В глобален мащаб социалните мрежи настъпателно изместват традиционните медии от ролята им на информационен източник. Facebook групи се използват от над 1,8 милиарда потребители всеки месец според Фиджи Симо, който оглавява ръководството на мобилното приложение на компанията. Основна причина за това е усещането ни за непосредственост, искреност, свобода на мненията.
В социалните мрежи доскоро не бе трудно да се споделя информация без цензура, включително от учени и специалисти, които излагат различни от налаганата обществена нагласа мнения. Функцията им на място на свобода на словото обаче може лесно да се промени и индикациите за това зачестяват поради нарастващата цензура.
Притеснителни промени във фейсбук групите
Първоначално създадени „за подобряване на социалното преживяване“, групите във Фейсбук за няколко години почти изцяло изместиха форумите. Задавайки сферата си на интерес, човек с лекота става член на десетки, а нерядко и стотици групи, при това без да изпуска от поглед собствената си стена в социалната мрежа и лайковете по нея.
През последните години обаче Facebook тенденциозно промени организацията на групите и правата и функциите на администраторите им, като въведе цензура:
- Facebook започва да снема доверието си от новите „лидери на мнение“ (администраторите на групи), обосновавайки се, че те могат да подлежат на манипулация, с което ще поведат множество потребители в нежелана за Facebook посока. Компанията е наела десетки хиляди специалисти в екипи, които да се занимават с безопасност и сигурност. Задачата им е активно да идентифицират и премахват публикации и групи, които нарушават правилата на общността на Facebook. Използвана е и технология с изкуствен интелект за скоростна цензура спрямо “нежелано” съдържание (иронично, наскоро се цензурира известната картина, изобразяваща емблематично свободата, която води народите);
- В случай на многократно нарушаване на правилата, администраторът е лишен от правото да създава нови групи с подобна тематика. Ако администратор или модератор постоянно одобрява публикации, които не отговарят на стандартите на общността, Facebook цензурира и изтрива и групата му, без значение колко голяма, полезна или с традиции е тя;
- Facebook спира да препоръчва като свързани групите на здравна и медицинска тематика и отмества новините от такива групи на дъното на “News Feed”, като по този начин налага цензура. Целта била да се насърчат потребителите на социалната мрежа да търсят здравна информация от официални източници;
- Групи, в които многократно са откривани постове, нарочени като фалшиво съдържание при “проверка на достоверността”, отново се класират на дъното в “News Feed” и твърде малко членове виждат техните публикации. Често по този начин се цензурира критичното мнение;
- Към момента администраторът вече не е питан дали иска някого за член в групата си, а само е информиран за новоприетите членове. За сметка на това, членовете са насърчени да докладват администраторите си за нарушаване политиките на Facebook. Предвижда се с цензура на споделяните възгледи и думи да се ангажира все по-усъвършенстваният изкуствен интелект;
- Откриването на „нови подходящи за нас групи“ също се прави от изкуствен интелект и специализирани екипи, като не е известно доколко предлаганите ни групи по интереси ще обслужват нас или напротив – задкулисни интереси. Например, при показан интерес към исторически публикации, Facebook ни препоръчва някои групи в сферата на историята, но остава открит въпросът кои ще цензурира и ще скрие от нас.
Какво следва от това
Всичко това поставя Facebook в ролята на „Главен редактор“, което противоречи на основната идея на платформата – да бъде социална мрежа и посредник (среда) за потребителите си, а не медия с редакторска политика. Затова мнозина повдигат въпроса дали такива платформи попадат под режима на секция 230 от закона, регулиращ дейността им, или представляват медия, която носи отговорност за съдържанието в платформата си и редакторската си политика.
Цензурата и честото изтриване на акаунти във Facebook без никаква обратна връзка към потребителите неотдавна бе атакувано пред Германския федерален съд, който постанови, че „Потребителите на мрежата са в неравностойно положение, противно на изискването за добросъвестност“. На Facebook бе наредено да възстанови профили, които е заличил поради неясно посочени стандарти за „омразна реч“, както и да започне предварително да уведомява потребителите, когато планира спиране на акаунтите им, като даде на потребителя причина за спирането и възможност да отговори.
Ограничаване на свободата на словото
Facebook обаче не е единствената платформа, която засилено цензурира потребителите си. Можем да дадем пример със скандалното блокиране на профила на действащия тогава президент Тръмп в Twitter и пълното спиране на алтернативната мрежа Parler в началото на 2021 г. като проявление на cancel културата, последвано от масово цензуриране на инакомислещи в платформата.
Напоследък нашумя и скандалът с решението на видеоплатформата YouTube да цензурира и спре каналa на Sky News Australia (към юли 2021 г. каналът е имал около 1,2 милиарда гледания). Причината е обвинение в разпространяване на дезинформация. Реално обаче мненията в Sky News Australia не се отличават от някои изказани мнения на самия главен експерт по COVID-19 на САЩ Антъни Фаучи против носенето на маски на открито, както и на някои мнения на СЗО, динамично променящи се в течение на пандемията. Но това не е единичен случай на изтриване на акаунти и цензура на съдържанието от страна на YouTube.
Натискът от Европейската комисия по темата за КОВИД 19
Оформя се все по-тясно сътрудничество със социални платформи като Facebook, Twitter и Tik Tok за популяризиране на ваксинациите, цензура на критични спрямо ваксините мнения, и директно насърчаване на докладването от самите потребители за съдържание, което противоречи на настоящата ваксинационна политика в ЕС.
Мнозина се опасяват, че под егидата на борбата с дезинформацията критичната гледна точка бива заглушена и се налага едностранно мнение по тези обществени и социални въпроси. Липсата на публичен дебат поставя въпроса и за основателността и аргументираността на политиките, които се провеждат.
Личното пространство в дигиталния свят
Докато взаимното докладване в социалните мрежи и цензурата започват да се налагат като норма, все още считаме, че поне личните снимки и данни са наша запазена територия. Но и това върви към бърза промяна.
Apple обяви нова функционалност, чрез която снимките на потребителите на iPhone и iPad ще бъдат сканирани с цел докладване на колекции от изображения с евентуално сексуално насилие над деца. Акаунтите на такива потребители ще бъдат деактивирани, а снимките ще бъдат криптирани и предадени на органите на реда.
Дотук нещата стъпват на претенцията, че законът може да прилага „превенция“ върху библиотеки с данни, съхранявани не на персоналните ни устройства, а в облачните структури на компании като Apple. Но кое гарантира, че поради подобен род цензура данните ни няма да бъдат сканирани и в други насоки, когато сме си позволили да изявим лична позиция или да събираме данни от източници, недолюбвани от официалната наука?
Нагазихме ли правата на човека с тази цензура
Казаното дотук може да звучи като научна фантастика от някой антиутопичен роман, но всъщност представляват реални проблеми пред съвременното общество. В случая става дума за засягане на основни човешки права и свободи като свободата на словото, мисълта и съвестта, но и правото на личен живот. И докато има злоупотреба с тези права в някои сфери, то не трябва заради гръмогласността на едни да се позволи цензурата, чрез която тихомълком да се ограничат основополагащи права, които засягат всички ни.
Доколкото медиите и социалните мрежи са средство за споделяне и намиране на информация, не е оправдано постоянното затягане на цензурата в тях, което може да превърне интернет от среда на свободния човек в среда на пълзящата диктатура.