Както Богари Медия вече ви информира, през януари 2022 г. имаше опит да бъде редактиран законът за домашно насилие. Разбира се, не в посока заздравяване отношенията в семействата, нито на подпомагане на бедстващите морално и материално такива.
В ситуацията без редовно правителство лятото на 2022г. втори законопроект за домашното насилие се промъкна „зад кадър“, като натискът да се случат нещата беше огромен. Това е видно от масово копираното (със запетайките) становище на асоциация „Анимус“ от маса знайни и незнайни организацийки, както и от частни лица, които приветстват и прегръщат новия законопроект плашещо безкритично… Подалите становища против законопроекта се броят на пръсти, като това основно са бащи в развод, пострадали от Системата и родители на децата с увреждания.
Финансираните от задгранични организации НПО очевидно търсят да се доберат до повече власт. И това ще им бъде осигурено, ако се приеме идеята за създаване на нова извънредно мастита, скъпа (за нашия отънял джоб!) и тромава структура, наречена „Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие“. Именно против нея и нейната пълна неефективност протестират родителите на деца с увреждания:
„… В състава на Националния съвет се включват министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги и изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България. /… / както и представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие, с право на глас относно формулирането, прилагането и оценяването на политики. Условията и редът за избор на юридическите лица с нестопанска цел ще се определят в правилника за организацията и дейността на съвета.“
Вече не си виновен до доказване на противното … но си картотекиран до века.
Както споделихме в предишната статия, това беше най-голямото безумие на предходния законопроект. Явно, дори само заради юридическата си несъстоятелност, то е отпаднало към момента. Нека си напомним – идеята беше при всеки сигнал за домашно насилие (включително психическо) набеденият за извършител да доказва, че насилие не се е осъществило. Не знам за вас, но аз съм гледала дори в сериал, как една жена удря друга в лицето с пръчка, за да иде втората да се жалва от съпруга си. С две думи – лесно е. И познайте, дали няма да се използва!
„Отпада предложението да се добави нова ал.3 към чл.13: “В производството по този закон ответникът следва да обори фактите и обстоятелствата за извършеното насилие, съдържащи се в представената от пострадалото лице декларация по чл.9 ал.3“
За съжаление и в новия законопроект остава идеята всеки, за когото са се обадили, че е извършил насилие, да бъде записван задължително (и за негова сметка!) в „програми по овладяване на гнева“ към пиявиците, наречени „доставчици на социални услуги“. Както наблюдателни хора са посочили в своите становища, едни и същи НПО предлагат, обсъждат, имат право на глас, и накрая „смучат средства“ за своите услуги! Тоест, те имат търговски интерес да има домашно насилие. Ситуацията е недопустим конфлист на интереси, тъй като е предвидено същите доставчици на социални услуги да получават финансиране за дейността си, в т.ч. и чрез същия този Национален съвет.
Има възражения към идеята да се създаде Национален регистър (национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие и национален регистър за случаите на домашно насилие) на хората, срещу които дори веднъж е подаден сигнал, че са извършили домашно насилие:
„ …Ако обаче бъде създаден регистър на „насилниците“, то това би било много сериозно нарушение на човешките права и на КРБ. Предвидено е в регистъра на бъдат вкарвани подадените молби за издаване на заповед за защита. Дори молителят да е добросъвестен, молбата за защита е негово субективно мнение относно наличието на насилие. Това мнение може да не бъде споделено от съда и молбата да бъде отхвърлена. Но лицето, срещу което е подадена молбата, ще остане в регистъра като насилник, без никаква възможност да иска да бъде заличен. Получава се, че тези лица ще бъдат в по-тежко положение от реабилитираните извършители на престъпления!“
Продължава отчуждаването на родителя от децата
В новия законопроект не е премахната идеята веднага да се отдели насилникът от насилените с пълна и абсолютна забрана за срещи и комуникация, вкл. по мейли, телефони и социални мрежи. В случай на истинско насилие това е адекватна мярка, действително. Много бащи са ощетени в процеса на развод от такива обвинения, за да може майката да вземе децата. При положение, че насилието не е доказано, те задълго нямат право да виждат своето дете, дори в присъствието на съдебен представител!
