Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Домашното насилие: виновен до доказване на противното

Скрити зад НПО-та сили и интереси се опитват да използват ситуацията в България по отношение на леко завишения процент на домашно насилие по време на пандемията. Целта не е благоденствието на жените, а промяна на посоката, зададена от традициите и здравия разум, като средството за постигането на подобна цел е следването на чужди на българската душевност модели на социални взаимоотношения.

Да започнем с това, че в новия проект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (чието приемане се възпираше досега само от липсата на редовно правителство и парламентарно мнозинство), като основни обучаващи са посочени УНИЦЕФ и небезизвестната фондация „Анимус“. Нека припомним някои известни факти за тези две организации.

Ерозия на доверието към УНИЦЕФ на световно ниво

Преди да споменем какви еквилибристики предполага новият законопроект, трябва да разочароваме хората, които все още свързват УНИЦЕФ с някаква подпечатана от световното признание добродетелност. В последния „Дискусионен доклад“ на УНИЦЕФ се стига до изводите, че тъй като голям процент от децата били щастливи да гледат порнография и тъй като тоталното затваряне на подобни достъпи може да ги лиши от „жизненоважно сексуално образование“, то организацията не може с категоричност да се произнесе за степента на вредата, която достъпът до порнографско съдържание оказва на децата.

В резултат, Лиса Томпсън, вицепрезидент на Изследователския институт към Националния център по сексология в САЩ, изказва явно възмущението си:

„Докладът на УНИЦЕФ игнорира огромното количество проучвания, ясно показващи вредите от порнографията върху децата. Като игнорира реалните вреди, които може да нанесе порното, УНИЦЕФ си играе на рулетка със здравето на децата и тяхната сигурност. Порнографията съдържа [сюжети с] ужасяващо сексуално насилие, изнасилвания, кръвосмешение, расизъм — децата не трябва да консумират нищо от това. Безвкусната оценка на УНИЦЕФ за влиянието на порнографията върху децата, обслужва политическата идея, че порното е безобидно и в крайна сметка излага децата на опасност.“ 

Между 2018 и 2019 г. правителството на САЩ опитва да ограничи до минимум финансирането на УНИЦЕФ. При протестите си срещу Закона за социалните услуги през 2019 г. будните български родители искат пълна забрана на УНИЦЕФ лично или чрез други лица да извършва дейност в Република България.

Коя е „Асоциация Анимус”, претендираща да обучава полицаи, медици и млади съдии да се справят с домашното насилие?

Фондация „Асоциация Анимус“ е най-големият доставчик на социални услуги в България. На годишна база фондация „Асоциация Анимус“ има средства равни или по-големи от годишния бюджет на Държавната агенция за закрила на детето. В продължение на десет години Националната телефонна линия за деца 116 111 бе стопанисвана не от държавни органи, а директно от „Анимус“. На 30 април 2020 г. след категорични родителски протести този телефон премина към ДАЗД.

Много сдружения на семейства и граждани бяха притеснени от тенденциите да се наложи практиката частни сдружения като „Анимус“ и други доставчици на социални услуги да използват средства от държавния бюджет през Закона за социалните услуги или подзаконовите му актове без надлежен контрол от държавните органи. Още повече, че ЗСУ предвижда принудително предоставяне на социални услуги, като по този начин накърнява правото на личен и семеен живот на гражданите. Отваря се възможност за неправомерна обработка на лични данни, корупция, злоупотреби и конфликт на интереси от страна на частните доставчици.

С Решение 9 по дело 3 от 2020 г., обявено на 14 юли 2020 г., Конституционният съд обяви няколко разпоредби от Закона за социалните услуги за противоречащи на Конституцията на Република България. Защити се правото на неприкосновеност на личния и семеен живот и бе потвърдена забраната за масово събиране на информация за частния живот на гражданите – родители и деца. „Асоциация Анимус” изказа категорично несъгласие с мнението на съда. 

„Виновен до доказване на противното“ и насилствени социални услуги

В законопроекта за защита от домашното насилие се предвиждат няколко момента, които извикват смущение, а в дадена насока – и възмущение.

Когато бъде съобщено за домашно насилие (включително психическо като обидни думи или лишаване от финансови средства), законопроектът предвижда незабавно изолиране на обвинения в насилие без физически, телефонен и медиен достъп до предполагаемата си жертва, а ако той е родител – и до децата, независимо дали те са претърпели или са били свидетели на насилие от негова страна.

Както се описва в множество становища към закона, това отваря огромна врата за злоупотреби на жени, които желаят да получат родителски права, без да е необходимо да доказват каквото и да било. Набеденият баща на децата трябва да доказва своята невинност.

Докато доказва невинността си обаче, той не може да вижда и чува детето дори в присъствието на съдия. Вместо това, трябва да използва задължителна социална услуга със специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, платена (забележете!) от него самия.

