Кой се прокрадва зад гърба на пандемията? Подозрителни сенки от миналото под нови имена опитват да обсебят законодателството ни и да извратят разбирането ни за почтени лични или служебни взаимоотношения.
Доносничеството се легализира постепенно
Да, корупцията и злоупотребата с власт са широко разпространени, и то не само в България. Но вместо гражданското общество да изисква множеството контролиращи органи да си вършат работата, идват съвсем други идеи: да се толерира и облече в закон анонимното или добре защитеното неанонимно доносничество. Вместо фирмите да треперят от проверката на НАП или РЗИ, вече всеки работодател ще трябва да трепери от бившата си чистачка, или стажант-секретарка. Обикновеният човек вече няма да се чувства „нищожен“, щом ще може да наблюдава колегите и съседите си, и ако в нещо бъде засегнат, веднага е свободен и насърчен да докладва на властите на ЕС. И това не е филм.
Всички сме чували за службата по защита на децата в Норвегия, прословутият „Барневерн“, от който треперят много семейства, защото съседите с право и без право могат да ги докладват и децата да бъдат отнети „до доказване на невинност“.
Всички свикнахме, че потребителят във Фейсбук може да докладва другия за обиди, а напоследък правата се разраснаха дотолкова, че за неуместна дума на случаен потребител може да бъде докладвана цялата група, и Фейсбук да я изтрие – независимо доколко тя има традиции и полезност. Това провокира именно злобните хора, които не умеят да дебатират и да защитят позиции, лесно да отмъстят, като докладват и елиминират противника. Това е белег на т.нар. cancel култура.
Неотдавна в Израел се отвориха горещи линии, в които палестинци и израелци могат взаимно да се докладват за „подозрителни строителни дейности“ в забранената зона. Освен че това улеснява работата на разузнаването, за съжаление тази практика подпечатва като „личен избор“ взаимната подозрителност на и без това трудно съществуващите на една територия евреи и палестинци.
Пандемията “наторява” доносничеството
През последните две пандемични години в САЩ, Шотландия и много други държави се създават специални линии за сигнали по отношение спазване на противоепидемичните правила, които буквално прегряват. Това е нормално, хората са изключително наплашени и сигнализират за струпвания и липса на маски. Но така навикът да се сигнализира анонимно разцъфтява и към момента щафетата е поета от Big Pharma, производителите на експериментални ваксини. Те използват навикналите да докладват хора като маша, с която да си свършат работата, а именно да наложат задължителната ваксинация като единствено средство за противодействие на Ковид-19.
Поради огромния финансов ресурс, използван от правителството на Канада да овладее пандемията и да обезщети оставащите без доходи, се създават условия за злоупотреби. В резултат, за последната година в Канада скачат двойно сигналите от хората за техни съседи или познати, които неправомерно са получили държавна подкрепа. Според ръководителя на Асоциацията на канадски изследвания Джак Джедваб: „Една от последиците от заразата е, че тя създава някакъв климат на сриване на доверието и нарастване на предпазливост към другите“.
Плановете обаче датират преди пандемията
До 18 октомври 2021г. на обществено обсъждане е пуснат Законопроект за промяна в българското законодателство, основаващ се на изтичащия тригодишен срок, в който страните-членки на ЕС трябва да се синхронизират с Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (OB, L 305/17 от 26 ноември 2019 г.). – т.нар. Whistleblower directive.
Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни механизми и процедури за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. От правото на защита могат да се ползват не само наетите по служебно или трудово правоотношение работници и служители, но и кандидати за работа или бивши служители, доброволци, стажанти, самонаетите лица, служители на контрагенти или подизпълнители на нарушител, съдружниците и акционерите, както и други трети лица, които са свързани с нарушителя в работен контекст (като напр. помощници, колеги и роднини на сигнализиращото лице).
