Съдия от Лос Анджелис постанови, че знаковият закон на Калифорния, който задължава корпорациите да диверсифицират своите бордове с членове от определени расови, етнически или LGBT групи, е противоконституционен, цитира Associated Press. Този закон нашумя преди около година, когато една от трите основни фондови борси на САЩ – специализираният пазар за високотехнологични компании NASDAQ – въведе задължението всички компании да “диверсифицират” бордовете от директорите си с т.нар. малцинствени квоти.
Този закон е една от най-явните и значими атаки в съвремието ни срещу забраните за дискриминацията
Решението на Калифорнийския съд бе взето по повод иск от Judicial Watch, консервативна правна група, която поиска постоянна отмяна на закона, който беше подписан миналата година.
Този закон изисква от корпоративните бордове на публични търговски компании с главен изпълнителен офис в Калифорния да включват задължително член от „слабо представена общност“ като LGBT, чернокожи, латиноамериканци, азиатци, индианци или жители на тихоокеанските острови.
В иска се заявява, че този закон е в нарушение на държавната конституционна клауза за “Равна закрила от Закона” (equal protection clause, Section 1, 14th amendment, US Constitution). Това означава, че съдът и правозащитната организация считат, че с този закон се въвежда привилегия въз основа на расов, полов, етнически или друг белег.
Президентът на Judicial Watch Том Фитън в специално изявление каза, че това решение „обявява за противоконституционна една от най-явните и значими атаки в съвремието ни срещу конституционните забрани за дискриминация.”
Въпреки това, в своите съдебни преписки държавата твърди, че мярката „не дискриминира или не предоставя преференциално третиране на лице или група от хора въз основа на раса, пол, цвят на кожата, етническа принадлежност или национален произход при осъществяване на обществена заетост, обществено образование или обществени поръчки“ и няма глобени компании за налагане на тази мярка.
Задължителното „разнообразие в бордовете“
Законът от 2020 г. изискваше от корпорациите до края на миналата година да са включили поне по един член на по-слабо представена общност в своите бордове на директорите, като това трябва да стане или чрез отваряне на ново работно място, или чрез попълване на вакантно такова; до края на 2022 г. в бордовете от четири до девет директори поне двама да са от тези общности; за бордове с девет или повече директори са необходими трима такива. Фирми, които не спазват тези изисквания, могат да бъдат глобени от 100 000 долара за първо нарушение до 300 000 за повторно.
През март в доклад на държавния секретар, озаглавен „Разнообразие в бордовете“, беше отчетено, че около 300 от близо 700 корпорации са се съобразили с изискването. Половината от корпорациите не са подали декларация за разкриване.
Когато се работеше върху приемането на този закон, поддръжниците изтъкваха непропорционалното въздействие на пандемията от ковид върху малцинствата и седмиците на вълнения около убийството на Джордж Флойд през май 2020 г. при задържането му от полицията на Минеаполис. Съавторът на законопроекта, депутатът от демократите Крис Холдън, каза тогава, че след смъртта на Флойд много корпорации са заявили подкрепа на многообразието, но много от тях не са го последвали.
При подписването на законопроекта губернаторът Гавин Нюсъм наблегна, че е важно малцинствата да имат глас в бордовете на мощните компании. „Когато говорим за расова справедливост, говорим за овластяване, говорим за власт и „място“ на масата“, каза той. Тази теза е продължение на застъпваната от демократите идея за равенство по резултат, а не равнопоставеност пред закона (equity, not equality).
Оспорването на този закон и съдебни искове от страна на консерваторите бяха напълно очаквани. Такава беше реакцията им и през 2018 г. във връзка със закона, изискващ назначаването на жена директор в корпоративните бордове, което се разглеждаше от тях като дискриминационна квота (отново отявлено промотирана като позитивна дискриминация).
И този закон беше спорен, но тогавашният губернатор Джери Браун го подписа, като каза, че го прави въпреки възможността той да бъде отменен от съда. Държавата защити закона като конституционен, заявявайки, че трябва “да се пребори тази култура на дискриминация, която облагодетелствала мъжете”.
Според избирателите в Калифорния всички тези закони, свързани с “разнообразието”, са смехотворни при тежките нива на бездомност и бедност в страната. Явно лидерите на демократите в Калифорния са обсебени от въпросите за “козметичното разнообразие” и много по-слабо ангажирани с истинските проблеми в държавата.
„Жените не съществуват“ според репортерка на USA Today
В този дух на лансиране на кандидатури от малцинствата беше и номинацията на Байдън за съдия на Върховния съд на Съединените щати. За да спечели гласовете на чернокожите гласоподаватели по време на предизборната си кампания, Байдън обеща, че ще избере първата чернокожа жена за най-висшия съдебен пост в страната. Така се стигна до номинацията на Кетанджи Браун Джаксън, съдия от Апелативния съда на окръг Колумбия.
Потвърждавайки избора си през февруари, Байдън написа в Twitter, че Джаксън е „един от най-ярките умове на нашата нация“. Тази номинация е идеалният пример за това как квалификацията и професионалните постижения отстъпват място на квотите (избор по признак пол и цвят на кожата) и политическите маневри.
А що се отнася до „яркия ѝ ум“, то Кетанджи Браун Джаксън наистина ще остане в историята със сензационно свое изказване. Неспособността или нежеланието на кандидатката за Върховния съд да даде определение на думата „жена“ създаде доста глупав спор, но произведе знаменателната констатация, до която стигна репортерката на USA Today Алиа Дастагир: „Жените всъщност не съществуват“.
Според Кетанджи Браун Джаксън „няма достатъчно ясен начин да се определи какво прави някого жена“ и че не е биолог, за да дефинира понятието. Дали това прозрение обаче е в нейна полза, имайки предвид, че именно шансът тя да е чернокожа жена ѝ отваря път за напредване в кариерата до най-високо ниво?
Темата за абсурдите, до които водят малцинствените квоти и как това убива експертността, беше разгледана нашироко в медия Богари. Засегнати са филмовите изкуства, журналистиката, политиката, бизнеса.
Бъдеще само за „различните“?
Кой решава кои малцинства трябва да се приоритизират; защо точно тези малцинства “трябва” да влязат във властта; какво общество се програмира за бъдещето и на кого е изгодно това? Въпросите стават много и все по-натрапчиви. Вече за всички е ясно, че не става дума за права, за равенство и справедливост. Под претекст за борба с дискриминацията се продуцират нови дискриминации: към белите хора, към хетеросексуалните, към децата, към неваксинираните, към антисистемните.
Ще позволим ли „нов свят“ с „ново нормално“, с „нов ред“, където преимуществото не е на най-кадърните, най-трудолюбивите, най-добрите – това, което е естественият стремеж на всичко в природата: към посяване на най-доброто? Опитът е да се изкорени древната истина “по плодовете ще ги познаете”.
