В последния възможен момент на все още работещия парламент бе направен опит да се прокара законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие. По някакъв промисъл нещата, които щяха да минат задкулисно за обикновения изморен от новини човек, бяха гласувани неочаквано и нестандартно, при което законопроектът бе шумно отхвърлен. И за него се чу! Което е важно.
Много политици вероятно проявиха популизъм, в интерес на предстоящите избори да претендират, че защитават традиционни ценности. (Уви, доста от тях в много други отношения са показали, че в частния си живот не защитават тия ценности и че не може да се нарекат чисти от корупция и лъжа – което прави претенциите им да олекват.)
Затова според мен факторът, който реално отхвърли законопроекта, е така наречената „критична маса“ от българите, която навреме осъзна и подмолните ходове в Истанбулската конвенция, както и подмолните ходове на настоящия закон, които опитваха да заобиколят Конституцията. Тази критична маса от граждани и родителски сдружения бе заляла Народното събрание с мотивирани становища и проницателни разсъждения по въпроса. Богари Медия също неведнъж публикува материали по темата. А когато лампата светне, хлебарките се разбягват. Правило!
Ето кои бяха изключително притеснителните насоки в този законопроект, който уж претендираше по-добре да ни защити от домашно насилие.
Разширената представа за дом и семейство индиректно заобикаля конституцията
Според новия законопроект: „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство.“
Съгласно българското законодателство обаче „Фактическото съпружеско съжителство е интимен съюз между мъж и жена, възникнало по обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството.“
Както е видно от текста, ако хората не са родни братя или сестри, еднополовите съюзи в законопроекта се считат за „съжителство на съпружески начала“, въпреки че по конституция България е от държавите, които твърдо държат на факта, че бракът е съюз между мъж и жена!
В клаузата „домашно насилие“ към насилието между бивши и настоящи съпрузи, както и фактическо съжителство на двойка с неуточнен пол, се добавят маса други хора от вида „бивши и настоящи лица в интимна връзка“ или „лица, на които детето е поверено“. Това очевидно ще добави любовните връзки на хората от един пол в графа „домашно насилие“, за да се направи още една стъпка към приравняването на еднополовите интимни отношения към „семейни отношения“. По същия начин, ако дете се гледа от партньор на родителя от същия пол, отношенията (вкл. насилието) между тях се считат за „домашни“ .
Всички тия увреждания и травми и сега се обхващат от Наказателния кодекс. Идеята е очевидно да се измести представата ни за Семейство. Така се заобикаля решението на Конституционния съд срещу Истанбулската конвенция, което веднага бе подкрепено от няколко политически партии, православната църква, президента и много родителски НПО. Тоест това отчетливо е волята на българския народ, с която силно трябва да се съобразяваме.
Скандинавският модел за отнемане на деца
Това, от което родителските организации в България отдавна се страхуваха – разговорно наричаният „скандинавски модел за отнемане на деца“, бе заложен в новия законопроект. Според него виновни в домашно насилие са и хората, които са „бездействали“. Това дава нови основания гражданите да се страхуват от наказание, ако не докладват за друго семейство, което според доста мъгливия текст на закона може би прилага домашно насилие.
Децата да подават сигнали
Отваря се широко вратата жалба за домашно насилие пряко да се подава от малки деца, от лица, поставени под пълно запрещение и от стари хора в деменция. В огромен процент случаи тези хора не са способни да различават и категоризират ситуациите, могат лесно да бъдат подбудени и заблудени, с което да се нанесат вреди и обвинения към невинни хора.
Всяко оплакване – доживотно петно
Има идея да се създаде незаличим регистър на хора, срещу които е подадена жалба за домашно насилие. Този регистър се формира още със самото оплакване и имената в него не се заличават дори ако сигналът се окаже фалшив. Това според много организации пряко нарушава правата за неприкосновеност на личния живот на гражданите, както и забраната лични и чувствителни данни за граждани да бъдат събирани в централен регистър*.