За сметка на това, докладващите за претърпяно домашно насилие ще са напълно освободени от ангажимента да съдействат на властите за установяване и разкриване на насилника. Затова пък имат право на социални услуги за справяне с претърпяната травма. Разбира се, част от възползващите се няма да са претърпели никаква травма, но ще се ползват от облаги като настаняване в жилище и други подобни. Тези облаги ще бъдат вероятно заплащани на доставчиците на социални услуги от държавата, а чрез нея – от нас, данъкоплатците.

Най-тежкият аргумент против този законопроект е, че когато на малко дете се „обяснява“ как баща му не го обича и не го търси (докато реално той е възпрепятстван от процедурите по закона), у детето се развива Синдром на родителско отчуждение и дори оправдателната присъда не може да върне изгубеното доверие.

Тежка администрация или тежка обида

Вероятно няма да е учудващо, че въпреки наличието на достатъчно съдилища, както и на Агенцията за социално подпомагане и на Държавната агенция за закрила на детето, в законопроекта се предвижда създаването на още една мегаструктура: Национална комисия за превенция и защита от домашното насилие. А председател на тази Национална комисия ще бъде вицепремиер, определен от Министерския съвет. 

За съжаление, тук проблемът не е само допълнителната тежест върху данъкоплатците. Създаването на такава структура в една нормална европейска държава, за която не е характерно да решава споровете си чрез домашно насилие, подсказва едно унижаване и снемане на доверието от обществото ни да регулира моралните си устои, както го е правило векове наред – чрез съпричастност, укор и справедливост.

Затова пък анонимните сигнали се поощряват. Под една или друга форма, в много законопроекти тази стара и гнила практика отново и отново опитва да се настани като „норма“ и да обсеби хората със закърняла съвест.

От какво защитаваме детето – от насилието или от родителите?

Някой ще каже, че новият проектозакон е справедлив, защото бащата е често насилникът в семейството. Но формулировките за домашно насилие в новия законопроект са толкова широки, че в тях свободно попадат язвителни намеци към съпруга да измие най-сетне колата, или укори към детето, че не си е написало домашното. Посмеем ли пък да му отнемем телефона, понеже играе прекалено много игри – абсурд! Накърнени са материалните му нужди.

1. „Икономическо насилие“ е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси, ограничен достъп до средства, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси, като се създава пълна зависимост за средства за издръжка и за задоволяване на лични нужди и др.

2. „Психическо насилие“ е умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.“

В досегашната история на домашното насилие са известни случаи на малтретиране на деца от двамата родители, например ако са алкохолици или хора с нисък морал. Но какво ще кажете, ако държавата, позовавайки се на новото законодателство, отнеме дете от двамата му родители, понеже според детето те го тормозят психически? И това в условията на новия закон, според който подалият сигнала вече няма право да го оттегли.

Според много родителски организации правото да се настанява дете извън биологичното семейство под предлог, че това е в „най-добрия интерес на детето“ трябва да бъде забранено и държавата трябва да подпомага биологичното семейство, като съдейства на всеки родител да създаде нормални условия за отглеждане на децата. Защото нищо не може да замени връзката с биологичния родител, а отнемането на детето от него е изключително тежко насилие над детето.

Разширената представа за дом и семейство индиректно заобикаля конституцията

Според новия законопроект: „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство.“

Както е видно от текста, ако хората не са родни братя или сестри, еднополовите съюзи тук се считат за „съжителство на съпружески начала“, въпреки че по конституция България е от държавите, които твърдо държат на факта, че бракът е съюз между мъж и жена. България не подписа Истанбулската конвенция, където отново под претекст, че се разглежда насилието, имаше опит да се въведе допълнително разбиране за „пол“. 

Как гледа новото правителство на разширената представа за дом и семейство?

Бдителни НПО са отправили запитване до министъра на външните работи Теодора Генчовска заради резолюция на ООН от 16 декември 2021 г. под заглавие „Укрепване на ролята на Организацията на обединените нации в насърчаването на демократизацията и засилване на периодичните и почтени избори”.

В резолюцията са включени термините „полова идентичност” (англ. gender identity), различна от биологичната, в точка 7 на страница 7 от документа и „жени в цялото им разнообразие” (англ. women in all their diversity), включващ също биологични мъже, които се самоидентифицират като жени (страници 2 и 4 от документа).

Много други държави не са подкрепили резолюцията или са я подкрепили, изрично оспорвайки неестествената терминология. Въпреки решенията на българския Конституционен съд от 2018 и 2021 г. по повод пол и полова идентичност, нашите представители са оставили фразите без коментар. 

Нещо повече, на 15 февруари 2021 г. България е изпратила становище до Съвета за правата на човека към ООН относно значението на термина „пол и полова идентичност”, в което страната ни изрично застъпва конституционното значение на термините.Всичко това отчетливо показва, че безумната антисемейна политика на фона на очевидната демографска криза продължава и в България.

Последно качени