, с която завършва стихосбирката. Като литературен формат автоепитафията е много рядко явление в световната поезия, защото се изисква смелост, за да бъде написана. Академик Цветан Гайд сподели, че за истинския творец цялото му творчество е вид епитафия. „На всички достойни хора животът е епитафия – продължи той, – мъдрите от древността са живели така живота си, че всеки миг от него да бъде писано слово, което да остане отвъд тлението на тяхното тяло, а когато преминат отвъд, да продължат делото на своята епитафия.“
Едно потвърждение на това можем да открием и в есето на Роман Кисьов „Тайната йерархия на думите“. Нека чуем какво казва сам поетът:
„Поезията, истинската поезия е жив и тайнствен мост между видимото и невидимото, по който преминава Духът. Тя е път към онези реалности и онзи мистичен език, които са източник на вечното и екстаза.“
Именно заради поставянето на вечните екзистенциални въпроси за смисъла на живота и смъртта нейният издател Мартин Христов определи „Епитафии“ като книга, която няма национални граници.
Орфей и орфическата поезия
За участието си във вечерта от Арт-група Орфика бяха подбрали композиции, специално подготвени за представянето на книгата „Епитафии“. Всички те представляваха авторска музика, изпълнена на автентичен древен тракийски език, декодиран по метода „Гайд“. За първи път на литературно събитие бе представена и възстановената по артефакти и изследвания Орфеева лира. Присъстващите имаха удоволствието да се насладят на нейния звук и по този начин всеки детайл, внимателно подбран и аранжиран, създаде усещането за истинска Орфическа вечер.
Присъстващите научиха, че Орфей на древната реч означава „храм“, тоест орфическата поезия е храмова поезия, но не в смисъла на физическата сграда – храм. Това е онази поезия, която е изградена от достойно живяния живот на хора – живи камъни, чийто пример остава като вечна епитафия.
Зрителите, които бяха на премиерата, за пореден път имаха възможността да бъдат свидетели на уникалния поетически почерк на поета Роман Кисьов.
А за теб, читателю, оставяме да откриеш кои са всички тези – съзерцателя, мистика, посветения, жреца, звездоброеца, пустинника, пътника, богатия, просяка, лудия, будния, спящия, изгнаника, спасения… И всеки сам за себе си да определи колко близо е до този Ноев ковчег, в който епитафията му ще бъде не краят на представата за него, а началото на един по-висш живот. („За това, че аз цял живот спасявах думите за нов живот – думите спасиха мен, думите ме продължиха“ – из „Епитафия на поета“) .
Нека завършим с епитафия от новата стихосбирка:
Епитафия на илюзиониста
Аз цял живот създавах
един вълшебен свят,
макар и илюзорен.
Със своето изкуство
у хората събуждах
любов към чудесата.
И бях изкусен в номерата.
Но коронният ми номер беше
в последното ми представление,
когато изчезнах внезапно
пред очите на всички
и се преселих във друг –
наистина вълшебен,
ала съвсем реален свят…
Преселих се в света на чудесата.
Ти, който четеш сега
тези мои думи – знай:
илюзия голяма
е животът на земята.
Роман Кисьов е автор на 19 книги с поезия, 11 от тях издадени в България, 8 издадени в чужбина. Поезията му е превеждана и публикувана на английски, немски, френски, испански, португалски, италиански, нидерландски, датски, гръцки, турски, румънски, руски, полски, украински, сръбски, хърватски, босненски, македонски, албански, арменски, грузински, иврит, арабски, китайски, хинди и бенгалски.
Екземпляри от неговата поетическа книга „Криптус“ (2004) са притежание на Конгресна библиотека – Вашингтон, Публична библиотека – Ню Йорк, Национална библиотека – Париж, Национална библиотека – Страсбург, Руска държавна библиотека – Москва, Библиотека за чуждестранна литература – Москва.
Негови стихове са печатани в почти всички литературни издания у нас, излъчвани са по БНТ, БНР, Националното радио на Румъния, сръбската телевизия „Метрополис“ и др. През 1996 г. Регионалният телевизионен център в Русе заснема кратък филм – „Вратите на рая“, по едноименната поетична книга на Роман Кисьов (реж. Пенка Шопова), а през 2021 г. с подкрепата на Национален фонд „Култура“ е реализирана филмова импресия по стихове на Роман Кисьов – „Човекът“ (сц. и реж. Нина Томашова-Иванова).
Носител е на Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив (за стихосбирката „Вратите на рая“), 1995; Наградата за култура и изкуство „Сексагинта приста“ – Русе, (заместваща традиционната общинска награда „Русе“), 1995; Наградата „Литературен Дедал“ на известното издателство от Северна Македония „Макавей“, Скопие, 2014. През 2006 г. е куратор на проекта „Поезия в метрото“ на Метромедия – София.
Член е на Българския ПЕН-център, почетен член на Съюза на писателите на Армения. Член е на редакционния съвет на международното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.
