Да започнем с дефиницията на „нормалност“. За някои тя е „начинът, по който го правят повечето хора“, а за други е „начинът, по който телата ни са предвидени да го правят“. И в двете неща има истина.
Няма истина само в твърдението, че вижданията и усещанията на малък процент хора трябва да стане причина останалите да не използват повече думата „нормално“ в нито едно от общоизвестните ѝ значения! Този малък процент хора настояват (или са провокирани да настояват), че всеки коментар на техните избори и всеки коментар за резултатите от тях са престъпление и нищо по-малко.
Да, думата „нормално“ скоро вече ще бъде квалифицирана като обидна. Нормално е да се родим с две ръце, но хора се раждат и без ръце. Някои от тях имат живот, който ни впечатлява и вдъхновява със своя героизъм. Но все пак остава нормално да имаш две ръце.
Нормално е да даваме на другите коректна информация, но ако някой се чувства реализиран, като играе роли или казано в прав текст – като лъже, трябва ли да го наричаме „нормален“ и поведението му – „нормално“?
Трябва ли критиката за неговото поведение, което може да ни разплаче, обиди и подведе, да се счита за „престъпление срещу човечеството“?
Престъпление срещу човечеството
Къде наскоро чухме тази квалификация*? Правилно, откакто ЕП прие правото на аборт като „основно човешко право“, опитът да склониш някого да не прави аборт, или като лекар да откажеш да направиш аборт, вероятно също се смята за престъпление.
Обаче забелязвате ли иронията? Да коментираш полови отношения, които не допринасят за размножаването и обновяването на човечеството, ще се счита за престъпление срещу човечеството. Да публикуваш книги, написани от самите хомосексуалисти за причините за тяхното състояние, за начините, по които те го облекчават и се развиват, осъзнавайки своята многоизмерна личност – ще е престъпление срещу човечеството. (Веднъж ти се приискал противоположният пол, ти завинаги си роден гей. И ще те подготвят за клиент на хирургичния клон на Биг фарма).
Изследване от 1992 г. в Минесота, което обхваща над 34 000 младежи на възраст 21 г., установява, че над една четвърт от тях в дадения момент все още не са сигурни в сексуалните си предпочитания (виж G. Remafedi et al., “Demography of Sexual Orientation,” стр. 714-21). Какво, ако застопорим „часовника“ на тяхното бъдеще на тази степен, и никой, никога, под страх от наказание не смее да разговаря с тях за проблемите им, за вътрешните им ресурси, които често не са събудени и по тази причина те търсят да ги придобият чрез секс със същия пол? Е, именно до това се домогва новото законодателство на ООН.
Проектопредложението на ООН класифицира съпротивата срещу начина на живот на ЛГБТ като престъпление срещу човечеството
Документът, озаглавен „Проект на членове за предотвратяване и наказване на престъпленията срещу човечеството“, премахва отдавна приетото определение на пола като мъжки и женски, оставяйки отворена възможността, защитата на истината за пола и социалния пол да се квалифицира като престъпление срещу човечеството.
ООН обмисля приемането на договор, който ще защити хомосексуалния начин на живот и може да доведе до добавянето на така наречената „хомофобия“ към класификацията за престъпления срещу човечеството.
Римският статут от 1999 г., който създаде Международния наказателен съд и включва преследването въз основа на пола като престъпление срещу човечеството, изрично гласи, че „терминът „пол“ (gender) се отнася до двата пола (sexes), мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „социален пол“ (gender) няма значение, различно от горното.“
Противно на отдавна приетия договор, проектът, който ще се обсъжда в 78 сесия на шестия комитет на ООН през октомври 2023 премахва това определение за пол и подчертава широката класификация на престъпление срещу човечеството като средство за включване на ЛГБТ-хората под различните им форми на полово самоопределяне (към момента тези самоусещания са около 100!) като групи, които трябва да бъдат защитени.
За щастие, докато Центърът за семейство и човешки права (или C-Fam), Европейският съюз и Съединените щати „настояват Общото събрание да приеме новия договор“, доста други страни, включително Мароко, много нации в Африканската група, Египет, Руската федерация и Пакистан категорично отхвърлят предложението. Ватикана също разкритикува договора, заявявайки, че „съжалява за решението на ILC (Комисията по международно право)“ да премахне истинското определение за пол от проекта.
