Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Защо идеологията на зелените и начинът, по който я налагат, са опасни за съвременния свят

Живеем във времена, в които все по-явна става пълзящата диктатура на новите идеологии – най-общо изброени – борбата срещу климатичните промени и зелената идея, трансхуманизма, Black Lives Matter, ЛГБТИ и сексуалната революция. Да не забравяме и най-новото – здравна диктатура и прокарване на генната терапия. И те неимоверно са свързани, имат общ генезис и се изразяват политически в лявото пространство.

Позитивната дискриминация и Cancel-културата ще са похват и в борбата с климатичните промени

Вече виждаме колко масов стана „трендът“ в света на бизнеса и как броят на големите компании в световен мащаб, които подкрепиха „месеца на гордостта“, нарастна значително, вероятно заради страха от т.нар. cancel culture, която може за един ден да срине акциите на една компания-диверсант. 

Това е диктат на тълпата. При това в такива случаи не става въпрос за некачествена услуга, престъпления или измама на потребителите, избягване на данъци, прекомерни дългове, липса на конкурентоспособност и подобни скандали, които би трябвало да бъдат очакваният повод за сриването на акциите, а става дума за топ компании, които могат да са сринати заради остракирането на лесно манипулируема маса хора. 

Да, това създава нестабилност на публичния пазар, подобно както туитовете на Илън Мъск, които могат да доведат до сътресения на пазара. Обаче нещата не спират дотук. 

Не беше достатъчно, че NASDAQ приеха политика на позитивна дискриминация, но в редица от големите компании в САЩ например, има повишаване на заплатата, ако си тъмнокож, транс или гей и т.н., под исторически претекст, че си бил дискриминиран и че средата е такава – дискриминираща.

Но да оставим тези скандали настрани. Те изобщо не са за подценяване, но в този текст нека да се фокусираме върху конкретен елемент от новата идеологическа диктатура. Това именно е екологията и борбата с климатичните промени.

Икономическата страна на идеологията на зелените

Всички искаме да живеем в свят на по-чиста природа, да дишаме чист въздух, да пием чиста вода и много други блага, които Господ е дал на човечеството и цивилизацията да консервира и управлява. Но с идеологията на еко-активистите и цялата пропаганда за климатичните промени има нещо болно и сбъркано. 

На първо място, това е икономическата страна. Зад красивите идеи за здравословен и природосъобразен начин на живот стоят и дебели мастити икономически интереси. Неслучайно забелязваме, че това се прокарва най-вече от големите компании в дигиталния сектор. Защо е това? Най-просто казано – защото дигиталните продукти са най-еко (и по този въпрос може да се поспори, но е за по-нататък). Те ще заменят голяма част от продуктите и услугите, които са „вредни за природата“, но са доминиращи в досегашния свят. 

Това обаче така или иначе е тенденция, която се налага от години. Нали идеята е за пълна дигитализация, за да има “устойчив капитализъм” (по-скоро монопол върху данните на населението). 

Но дори това, че голяма част от бизнеса „приема тренда“, за да може да се нагоди изгодно в икономическата среда и разместването на капитали (пак напомням за cancel culture, защото Грета Тунберг те гледа с укор!), изобщо не е достатъчно. Изглежда трябва да се наложи диктат и в умовете и сърцата на хората, защото не е достатъчно просто да доминират в икономическата среда. Защото това е форма на религия. И тук идва второто сбъркано нещо.

Защо идеологията на борбата с климатичните промени е новият етико-религиозен феномен

Наскоро ми попадна интервю на Йеспер Бродин, директора на Икеа, за Блумбърг, което мина доста под радара на правозащитници. В интервюто на въпрос от журналиста „дали би наел човек, който отрича климатичните промени“, той отговори твърдо „не“ и се аргументира, че причината е (забележете), защото в света има хора, които са убедени, и хора, които имат силно различно мнение, но важното е, че „ние просто нямаме време да бъдем част от убеждаването“. 