Децата са обработвани психически с месеци против набедения родител, като той няма право да се защити, и тогава раната в душата на детето остава завинаги:
„Необяснимо е защо все още родителското отчуждение не е обявено като тежка форма на домашно насилие и не се работи активно за превенция и защита от него. Игнорирането на проблема води до десетки нови случаи за година на продължително лишаване на контакт с единия родител, и отчуждаването с него. Десетки детски съдби, превърнати в оръжие срещу другия родител, които институциите регистрират, консултират, насочват, но по същество не защитават по никакъв начин.“ – мнение на Борислав Кръстев
„ЗИДЗЗДН предлага изменение на §6, чл. 5, ал. 1,2,3,4,5,6,7,8 и 9, като законът предвижда „временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето“. Подобно действие би предрешило съдебното дирене за правата на децата, а самото жалене по реда на ЗЗДН би накарал масово в съдебните дела да има предварително ограничаване правата на родител и дете да поддържат доказано необходимия контакт дете-родител, при това без да е налице съдебно решение. Само влязло в сила съдебно решение може да е достатъчно основание да бъдат ограничени родителски права.“ – мнение на Гален Илиев Тодоров
Абсолютно свободно доносничество
Как иначе да наречем ситуацията, в която пострадалият от насилие да няма никакъв ангажимент да съдейства на държавните органи за изобличаване на извършителя.
„Чл. 6ж. (2) Специализираните услуги по ал. 1 се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие (или в риск) и са безвъзмездни. Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на насилието.“
Както е видно при едно внимателно наблюдение на общественото пространство, отчуждаването на деца от родители е световна политика, която напредва във всички направления. Децата в Канада не трябваше да питат родителите си, преди да си инжектират експериментална течност, а децата в Испания могат да си сменят пола без съгласието на родител. (Към момента Дания вече забрани „ваксинацията“ на деца.) Децата в други държави могат да докладват родителите си за антиправителствени изказвания. Събудете се, някои копнаха най-лошото от социализЪма! Не би трябвало обаче да го позволим ние, които сме вкусили от ужасните резултати.
Хелзинкският комитет и тяхното разбиране за „дом“
Ако трябва накаратко.. за тях „дом“ значи „секс“. Дори вероятно, и виртуален. Правиш секс с някого (или си правил преди две години!) и вече може да го обвиниш в домашно насилие. Не в побой, не в хулиганство, не в кражба на твои неща, за което си има членове по наказателния кодекс, а именно в домашно насилие. Ето предложения текст:
„Като общ коментар предлагаме или навсякъде в закона думите „фактическо съпружеско съжителство“ да се заменят с по-общо и обхватно понятие, или в допълнителните разпоредби на закона да се даде прецизна формулировка на значението на това понятие така, че то да обхваща всички семейни двойки, в това число тези от един и същ пол. Със съжаление трябва да отбележим, че в българската съдебна практика понятието „съпружеско“ се тълкува като неразривно свързано и аналогично на брака.
Доколкото в действащото българско законодателство обаче съществува форма за уредба на личните и имуществени отношения единствено на разнополови двойки, съдебната практика тълкува – според нас неправилно – понятието „съпрузи“ като означаващо единствено двойка лица от различен пол. В българското позитивно право не е налице нито една пречка лицата, които са във фактическо семейство с партньор от същия пол, да бъдат защитени по реда на Закона за защита от домашно насилие. /…/ За алтернативни подходящи понятия намираме „лица в интимна връзка“, „интимни партньори“, както и въвеждането на определение в преходните и заключителни разпоредби, което осигурява еднаква защита на фактическите партньори от различен и от един и същ пол.“
Според мен основната причина да бъде „разбутван“ законът за домашно насилие е именно защото с витиевати тълкувания на пола може да прокара в българското общество поредното разбиване модела на семейството. След като българското общество отхвърли Истанбулската конвенция.