Предвижда се големите фирми (с над 50 души персонал), а при желание на националните законотворци – и малките фирми, да имат „разработени канали за сигнализация“, и съответно отговорници за обслужването им, така че мненията и опасенията на всеки служител да стигат безпрепятствено и защитено до най-високи места.
Сферите, които задължително трябва да покриват анонимните сигнали, засега са:
- обществени поръчки;
- финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- безопасност и съответствие на продуктите;
- безопасност на транспорта;
- опазване на околната среда;
- радиационна защита и ядрена безопасност;
- безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях;
- обществено здраве;
- защита на потребителите;
- защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи;
- нарушения, засягащи финансовите интереси на ЕС и нарушения, свързани с вътрешния пазар, включително на правилата на Съюза за конкуренцията и държавната помощ и на правилата за корпоративното данъчно облагане.
При обсъждането съвсем сериозно е поставен въпросът дали материалният обхват на законопроекта да се разшири до „всички области на обществените отношения“. Нека за момент си представим в какво може да прерасне това.
Новата надпартийна лоялност или онлайн партийни секретари
Да, в демокрациите на всяка страна-членка на ЕС има много партии. Ние наблюдаваме привидна борба на идеи и ценности, врим и кипим като гласоподаватели и усещането ни за свобода е сравнително добре задоволено в това отношение. Но зад гърба на този театър се прокрадват режисьори, които опитват отново да наложат Една партия, на която трябва да се засвидетелства вярност. Условно можем да я наречем „Новото нормално“.
Та, да си представим как на практика може да се злоупотреби с този наглед бранещ правата на гражданите закон.
Работим във фирма за кренвирши и сме съвестни. Не искаме да загубим заплатата си, затова докладваме „по линията“ за нашия технолог, който на своя глава включва в кренвиршите продукти с неприемливо качество. И за целта изобщо не е необходимо колегите да ни видят как влизаме „при партийния секретар“. Всичко се случва по „добре защитени онлайн канали“ или имейли.
Толкова за „ползите от закона“. Продължаваме в опциите. Решили сме, че ни дразни колегата, който по-честичко пуши в коридора, или колегата, който не се е ваксинирал и застрашава своето здраве, и съответно производителността на фирмата. Докладваме го. И не на началника, та да обясним, че го правим „за благото на фирмата“. Не, ние докладваме направо Горе. Това означава, че е унищожена практиката началникът да поеме отговорност, понеже той ще научава какво става във фирмата му чрез санкциониращи органи тип “Биг брадър”, а не на работните съвещания, както би било нормално за един здрав микроклимат.
Отиваш на рожден ден у роднини. Там някой си позволява да спомене, че великите европейски музиканти са бели хора. Или споменава за робството в Африка. Или за проблемите с бандите в гетата от тъмнокожи. Неща, които са истина. Но ти се чувстваш идеологически унизен, и докладваш своя приятел или роднина.
(Да не говорим, ако по стар български обичай някой си заколи кокошка на двора, или я гледа в по-тесен курник. Какво правим с „правата на животните и тяхното здраве“?)
От защитеност до анонимност
Една от точките, поставени за обществено обсъждане в Проекта на Закон за защита на лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения, е „Следва ли да се допусне регистрирането и разглеждането на анонимни сигнали за нарушения и при какви условия?“
Със сигурност най-удобните за властта сигнали са анонимните сигнали. Без значение, че една голяма част от тях ще са провокирани от чиста злоба и напълно неоснователни, без значение, че ще се създадат още платени от нашия джоб структури, подобни на старата ДС, които да разследват тези сигнали, най-удобното за режисьорите и кукловодите на „Новото нормално“ е гражданите да загубят доверие един в друг и да не създават съюзи в името на Доброто и смисленото.
На нашия герб пише: „Съединението прави силата“. Можем да го допишем с това, че разединението идва от това да се предовериш на анонимна върховна структура, вместо да създадеш добра и почтена връзка с човека до тебе./1/ https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=6354 – Портал за обществени консултации