От нелепото изказване на първо място изниква въпросът, с какво убеждението на потенциален служител (било подкрепящ тезата за климатичните промени или не) би имало значение за „борбата с климатичните промени“? Дори компанията да си поставя амбициозна задача да отговаря на определени критерии за екологичност, в крайна сметка нали те си определят вътрешните правила за работа и управление и те възлагат задачите на служителите си, рамките на техните задължения – т.нар. трудови функции? 

От това можем да си направим извод, че всъщност не става дума за това, че не искат да губят време за убеждаване, тъй като видиш ли климатичните промени текат всеки момент. Понеже дори да приемем, че съществуват процеси на климатични промени, това с какви убеждения е служителят ти, е без значение. Всъщност това показва отказ да се води аргументиран дебат, а за тях важното е да наложат възгледите си. 

Оказва се, че е въпрос на идеология, на светоглед, на религия и… власт. Защото такава мярка цели да убеди. Ако нямаш тези убеждения, няма да имаш работа – това ти казва Йеспер Бродин и Икеа като цяло. Няма да получаваш достойна заплата, ако не приемеш тези убеждения. А знаем, че това да наемат според убежденията на хората в бъдеще ще плъзне във всички големи компании. Ще е въпрос на „култура“, на „солидарност“, елемент от убеждаването.

По същия начин както в икономическата среда се наложи изкуствено тази „социална ангажираност“, която носи същата идеология, така и тук под страх да не би да им бъде отказано работно място, масово хората ще изберат да подкрепят наложената теза, защото е по-изгодно и е предимство при кандидатстване за работа. Това е част от начина да се наложи една идеология като масова, при това с недотам честни методи. 

Неслучайно вече се заговори и открито за етико-религиозната идеология на еко-осъзнатите, която щяла да замести “отиващите си” религии като християнството.

Двойният стандарт при правата на човека

Ще задам въпроса, това не е ли злоупотреба с господстващо положение? Защо например да откажеш да наемеш хомосексуален поради възгледите и убежденията ти, да е дискриминация и нарушение на основните му права, но да не наемеш някой, защото не вярва в теорията за климатичните промени (отново възглед и убеждение), е окей. Защото е cool? Подобно от години е положението на християните, които редовно, но скрито са дискриминирани точно заради убежденията си, но странно как правилата не се прилагат еднакво. Няма да влизаме в темата за скритата дискриминация на християните, защото статията ще стане книга. Но това не е ли посегателство върху свободата на мисълта и на съвестта?

Нещо повече – ще дадем един пример за защита на основни права, но в друга сфера – в сферата на защита на личните данни. Регулацията на ЕС (небезизвестният GDPR) постановява, че за да може да ти обработва личните данни даден субект-администратор, му е необходимо свободно дадено съгласие от субекта, чиито лични данни подлежат на обработване. 

Интересното е, че в случаите на обработване на личните данни на служителите на една компания във връзка с трудовите правоотношения, не може и не се приема това съгласие за обработване да бъде внедрено в самия трудов договор или в анекс към него, но е необходимо да бъде дадено отделно, в отделна декларация, тъй като при първата хипотеза се счита, че това не е „свободно дадено съгласие“, тъй като е обвързано с отношения на функционална субординация, а именно работодател – служител. И това е мярка за защита на личните данни на хората, като част от техните основни права (виж чл. 8 от ХОПЕС).

По аналогия, гореописаният случай с дискриминация, свързана с убежденията в полза или против теорията за климатичните промени, не е ли ползване на господстващо положение на работодател спрямо служители, за налагане на убеждения и оттам нарушаване на основните права, а именно свободата на мисълта, съвестта и религията? При този двоен стандарт по отношение на правата на човека, трудно може обществеността да повярва, че борбата за равенство пред закона, правосъдие и „върховенство на закона“ няма да бъде политически и идеологически обвързана и пристрастна – с други думи лицемерна (точно обратното на архетипа за Темида).

Ще се убедите сами, че тази практика скоро време ще бъде масова в големите компании. Макар каузата да изглежда привидно благородна, тя има за цел налагане на определени убеждения, определена религия. Сега усещате ли как пълзи тази диктатура?

Богари Медия
Богари Медияhttps://bogari.bg/
Bogari Media - Медията на скритата истина - за нещата каквито са!

Последно качени

Свързани постове