Намеса в семейството без съдебен контрол
В новия формат на закона се предвижда при сигнал за домашно насилие незабавно извеждане на „насилника“ (или „жертвите“) от общуване и контакт – и то преди наличие на съдебно решение. Това може да лиши много деца от контакт (най-често) с бащите им, дори по телефон или имейл, оставяйки ги неоправдано дълго в среда на родителско отчуждение и враждебни думи срещу единия родител. Този вид психическа травма после обикновено остава незаличима.
Интересът на познати НПО-та с влияние
Има огромно желание да бъде създадена грандиозна бюрократична структура, наречена Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие, в чието управление С ПРАВО НА ГЛАС да влизат НПО, които предлагат социални услуги, свързани с домашното насилие. Това е пряк и противозаконен конфликт на интереси. НПО смятат да предлагат услуги по обучителни програми за всеки, набеден за домашно насилие (които той сам заплаща), кризисни центрове, за които плащаме ние данъкоплатците, и програми за превенция в училищата с неясна идеология, за които пак плащат данъкоплатците.
Необратимо разделяне на семейството?
Забранява се медиацията между страни, наранени взаимно от домашно насилие. В този план трябва да се напомни, че насилието далеч невинаги е физическо**, а за словесен тормоз, неразумни постъпки и прочее е редно едно семейство да бъде съветвано към помирение. Очевидно има сили, за които колкото повече семейства бъдат задължително разбити (сигналът за домашно насилие не може да бъде оттеглян!), толкова по-добре.
Скандални предложения, лишени от правна логика
Други претенции на НПО, които не са влезли в последния законопроект, бяха:
- Обвиненият за домашно насилие да се счита за виновен, докато сам не докаже противното.
- Вместо държавата, НПО да контролират горещия телефон за домашно насилие.
- Вместо държавата, НПО да определят програмите за превенция на домашното насилие, изнасяни в училищата. От вида: „Деца, ако мама или тати ви притесняват… за това и онова… има едни добри лелички, на които да звъннете“.
- И не на последно място, на определени неолиберални общности либералността никога не им е достатъчна, та настояват всякакви интимни връзки да бъдат считани за домашно насилие. Из становището на Български хелзинкски комитет: „В българското позитивно право не е налице нито една пречка лицата, които са във фактическо семейство с партньор от същия пол, да бъдат защитени по реда на Закона за защита от домашно насилие. /…/ За алтернативни подходящи понятия намираме „лица в интимна връзка“, „интимни партньори“, както и въвеждането на определение в преходните и заключителни разпоредби, което осигурява еднаква защита на фактическите партньори от различен и от един и същ пол.
Беше изтъкната несвободата в друга държава на ЕС
Няколко литовски семейни асоциации, се оплакаха от изобразяването на хомосексуални отношения в издадена в Литва детска книжка, препоръчана за детските градини на име Amber Heart. Литовският офис на Инспектората по журналистическа етика постанови, че двете истории с ЛГБТ елементи нарушават Закона за защита на непълнолетните срещу вредното въздействие на обществената информация. Този закон забранява „изразяването на презрение към семейните ценности“ или „насърчаването на възглед за брака и създаването на семейство, различен от този, залегнал в Конституцията или Гражданския кодекс“.
Затова книжката се продава в Литва с предупреждение на корицата, че не е предназначена за деца под 14 години.
Авторката осъди своята държава и Европейският съд по правата на човека постанови, че „ЛГБТИ съдържанието не е вредно за деца“.
Именно това трябва да се избегне в България, като не се допуска НПО да индоктринират децата от ранна възраст, още повече че в България съгласно нашата народопсихология половете са два, и заостряне на вниманието към еднополово привличане се счита за неуместно преди 18-годишна възраст. Психолозите ясно виждат, че в държави, където тази реклама тече, броят на децата с полова дисфория скача рязко.
—–––––
* С Решение 9 по дело 3 от 2020 г., обявено на 14 юли 2020 г., Конституционният съд обяви няколко разпоредби от Закона за социалните услуги за противоречащи на Конституцията на Република България. Защити се правото на неприкосновеност на личния и семеен живот и бе потвърдена забраната за масово събиране на информация за частния живот на гражданите – родители и деца.
** „Икономическо насилие“ е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси, ограничен достъп до средства, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди и др.
„Психическо насилие“ е умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.
