Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Атеизмът в Англия за пръв път взема първенство

Според последното преброяване по-малко от половината жители на Англия и Уелс се смятат за християни. Официалната религия в страната вече е последвана от малцинство от населението.

Около 46,2% от населението на Англия и Уелс се описват като християни в деня на преброяването през 2021 г., което е спад от 59,3% десетилетие по-рано. Мюсюлманското население нараства от 4,9% на 6,5% от населението, докато 1,7% се определят като хиндуисти, в сравнение с 1,5%. Забележимо расте дялът на хората с неясна духовност: 37% заявяват, че нямат религия, в сравнение с 25% през 2011 г.

Атеизмът не е естествен процес

За неговото въздигане е текла усилена борба в последните век и половина. И противно на нашите предположения, не е заради „развитието на науката“. 

Организираният активизъм за безверие в Обединеното кралство извлича корените си от наследството на британските неконформисти. Религиозното общество South Place, което по-късно ще се свърже с етичното движение, е основано през 1793 г. През 1811 г. „Необходимостта от атеизъм“ е публикувана от младия студент от Оксфорд Пърси Биш Шели. „Оракул на разума“, първото атеистично периодично издание в британската история, е публикувано от 1841 до 1843 г. от Чарлз Саутуел. 

Постепенно изданията на атеистите разширяват фокуса си върху социалните проблеми, пред които е изправена британската работническа класа, увеличавайки читателската си аудитория. Именно през това време Холиок развива идеята си за замяна на християнството с етична система, „основана на науката и разума“, наричайки предложението си „секуларизъм“.

Атеисти във водещите световни организации

През 60-те години на миналия век Етичният съюз се преименува на Британската хуманистична асоциация, която по-късно стана съосновател на Международния хуманистичен и етичен съюз. Висши фигури в британското хуманистично движение поемат водещи роли в институции като ЮНЕСКО, Световната здравна организация и Организацията по прехрана и земеделие. 

Ако досега виждахме множество други далавери, които свързват трите грандиозни НПО-та, време е да ги свържем и с лелеяната им идеология: „Без Бога, напред!“ Неясното им самоопределяне като вид висше животно ги прави добри проводници на всевъзможни безумни политики за климата и правото на живот, което според тях е въпрос на релативистки подход.

През 2015 г. над 110 парламентаристи във Великобритания вече са членове на Общопартийната парламентарна хуманистична група, което означава, че организирано нерелигиозните имат значително представителство сред депутатите и лордовете.

Явно при цялата мощ на науката атеизмът не може да се самодоказва, затова и до днес се наливат пари в реклама. Реклами на двуетажни автобуси са закупени от Британската хуманистична асоциация, за да се пропагандира неверието в свръхестественото. Кампанията предизвиква спорове и оплаквания към властите, но скоро се разпространява в други страни и континенти, пускайки корени в Съединените щати във вид на атеистични билборд кампании. 

При преброяването във Великобритания през 2011 г. нерелигиозността нарасна от 7,7 милиона през 2001 г. до 14,1 милиона, тоест два пъти. Проучване от 2009 г. съобщава, че две трети от британските тийнейджъри не вярват в Бог. Само три процента от хората на възраст между 18 и 24 години се определят като англиканци, в сравнение с 40% от тези на възраст 75 и повече години. Политиците обмислят, дали Англиканската църква трябва да бъде разпусната, ако не представлява мнозинство от населението и какви ще са конституционните последици от това.

Религия ли е хуманизмът?

Много интересно, но има отчетливи белези на религия или поне на строга секта. Достатъчно е да се прочетат препоръките за „хуманистично погребение“ (да, има дори такива!), за да се попиташ, дали не четеш някакви партийни книжки от близкото минало:

  • начална музика
  • приветствие към скърбящите
  • размисъл върху живота и смъртта от нерелигиозна гледна точка
  • почит, очертаваща личността и живота на починалия човек
  • четения, обикновено нерелигиозна поезия или текстове
  • размишление – възможност за скърбящите да помислят за починалия
  • прощаване – това е, когато завесите се затварят или когато ковчегът се спуска в земята
  • последни думи, например благодарност към скърбящите от името на починалия
  • заключителна музика (нерелигиозна)

Едва ли атеизмът, преименуван хитро на хуманизъм, е привлякъл някого със строгите забрани да се вярва в свръхестественото, които фигурират във всеки сайт, описващ идеологията. Човешката природа е любопитна за всички аспекти на битието… особено за духовността.

Това, с което идеологията печели, е че не се налага да се напрягаш. Липсата на правила, липсата на някакво въздържание и задълбоченост, на първо четене изглеждат именно това, в което по инерция почти всички живеем. Резултатите от такова безпосочно живеене идват по-късно.

И когато една обезличена откъм най-добрата си култура нация започне да деградира, може би ще трябва да се засрами, че е предала вярата на дедите си. Не случайно един хуманист, Хърб Силвърмън, за срам на фиктивните християни, им казва: „Запитайте се, как бихте се държали по различен начин, ако спрете да вярвате в Бог. Ако не можете да намерите добър отговор, тогава вие сте това, което аз наричам функционален атеист.

А журналистът Дейвид Клингхофър пише в The Seattle Times: „Честно казано, трудно би било да си представим успеха на новата атеистична вяра без днешните високи нива на обществена религиозна неграмотност. 

Тъмбнейл Подкаст Град на Високо

Подкаст: Град на Високо

Виж повече

Последно качени