Помните приказката за стопанина, дето си наредил гърнетата да съхнат на оградата, за едно обаче не стигнало място. Той се скарал на другите да сторят място на брата си. Те не помръднали и стопанинът ядосан ги разбил всичките, като накичил на плета последното онеправдано гърне.
В подобна позиция е съвременното човечество, и е опасно да не виждаме до какво разбиване на вътрешното ни здраве може да доведе „гумичката“, която размахват законодателите.
Да се замени думата „инвалид“ (в превод „незаконен“) с „човек с увреждания“ е добра и хуманна постъпка. Да се забрани думата „коронавирус“ в Туркменистан миналата година бе трагикомичният начин на тамошния режим да не говори за нещо, което още не знае как да контролира. Но политиците в световен мащаб започват да се развихрят съразмерно с налагането на джендър-идеологията.
Започна се с термини в семейните отношения
През 2012 година при легализирането на еднополовите бракове, Великобритания извади от официална употреба думите „съпруг“ и „съпруга“. Това в началото изглеждаше екзотична странност, нещо като лявото движение във Великобритания. Уви, това „ляво движение“ скоро породи неестествени плодове в много други държави.
През 2018 г. Европейският парламент прие насоки за използване на полово неутрален административен език, като дава „идеи“ как да се избегнат думи като policeman, policewoman и подобни. Насоките все още са препоръчителни.
Думите ги отнесе пандемията
Очевидно и за най-непредубедения е, че когато човечеството се бори с пандемията и дори загърбва нуждите на пациенти с рак или трансплантации, за по-малко от две години то намери време да забрани още и още думи, обозначаващи родови връзки. Стотици други неща се отлагат, отложи се дори Олимпиадата, но забраната на думи обозначаващи „той“, „тя“ , „майка“, „баща“, „дете“ и роднини бе почти първото нещо, което прие новият американски Конгрес!
Дори думата „председател“ (Chairman) бе заменена с думата „кресло“ (Chair). Естествено принципът „жабата да се сварява бавно“ е спазен и тук: Засега забраната важи само за заседанията на Камарата, депутатите са свободни да използват думите навсякъде другаде.
ЕК се опита да заличи Рождество Христово
Европейската комисия предложи насоки за служителите си, като част от актуализацията на езика, който се използва от персонала на ЕК. Предлага се смяна на “Рождество Христово” (Christmas) с думите “празничен сезон”, с аргумента, че трябва да “избягват да приемат, че всички са християни, бели или женени”. Ръководството в размер на 30 страници за това как да се използва по-неутрален по отношение на пола и религията, и приятелски настроен към ЛГБТ…+ обществото език сред персонала на Комисията, беше представен от комисаря по въпросите на равенството Хелена Дали. Текста включва замяна и на думи като „дами и господа“, а вместо тях да използват изрази като „Скъпи колеги”, както и да не използва фразата “християнски имена”.
Документът бе бързо оттеглен след бурната реакция и критики сред обществеността. Насоките имаха и своите защитници в лицето Софи ин’т Велд, либерален холандски евродепутат, която заяви, че е обезпокоена от внезапното оттегляне на комисията по въпроса. „Комисар Дали заслужава похвала за това, че има смелостта да се справи с проблема, било то по малко тромав начин„, каза тя. „Съгласуваната дезинформация и атаките срещу нея от страна на крайната десница и последващият отговор на тях от комисията са тревожни. Трябва да признаем, че Европа и нейните институции представляват всички. Институциите трябва да бъдат строго неутрални: нека не забравяме, че по-голямата част от европейците не са религиозни.„
Мнозина изтупаха праха на Оруел, „1984“
Тягостният роман започна да се материализира пред очите ни. Освен заличаването на историята, което поне в Източния блок бяхме виждали по време на “соца”, зад гърба на пандемията усилено започна да се фабрикува Новговор. Като начало все повече в законодателството се прокарва думата „джендър“ като неидентична с „пол“, и предимно свързана със себеусещането на индивида.
На служителите в Австралийския национален университет в Канбера е наредено да назовават бащите „родител, който не ражда“. Майките съответно се назовават „гестационен родител“.
