Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

„Краят на живота“ по-важен от пенсионната реформа за Макрон

В Хартата на основните права на Европейския съюз най-основното право е Правото на живот. Но ето че прогресистите са на път да ни „надарят“ с още едно ново човешко право: Правото на смърт“.

След като Канада прие ново законодателство, разширяващо критериите за евтаназия за гражданите си, „които са твърде бедни, за да продължат да живеят с достойнство“, за което и Богари медия излезе с материал, на свой ред и Еманюел Макрон бърза да стартира „гражданска конвенция за евтаназията“ във Франция и евентуална нова законова рамка до края на 2023 г.

„Парламентът бързо да се заеме с текст, свързан с края на живота

Какво се е променило „сега“ във Франция и какво е направило спешен този, определян от анализаторите като „измъчен“ и „предубеден“ (заради изразените предпочитания на Макрон още преди стартирането му) дебат за евтаназията?  Подходът, с който се ангажирах по време на президентската кампания, е да се лансира гражданска конвенция, но и да накараме политическите сили да работят“, заяви Макрон пред пресата.

Председателят на френския парламент не закъсня да пришпори законодателния орган „бързо да се заеме с текст, свързан с края на живота“.

А генералният делегат на ADMD (Сдружение за право да умреш с достойнство) Филип Лоеак отбеляза, че: „От началото на 2000-та година сме имали не по-малко от двадесет и четири становища и комисии по темата, но важното е, че парламентът сега изглежда решен да законодателства. Не трябва повече да се страхуваме от този закон.“

„Краят на живота“ преди пенсионната реформа

Темата за легализиране на евтаназията и асистираното самоубийство измества в графика на Макрон дори наболелите проблеми с пенсионната реформа във Франция. 

От Елисейския дворец отричат каквото и да е обръщане на приоритетите и спазване на ангажиментите със същата загриженост за диалога, но пенсионната реформа дори не е спомената в списъка с шестдесетте „приоритетни” проекта, изброени на правителствения семинар.

 „Активна помощ при смърт“ – резервите на експертите

Активна помощ при смърт“ може да се прилага във Франция, но при „строги условия“. Така може да се обобщи последното становище на Националния консултативен комитет по етика (CCNE). През март 2023 г. широка консултация ще даде окончателни заключения, с оглед на възможен закон за евтаназията до края на 2023 г. Въпреки гласуването с мнозинство за този текст, осем от членовете на френската комисия са подписали с „резерви

Споделеното наблюдение, че хората умират зле във Франция, ни насърчава да се запитаме повече за корените на това зло и човешките ресурси, които трябва да бъдат развити, за да се отговори на него, вместо да обмислим първо законодателна еволюция в полза на помощ, активна до смърт“, отбелязват те. Всички аргументи и дискусии по темата за края на живота и асистираното самоубийство поставят въпроса за това, в какво се е превърнала съвременната медицина и наука. Как е „еволюирала“ дефиницията за „живот“ и „смърт“ в съвременното общество? Всичко ли е сведено до ниво физиология и администрация? 

Озадачаващо е, че като грижа за човека и най-важен акцент при вземането на решение да се прекрати живота му, се изтъква „обсъждането преди прилагането на дълбока и продължителна седация до смъртта, нейното наблюдение, нейната проследимост и безпроблемното ѝ протичане за възможно най-оптималния комфорт на човека в самия край на живота“. Реториката на „експертите“ по този казус напомня обсъждането на туристическа резервация за летния отпуск. 

Относно болните възрастни хора, новият „либерален“ човек е поставил ясни критерии: „Асистирано самоубийство“ трябва да бъде отворено за възрастни със сериозни и нелечими заболявания, чиято прогноза за живот е ангажирана „в средносрочен план“. Кои са специалистите, които изчисляват времевия план за живот на някого?

Френската комисия настоява и за засилване ролята на „довереното лице“, което да действа като говорител на желанията на пациент в безпомощно състояние, който е загубил „способността си да се изразява“, а „колегиална процедура“ от медицински лица ще организира дебат, „за да се стигне до справедлива и пропорционална оценка в интерес на (забележете!) лекуваното лице“.

Все пак се запазва все още възможността на лекар да се възползва от „клаузата за съвест“, но ако неговата съвест не е достатъчно „силна“ да понесе да „асистира“ на едно такова „самоубийство“, той се задължава да „да насочи пациента към друг практикуващ лекар“.

Все по-слаби и неуверени са гласовете на медиците във Франция, напомнящи за важността на палиативните грижи и настояващи, че дебатите за края на живота не могат да бъдат сведени до въпроса за евтаназията или асистираното самоубийство.

(*Палиативни грижи представлява специално обгрижване, което се фокусира върху пациента като цялостна личност, с грижа за неговото физическо здраве и душевен комфорт.)

Днес бихме искали да умрем не само без страдание, но и без да го забележим“ (Клер Фуркад)

Какво доведе съвременната човешка „цивилизация“ до времето, когато смъртта се явява отговор на всички проблеми: икономически, политически, социални и личностни? От една страна това е следствие на античовешките политики на неолибералния „нов морал“, където бедността се бори със „самоубиване“ на болните, изчисляване на  фискалните предимства, свързани с тази „медицинска услуга“ и с абортиране на неродените бедни деца.

Но би ли била възможна тази промяна на ценностната система на днешния човек без неговото съучастие и съгласие?

Права ли е Клер Фуркад, президент на Френското дружество за подкрепа и палиативни грижи (Sfap), като отсъжда: „Въобразяваме си, че един закон може да предотврати смъртта да бъде болезнен епизод от живота“. 

Станал ли е толкова себичен и закоравен в егоизма и зависимостта от ненарушаването на личния си комфорт днешният човек, за да позволи на политиците да прокарват закони, отхвърлящи забраната за „умишлено убиване на друг“. Ще се позволи ли на властимащите да прекрачат границата, която не е прекрачвана досега, като се обявяват за „право на смърт“.

Същият комитет  (CCNE), който сега разисква по въпроса за края на живота – само преди 10 години, през 2013 г. е публикувал становище, че “забраната на убийството трябва да остане основополагащ принцип в нашето общество“. През 2016 г. законът Claeys-Leonetti разрешава „дълбока седация“ и забранява евтаназията и асистираното самоубийство. Новият план във Франция е да се следва модела на Белгия, която е една от първите страни, легализирали евтаназията и даже прилагането ѝ върху деца.

„В тежко състояние с опасност за Живота…“

Свърши епохата на свещеното право на живот и борбата за достоен живот. Прогресистите отварят нова страница с нови права и свободи. Днес политиците се борят за „правото на смърт“ и „достойно“ асистирано самоубийство/убийство. Вариантите са два: аборт, т.е. край на живота още преди да е дошъл човекът на „белия свят“  или „помощ за умиране“, ако е много болен или прекалено беден, за да се грижат за него. Това е новият хуманизъм на джунглата.

Но кое отвори вратата на мракобесието: не е ли егоизмът, апатията, притъпяването на болката, на чувствата … на съвестта? Днес оцеляват най-закоравелите, а бебетата и болните, които не могат да се защитят, ще трябва „асистирано“ да умрат. До тук еволюира новият прогресивен човек в стремежа си да се отсече от християнските корени на дървото на Живота. Но Пътят, Истината и Животът са вечни!

– РЕКЛАМА –

Последно качени

Свързани постове