„Огньове ще бъдат запалени,
за да свидетелстват,
че две плюс две е четири.
Ще се оголят мечове, за да докажат,
че листата са зелени през лятото.“
Дж. К. Честъртън
И досега знаехме, че има научни открития, които се използват за военни цели, за биологични и психотропни оръжия. Знаехме го и го понасяхме като неизбежен страничен ефект на прогреса, дори понякога с утехата, че покрай НАСА или за военните може да се открие някаква опция за лечение или технология, улесняваща цивилния ни живот.
Сега обаче идва нов звяр, за който може би ще се окажат прозорливи само хората и народите, преживели соц-режима и прочее режими на „правилно“ и „неправилно“ (забранено) мислене.
Науката става политкоректна заради новата „етика“
Здравните изследователи в Канада и на други места са изправени пред все по-голям натиск да бъдат политически коректни. Натискът за вливане на „прогресивна политика“ в научните изследвания идва от научни списания и финансиращи агенции. Те променят насоките за публикуване и коригират политиките за финансиране на научните изследвания в полза на „прогресивните възгледи“. Според National Post такива мерки са неподходящи, защото нарушават академичната свобода и са фундаментално ненаучни.
Скорошен пример за обръщане от наука към социална справедливост идва от списанието Nature и сродните му публикации. През август изданието обяви промени в своите етични насоки, които позволяват цензура на изследвания, считани за политически некоректни!
Етичните насоки традиционно защитават индивидуалните субекти от нараняване или увреждане в хода на научните изследвания, но редакторите на Nature се надяват да разширят тази защита, за да се справят с „потенциалните вреди за групи от населението, които не участват в изследването, но могат да бъдат наранени от публикуването му“.
Списанието дори призовава учените изследователи „да уважават правата на нечовешкия живот, материалното и нематериалното наследство, природните ресурси и околната среда“. (Много е съмнително, че авторите на подобни високопарни изявления уважават нечовешкия живот на гъбичките по ноктите си, например.)
Изследователите, които искат да публикуват в най-доброто списание за наука, вече ще трябва „внимателно да обмислят“ въздействието на работата си върху различни групи хора. Авторите трябва да използват „приобщаващ, уважителен, нестигматизиращ език“ в работата си. Съветвани са да следват безпристрастното езиково ръководство на Американската психологическа асоциация (която обяви, че „традиционната мъжественост“ е вредна за мъжете още през 2019 г.).
Наука вече официално не е равно на Истина
И това е проблем. Учените развиват човешкото познание, като публикуват работата си в изследователски списания като Nature. Едно е отказ да се публикуват изследвания, които са расистки и ненаучни (като френология и отричане на Холокоста), или когато авторите използват унизителен език в статиите си. Всъщност е трудно да си представим, че подобни неща биха били публикувани в престижно списание като Nature, дори и в отсъствието от новите насоки.
Сега Nature обаче отива твърде напред, като създава набор от широки и твърде неясни насоки, които заплашват да възпрепятстват легитимните изследвания, особено около теми, които може да са неудобни, но въпреки това са полезни за обществото. Като например вредата от ваксинациите, генно модифициращи клетките ни. Или например последствията върху психиката на децата от манията да не бъдат назовани с полово местоимение от малки. Или потресаващите телесни и душевни увреждания от хормоналните експерименти с блокери на пубертета.
Кранчето на парите също става политкоректно
Стандартите за публикуване не са единственият източник на политически натиск, с който се сблъскват изследователите. Канадските финансиращи агенции, на които тамошните изследователи разчитат, правят подобни идеологически промени.
В своя 10-годишен план, стартиран през 2021 г., Канадските институти за здравни изследвания (CIHR) – федерална агенция, която финансира по-голямата част от здравните изследвания там с около 1 милиард долара годишно – поема редица „прогресивни“ ангажименти.
Разнообразие, справедливост и включване са необходимото условие за научна работа
Сред особеностите е планът за предефиниране на „превъзходство в научните изследвания“, за да включва Разнообразие, Справедливост и Включване (DEI) – типичната фраза за прилагане на критичната расова теория на практика. За да влоши нещата, агенцията планира да използва DEI за вземане на решения за финансиране.
Предложенията включват призиви антирасизмът да бъде интегриран в процедурните стандарти за научни изследвания. Предложено е и активизмът – чрез антирасистката работа и DEI – да бъде включен в списъка с критерии за оценка на „превъзходните научни постижения“ на един учен. Както навремето искаха препоръка от партийния секретар!
Комитетът за борба с расизма на „Канадските институти за здравни изследвания“ е инструктиран да използва критичната расова теория като ръководен принцип, като признава „необходимостта да се обърне внимание на начините, по които расизмът е нормализиран в обществото и в изследователския сектор (и) по начините, по които структурите на властта са привилегировани (територии) на бялото население.“
Използвайки това като отправна точка, „Канадските институти за здравни изследвания“ приемат, без да предоставят никакви доказателства, че расизмът и „конструктите на властта“ са проблеми, които трябва да бъдат коригирани в науката.
Какви други права „отнемат“ учените
Междувременно, ръководните принципи на комитета за борба с уврежданията на „Канадските институти за здравни изследвания“ гласят, че поради „системен ейбилизъм“ изследователите без увреждания АПРИОРИ ограничават кариерите на хората с увреждания – още една разделителна предпоставка, която изглежда се основава на идеология, а не на факти.
Ситуацията много прилича на промяната на значението на термина „етика“ – някога предназначена да защитава хората от прекомерни усилия на учените, концепцията е разширена, за да предотврати изследвания, които могат да наранят нечии чувства.
Изобщо не става дума за чувства
Както „Богари Медия“ неведнъж е писала, зад наранените евентуално чувства на хомосексуалисти, на хора от малцинствата, на потомци на роби от бивши колониални държави в световен план се движи истинска машина на натиск, която отнема свободата на компаниите да избират ръководство, на оперите да избират певци, на училищата да избират кадърни учители. В името на „разнообразието“ човечеството е заставено да преглътне личности и поведение, които нямат нищо общо с просперитета на съответните институции.
В името на безопасността, националната и всевъзможната сигурност се създават цели „министерства на истината“ (по Оруел), които пренаписват историята и задължават да сменим фразеологията, използвана от народите от памтивека. Нека си спомним, че в американския конгрес все още са забранени думите „майка“, „баща“, „сестра“…
„Министерствата на истината“ не само потулват научни изследвания за опасни експерименти (включително и най-мащабните, по време на пандемията), но и задължават медиите да пресяват политкоректните изказвания, като не дават шанс дори в частен разговор – в социални мрежи или у дома да изричат неща, които са самата истина, но неудобна за планиращите да променят Природата на човека.
Природата на човека е силна сама по себе си, в нея има живи инстинкти на обич, родова памет, стремеж към семейство, стремеж към смислен живот, вродена отговорност пред невидимото Правосъдие. Страшно е колко от тия изначални неща бяха поставени под въпрос само в последните няколко години.
