В сравнение със скоростта, с която се развиват събитията на Запад, тук в България нещата достигат със закъснение, но непременно имат своето отражение и в българското общество. В САЩ темата за дискриминацията дотолкова отиде в крайност, че вече виждаме първите признаци на обратен расизъм и дискриминация спрямо бялата раса. Да не забравяме, че критичната расова теория е част от аджендата на силните на деня.
Жалбите за случаи на обратна дискриминация започват да стават все по-чести
Арне Уилбърг, бивш служител в YouTube, завежда дело срещу Google, като обвинява компанията в тяхната политика на даване предимство на жени и представители на малцинствени групи при търсене на служители за сметка на белите и азиатците. Бившите инженери на Google Джеймс Дамор и Дейвид Гудеман също твърдят, че Google има практика да дава допълнителни интервюта, както и да намалява изискванията при наемане на хора от тези групи.
Оказва се обаче, че Google не е единствената компания, срещу която идват жалби за обратен расизъм. Проблемът е, че поради страха на компаниите да бъдат осъдени в конвенционалната дискриминация техните действия и практики стават пресилени и излизат извън нормалните граници, постигайки обратния ефект. Затова случаите на обратна дискриминация зачестяват все повече.
Стив Дън, бивш адвокат по въпросите на управлението и настоящ медиатор, който работи в град Шарлот, споделя, че нещата наистина са тънки, защото ако работодател се придържа стриктно към резултатите от оценяването или поставените критерии, може да направи нещо, което да се счете за дискриминационно. Оттам започва поощряване към „разнообразието“ (diversity) и това води до замяна на равнопоставеността с т. нар. равен резултат (equality vs. equity), което пък от своя страна води до обратна дискриминация.
Съдът отсъди 10 млн. долара на бивш служител, който твърди, че бил уволнен, защото е бял
Такива случаи са налице както на най-ниско ниво в пазара на труда, така и на високопоставени отговорни позиции. Най-скорошният случай в САЩ от 28 октомври тази година е на Дейвид Дювал от Мичиган, който заведе дело срещу Novant Health Inc. през 2019 г., след като е уволнен като старши вицепрезидент по маркетинг и комуникации през предходната година.
Дювал, който бил нает през 2013 г., заяви, че е бил уволнен малко преди петата си годишнина в компанията и е бил заменен от чернокожа жена и бяла жена. Той твърди, че е налице дискриминация в нарушение на член VII от Закона за гражданските права (САЩ), тъй като е уволнен не заради съкращение на щата, провал или грешки в работата, липса на качества или нещо подобно, а само защото е бял и защото е мъж.
Дискриминация във Великобритания
Във Великобритания е дискриминиран мъж, защото е бял и хетеросексуален. 25-годишният Матю Фърлонг, който подава документи за служител в полицията в Чешир, се оказва, че е отхвърлен, защото полицията се нуждаела от разнообразие между подчинените си. Той споделя иронията в действията на полицията, която по време на процеса на търсене на кадри е искала от кандидатите да докажат честността и лоялността си, докато всъщност е избирала хората по друг признак. „Може би ако бях излъгал, че съм бисексуален например, щеше да има доста по-голям шанс в момента да съм в полицията в Чешир“, споделя Матю.
Съдът в Обединеното кралство осъди агенцията JWT като дискриминираща, след като е уволнила петима бели мъже. Делото е заведено през 2018 година от двама от съкратените мъже, бившия криейтив директор Час Бейфийлд и колегата му Дейв Дженър, които твърдят, че са били освободени, защото са хетеросексуални бели мъже.
Те твърдят, че компанията е взела това решение, за да изчисти облика си и да оспори публичните атаки, че работниците в цялата компания са само бели мъже с нормална сексуална ориентация и съответно агенцията е дискриминираща спрямо чернокожите, хомосексуалните и всички прилежащи ЛГБТИ, т.е. ѝ липсва diversity (разнообразие). Агенцията J. Walter Thompson (JWT) от 2018 вече е част от Wunderman Thompson.
Равен резултат или равнопоставеност?
Тази обратна дискриминация е пряк плод от подмяна на идеята за равнопоставеност с концепцията за равен резултат. От години наред тази идея се лансира. Да, звучи като крайно лява политика, и бих се съгласил, че е точно такава.
Някой би сбъркал, че това се говори в среди на анархисти, но се оказва, че тази идея се промотира от години от демократите в САЩ, че даже от настоящия вицепрезидент Камала Харис – виж позицията ѝ тук. Откъде произлиза тази идея? Нейният корен лежи в т. нар. критична расова теория.
Критичната расова теория и опасността от обратен расизъм (реваншизъм)
Всичко започва с критиката на законодателството относно защитата срещу дискриминация на расова основа. Не е достатъчно да бъде осъден расизмът, трябва да има възмездие, твърдят привържениците ѝ.
Критичната расова теория е изкривяването на борбата срещу расизма и отхвърлянето на робството (по своя корен е християнско движение) в краен реваншизъм, който цели да заличи бялата раса, да подмени културата и да установи превъзходството на черната раса. Не е случайно, че във филмовата индустрия наблюдаваме пълната доминация на тази идеология. Не ви ли звучи расистко?
„На белите хора в продължение на десетилетия им бяха промивани мозъците за техния расизъм и за необходимостта от разнообразие и мултикултурализъм, тоест за необходимостта да превърнат страната си във Вавилонската кула, и много от тях бяха убедени от пропагандата, целяща да ги подкопае и да ги направи слепи за опасност да станат демонизирана и деградираща раса“, твърди Пол Крейг Робъртс (Paul Craig Roberts), доктор по икономика и бивш заместник-министър на финансите и икономическата политика на САЩ в кабинета на Роналд Рейгън (превод в-к Труд).
Неслучайно и наскоро Калифорнийски съд отхвърли задължителните малцинствени квоти в бордовете на технологичните компании в NASDAQ именно защото създават привилегии, които по своята същност нарушават именно антидискриминационната поправка в Конституцията на САЩ и представляват обратен расизъм.
Виждаме обаче, че агресивните действия не спират само до работните места и възможностите в настоящето на различните раси. Търси се преразглеждане на историята на човечеството и пренаписване на идентичността на обществото. Затова наблюдаваме заклеймяване на велики исторически личности и техните подвизи като Вашингтон, Чърчил и други.
Подмяната на историята, рушенето на паметници и „Проект 1619“
Всичко това обаче не е просто явление свързано само с историята на САЩ или конкретни личности и събития. Това е идеология, която ще застигне и ще се опита да подмени историята на всеки народ.
Пример за това на наша почва е опитът Апостолът на Свободата Васил Левски да бъде приравнен просто на беглец от тогавашната полиция, обикновен терорист и престъпник. Нека не забравяме, че Карл Попър (идеологът на т.нар. „Отворено общество“) бори „историцизма“, а Фукуяма предвижда „Края на историята“. Това е част от религията на силните на деня и тепърва ще виждаме нейните проявления.