Както е казал народът: „Ти го гониш от вратата, то ти влиза през прозореца“. Всъщност лицата от един и същи пол могат да уредят право на съсобственост и на наследяване и могат свободно да живеят заедно по българското законодателство. Но те настояват (подтиквани от определени лобита) това да стане именно през семейните закони. При това понеже и в еднополовите, както и в разнополовите двойки желанието за траен брак и свещен обет е ниско, набляга се на фразата „фактическо съжителство“. Но ако някой следи авангарда на неолибералните изцепки, там вече се говори за „полиаморни връзки“ – много хора някак се обичали. Без дори да се ангажират с обета за многоженство, прилаган в някои държави. Но нима на такъв бардак от сексуално активни личности може да се позволи да отглеждат деца? Всъщност в Германия вече и това ще може. Обаче ние сме нация с дълбоки корени и не би трябвало чуждите извращения да стават и наши.
В множеството становища, копирани от становището на лидера (по финанси и претенции) „Анимус“ също се набляга на интимната връзка. Добре, лошо нещо ли е сексът? Напротив – твърде сериозно нещо е. Но не по начина, по който НПО ни го пробутват.
Според изследванията на психолози, раздялата с някого, с когото си имал сексуална връзка, е травма, сравнима с тежко престъпление. Тогава защо неолибералното общество от години разбива идеята, че е редно и нормално секс да се прави в брака? Защо не се набляга на осъзнатите избори, на способността младите хора да носят отговорност, да не живеят „за мига“, а за своето поколение?
Ами защото „свободните хора“, живеещи за удоволствието в момента са идеалният обект на реклама, на търговия (включително с наркотици), запълваща постоянно зеещата дупка в душите им. Която всъщност е невъзможно да се запълни. Това е мечтата на търгашите от всички епохи – клиент, който винаги иска да купува. Дори когато вече е купил…
Дом, „Доминус“ и „Доминион“
Произходът на думата „дом“ би ни върнал към смисъла и ползата от това да усещаме едно място като „защитено пространство“, наше място, с нашите хора. Дом. Освен в нашия и сродните му езици, имаме същата дума в гръцкия (domos), в древноиндийския (damas), в латинския (domus). Тази дума е незаобиколима. Нито „къща“, нито „семейство“ я описват напълно. Домът е пространство на определени правила, ценности, домът е малка държава в държавата! Ето това вече пречи. Ужасно пречи.
Неслучайно от тази дума идват и „Господ/ар/“ (dominus), и „Господство“ (dominion). Някога държавите са били управлявани от „знатните домове“. Знаел се е домът на най-достойните, в който канели гостите на града. Казано е, и от опит се вижда, че който не може да управлява своя си дом, не е годен да управлява град, камо ли държава. И до днес така наречените „жълти новини“ са изродена форма на обществения контрол над властници, неуспешни в частния си живот, където цари развала и разруха.
На този фон, разглеждането на дома основно като терен на насилие, като аморфно, размито понятие, касаещо къде с кого си правил нещо „интимно“, е обидно и неприемливо за нашия народ, който стъпва на най-древните традиции в Европа. Народ, който не си е сменил името, и който достойно възкръсва след векове заличаване, веднага поемайки цивилизован и напредничав път, е бил държан именно от своите домове, от реда и почтеността им.
За някои ще е интересно, че думата „дом“ идва от думата „строя“ (demti, demo). Или както са казали древните: „Умната жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце“. Явно съграждането не е с камъни и дърва, а с обстановка, отношения, вътрешни сили. Такива сили представляват и законите в една държава, затова „Богари Медия“ така ревностно следи за движенията „на тъмно“ в тия важни законодателни сфери.