Жабата се сварява бавно
Проектът на договора, който първоначално беше публикуван през 2019 г., през ноември 2022 се придвижи към дневния ред за 78 сесия на ООН (02.10 – 17.11.2023).
Службата по правата на човека на Върховния комисар (OHCHR), клон на ООН, който предоставя изследвания и съвети по въпросите на правата на човека в рамките на страните, преди това публикува писмо, което изразява загриженост относно „остарялото“ определение за пол, използвано в Римския статут, и искане определението да бъде премахнато:
„За да бъде конструктивен такъв текст [договорът за престъпленията срещу човечеството], той трябва да отразява текущите дефиниции за термини, използвани за описание на защитата на правата на човека и злоупотребите съгласно международното право, включително за определението на пола“, се казва в писмото.
„Затова ние настояваме Комисията по международно право или да премахне определението за пол… от проектоконвенцията за престъпления срещу човечеството (тъй като никоя друга преследваща категория не идва с определение), или да настоява за социалната конструкция на пола, както е широко признато.“
Реално беззащитни ли са ЛГБТИ без тази законова промяна
Според настоящия текст в Римския статут, член 7 алинея 1 точка h, не е допустимо: „Преследване срещу всяка идентифицируема група или общност на политически, расови, национални, етнически, културни, религиозни, полови основания, както е определено в параграф 3, или други основания, които са общопризнати като недопустими съгласно международното право, във връзка с всяко действие, посочено в този параграф, или всяко престъпление в рамките на юрисдикцията на съда“.
Доколкото повечето от стотината джендър-идентичности не могат да бъдат доказани биологично, а са „въпрос на гледна точка“, те може да се причислят към микрокултура, която изповядва дадената група. Законодателството в развитите страни не ги преследва, дори може да се каже, че развлекателната индустрия неоправдано ги рекламира – достатъчно е да се сетим за личности като Принс и прочее.
Това, което дадените групи всъщност (са провокирани да) искат, е да нагазят в територията на мнозинството, отнемайки му правата да учи и насочва децата си по пътя на това, което е нормално. Отнемайки още една разрешена дума от езика ни, думата „нормално“ (думата „грях“ е отдавна заметена под килима), ние следваме страховития път надолу, по който бяха изхвърлени думи като „съпруг“, „съпруга“, „майка“, „баща“, „сестра“, а също и дефиницията за „семейство“, която вече обхваща не само еднополовите двойки, а и любовните тройки, както и сбирщайн групи от типа на комшийска общност, които по немското законодателство също можело да отглеждат деца.
По никой международен статут не е редно да предявяваш такива права за нормалност, които да отнемат правата на останалите хора да се ориентират според своя собствен здрав разум и да следват плодоносните традиции и вяра на своите предци. Цялото ми уважение към далтонистите, които с изключение на няколко професии общо взето се справят в живота, но още не са поискали да отменим названието за зелено и червено…
—––––
* За „престъпление срещу човечеството“ за първи път започва да се говори в декларацията, издадена през 1915 г. от съюзническите правителства (Франция, Великобритания и Русия), осъждаща масовото избиване на арменци в Османската империя. Оттогава понятието за престъпления срещу човечеството се е развило според международното обичайно право и чрез юрисдикциите на международни съдилища като Международния наказателен съд, Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния наказателен трибунал за Руанда. Много държави също са криминализирали престъпленията срещу човечеството във вътрешното си законодателство; други все още не са го направили. Престъпленията срещу човечеството все още не са кодифицирани в специален договор за международно право, за разлика от геноцида и военните престъпления, въпреки че има усилия това да бъде направено. Въпреки това забраната на престъпленията срещу човечеството, подобно на забраната на геноцида, се счита за императивна норма на международното право, от която не се допускат дерогации и която е приложима за всички държави. Римският статут от 1998 г. за създаване на Международния наказателен съд (Римски статут) е документът, който отразява последния консенсус сред международната общност по този въпрос.
