Населението на България е 6,5 милиона души според предварителната оценка на НСИ след последното преброяване от 2021 г. Данните бяха обявени на пресконференция, организирана от председателя на НСИ Сергей Цветарски и директора на дирекция „Демографска и социална статистика“ Магдалена Костова.
Отчетен е спад от 11,5% спрямо последното преброяване през 2011 г. Това е най-големият демографски срив за България от 1985 г. насам.
От 1996 г. насам се наблюдава устойчив отрицателен прираст. Според доклада на НСИ факторите, определящи тенденциите в развитието на населението, са ражданията и умиранията и външната миграция. Естественият прираст за последните 10 години е „в размер на минус 448 хил. души или 53% от общото намаление за периода, а останалите 47% се дължат на отрицателно салдо на външната миграция“.
От 1996 г. насам се наблюдава устойчив отрицателен прираст. Според доклада на НСИ факторите, определящи тенденциите в развитието на населението, са ражданията и умиранията и външната миграция. Естественият прираст за последните 10 години е „в размер на минус 448 хил. души или 53% от общото намаление за периода, а останалите 47% се дължат на отрицателно салдо на външната миграция“.
Процесът на застаряване на населението продължава, като делът на лицата над 65 години се е увеличил с 9,6% спрямо 1992 г.
Демографската криза е общоевропейски проблем
Според данни на „Евростат“ раждаемостта в ЕС спада от 2000 г. насам. Статистиката от средно 1,53 раждания на жена през 2019 г. е доста под 2,1 раждания на жена, което се счита за достатъчно висок индикатор за предотвратяването на спад на населението.
Съществува огромна разлика в подходите, предлагани от различните европейски държави за справянето с това предизвикателство. Единият подход се фокусира върху миграцията и отваряне на границите като основен начин за компенсиране на намаляващото и застаряващо европейско население. Този подход е яростно атакуван от лидерите на страните от Централна и Източна Европа, както и от западните представители на консервативните среди.
Подходът, който те предлагат, е подкрепяне на раждаемостта и защита на семейството като ценност, включително чрез социални и икономически политики. Също така противодействие на пропагандата на джендър идеологията и „сексуалното образование“, които са абсурдни явления на фона на демографската криза. Тези проблеми са обект на дискусия на специални срещи, организирани периодично от лидерите на Централна Европа.
„Демографска среща на върха“ в Будапеща под мотото „Семейството – ключ към устойчиво развитие“
За първи път „Демографската среща на върха“ се състоя в Будапеща през 2015 г. и от тогава се провеждат такива срещи на всеки две години. На срещата през септември 2021 г. бяха поканени бившият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс, правителствени ръководители от региона, епископи и университетски преподаватели. В дебатите взеха участие президентът на Сърбия Александър Вучич, премиерите на Словения, Полша и Чехия, министри от Румъния, Словакия и Латвия, представители на Нидерландия, Испания и Нигерия.
Лидери от Централна Европа подписаха съвместна декларация, в която настояват, че миграцията не може да е отговорът на намаляващата раждаемост в ЕС и се призовава да се постави политиката за семейно планиране под национална юрисдикция. На тези срещи премиерът на Унгария Виктор Орбан определи миграцията на мюсюлмани в Европа като застрашаваща културната идентичност на континента. Пак той нарече „идиотска“ и „противоестествена“ идеята за раждане на по-малко деца, с цел да бъде спасен климатът на планетата.
Перспективи за България
Предстои България да потърси адекватно решение на демографските си проблеми. Дали миграцията ще е задоволителният отговор? До каква степен ще се насърчава раждаемостта чрез ефективни семейни политики, инвестициите в децата; намирането на действащи механизми за справяне с намаляващия брой на сключени бракове, проблемите с разводите и абортите, етническия дисбаланс в раждаемостта? Не на последно място стои въпросът с нестихващата емиграция на българското население.
ЕС предоставя финансов ресурс и стимулира интегрирането на мигрантите и бежанците и определя това като „ключ към благополучие, просперитет и сближаване на европейските общества”. Но с ръста на застаряване и смъртност на българското население и с трайните тенденции за отрицателен прираст дали ситуацията няма да прерасне в парадокса българите да се окажат малцинство в собствената си родина?
Въпреки че много от властите в европейските държави започват да осъзнават, че раждаемостта е ключов фактор за икономическото бъдеще на Европа, то до голяма степен това е на твърде общо ниво. Призмата, през която се пречупват подобни политики, отчита населението само като популация (човешки ресурс), като един фактор от много в развитието на икономиката и разгръщането на държавната политика. Именно затова не трябва да чакаме държавата “да ни оправи”. Защото заедно с това, тенденцията да се увеличава ролята на държавата за сметка на родителската в отглеждането на децата продължава.
Следва да отчетем, че не държавата ще случи високата раждаемост, а индивидуалният избор на българите. То така трябва да е и с отглеждането на децата.