Болници във Великобритания са инструктирали персонала да използва термини като „раждащ родител“ и „човешко мляко“, вместо „майка“ и „кърма“.
В официалните документи на университетските болници в Брайтън и Съсекс думата „жена“ се заменя с „лице“, а „баща“ става „родител“, „съ-родител“ или „втори биологичен родител“. Отделът за майчинство и акушерство се преименува на „родителски услуги“. (Асоциацията с един друг вид крайпътни услуги е плашеща…)
Шотландското правителство реши да премахне думата „майка“ от официалната документация под натиска на Stonewall, една от най-големите организации за права на ЛГБТ в Европа. Шокът е толкова голям, че доста от самите ЛГБТ организации са били против.
В Швеция данъчната агенция надскочи всяко достъпно за науката познание, и вместо „майка“ и „баща“ въведе „лице, което е родило детето“ като се обосновават така: „Този, който ражда детето, автоматично става негов настойник. Това важи независимо от това дали лицето, родило детето, е жена или мъж“.
Правителството там дори подготвя законопроект, според който промяната на регистрирания пол може да стане въз основа на предпочитанията, без медицинска оценка. Толкова лесно, колкото една смяна на името.
Фрапантното тук е, че против промяната скачат дори феминистките организации в страната, като осъзнават, че близо столетие борба за правата на жените, имащи определени обществени роли и особености на своята биология, се зачеркват с един ред от закона „за да не се обиждат различните“.
Тънката разлика между обида и лъжа
Виждате ли колко далеч отидохме спрямо законодателството, което смекчава страданията на инвалида в началото? Да назовеш човек без крайник с дума, която означава същото, но е по-щадяща, е благороден жест. Но да отмениш думи като „майка“ и „баща“, които обозначават най-важните фактори, чрез които въобще сме на земята, няма как да не остави огромна празнина в човека.
Тази празнина ще породи и вече поражда такава пандемия на психичните заболявания, за която никой от нас не е подготвен. Има архетипи в човека, които не могат да бъдат заменени. Доказано е и от психологията с всичките й недостатъци, че единствения начин едно дете да израсне със здрава психика при отсъстващ или починал баща е този: за бащата да се говори. Бащата да съществува поне в мисълта на детето.
Колко ужасна е обратната тенденция обаче – когато родителят е жив и се грижи за детето, то да не може да го нарече „татко“, нито „майко“, и вместо това да бъде захвърлено само да се оправя със своята идентичност, като възможността да изкара стерилен живот на хормонална терапия става все по-реална.
Къде всъщност ги боли или сърби съвременните управници?
Въпреки нарастващата си членска маса, ЛГБТ движенията не са движещата сила на тези промени. Те също са само фасада, зад която се прикриват огромни интереси. Истинските причини за сечта на думи може да се видят например в следващата ситуация.
В скъпо частно училище в Ню Йорк са разпоредени следните езикови замени: Вместо „Момичета, момчета, дами и господа“, се обръщаме с „Хора“. Невинното „От къде си?“ е заменено с „Какъв е твоят културен и етнически бекграунд“.
Пожеланието „Весела Коледа“ (“Честито Рождество Христово”) е забранено, като не се разрешава дори употребата на „Приятна ваканция“. (Напомняме, че в английския думата за „Коледа“ е Christmas, което все още навява асоциация с Христос, а „ваканция“ е Holidays, където се съдържа думата „свещен“). Тук вече прозира мечтата на тия, които искат да се издигнат над всеки авторитет в света. Особено над авторитета, който е извел човечеството на много нива над обикновения личен егоизъм. И който е направил човеците опасно свободни.
Уви, хората, лишени от своите архетипи, от своите родови корени, както и от ценности, по-големи от моментната си претенция, са най-болните, най-управляемите и най-нещастните хора. Време е хората да разберат, че тази идеология воюва не срещу дискриминацията или в защита на онеправданите, а тези явления показват, че войната е срещу християнското наследство, култура и врагът им са не кой да е, а последователите на Христос. Нека всеки си направи равносметката.
