Напоследък българинът се възмущава, че по медиите излизат личности, които нямат нито експертност, нито морал и ведро говорят за желателната ваксинация на малки деца.
Но тук не сме страна от третия свят. Хората ползват интернет и почти всяка втора българка познава жени, които са върнати от клиники за ин-витро поради ваксинация. (Доста авторитетни клиники в Турция например не се ангажират да ви вземат парите или да отговарят за родено с дефекти дете, след като са установили сериозна степен мъртви или увредени яйцеклетки след ваксина.)
Но ако проблемът с българските експерти все още е желанието на политиците и медиите ни да са угодни на „даващите парите“ кръгове в ЕС (които пък са повлияни от мащабните амбиции на СЗО), то в САЩ и света проблемът е още по-гнусен. Ако тук все още експертността се потушава заради нечия алчност, там промиването на съзнанието от години тече в самите университети и висши културни среди.
Кинодейците са отвратени
През 2020 г. от Академията на филмовите изкуства и науки поставиха началото на петгодишен план „за разнообразяване на нашата организация и разширяване на нашето определение за „най-добрите“.
Отново сме свидетели на „бой по дефинициите“ и откровено изопачаване на истината. Точка първа: красиво и талантливо е, което ти кажем ние. Точка две: ако нещо ти се струва глупаво или грозно, погледни точка едно.
Ако на „развитите страни“ това не им звучи зле, на българите и на жителите на другите бивши социалистически държави определено им намирисва. Няма нужда човек два пъти да стъпи в едни и същи мръсотии, за да разбере, че последствията са ужасни.
В резултат, както мнозина вече са се убедили, не се котират филми без участие на други раси (ако са европейски исторически филми, цветнокожият субект се вкарва изкуствено – помним „черния Орфей“ или „черната царица Шарлот“).
Но не е само това. Във филмите трябва да има и „сексуално разнообразие“, а докъде ще се разшири то можем само да гадаем. Като се има предвид силният натиск да се узакони педофилията, отговорът не е далеч от ума. Ограничаването на родителското влияние към децата обикновено върви ръка за ръка с узаконяване на пълното притежаване на децата от „системата“, свободната им употреба за експерименти или задоволяването на нечии щения.
Квотите в журналистиката
Неведнъж журналисти или водещи фигури в големите медии протестират или напускат поради натиска да назначат и да работят с недотам кадърни журналисти, само защото същите са им спуснати отгоре. Например, CBS обяви, че мрежата ще ангажира минимум 25% от бюджета си за разработване на сценарии на „проекти, създадени или съвместно създадени от черно, коренно население и цветнокожи (BIPOC)“. Инициативата касае сезон 2021-2022 г. Мрежата ще се опита да повиши представителството на цветнокожи автори до 40% BIPOC, с тенденция да се достигне 50% представителство през сезон 2022-2023.
Още в края на 2020 г. BBC Studios, най-големият производител на съдържание във Великобритания, налага 20 процента квота за разнообразие на всички нови продукции под предлог повишаване на видимостта на така наречените индивиди „BAME“ – чернокожи, азиатски, малцинствени етнически хора, както и лицата с увреждания и лицата с ниски доходи.
Равенство на възможностите или равен резултат
Все повече се издигат гласове от цветнокожи творци, както и от жени на позиции във властта, че с налагането на задължителни „квоти за разнообразие“ се обезсмисля и омаловажава трудът им за квалификация и експертност в професията. Усещането е почти като да кажеш, че министър-председателят е поставил любовница на ключова позиция във властта. Унизително е!
Но след като първоначалните женски движения от миналия век постигнаха правото на равенство, в последните десетилетия в Европа и света има тенденция на извращаване целите на тази борба, за да жънем сега пълно погазване на дефинициите за експертност.
Вицепрезидентът на Европейската комисия Маргот Уилстрьом през 2009 г., преди изборите за Европейски парламент, казва: „Една демокрация, която не предлага достатъчно пространство за 52% процента на населението, не е истинска демокрация“.
Как обаче да се изчисли дали жените, цветнокожите или ЛГБТИ имат капацитет, пък и желание, да заемат тия „поне 52%“ във властта, развлекателната индустрия или журналистиката? Няма такъв способ. Напълно е реално за дадени позиции в даден момент да няма способни кандидати от посочените малцинства. И тогава, вече законно, а защо не и удобно, се сваля нивото като се назначават некомпетентни, но верни на идеологията и властта хора. И няма опция за разследване кой на кого е бил човек! Всичко е по закона, всичко е заради квотите.
Квоти и в бизнеса
Както мнозина (и напълно основателно) вярват, светът до голяма степен се управлява от големите бизнес-компании. Няколко европейски страни като Норвегия, Исландия, Франция, Испания, Италия и Белгия вече задължават публичните компании да променят баланса по пол в своите бордове. Другаде се прилагат „временни насърчителни мерки“ като квотите, които „не представляват позитивна дискриминация, когато се предприемат временно до постигане на дадена цел“. (Засега обаче нищо не е временно, а повече прилича на пълзяща зараза.)
Но ако не е проблем детското влакче да се направи с дървени колела, големият влак няма да върви с тях. Ако е възможно в медиите да се назначават некадърници, на които друг дърпа конците, в бизнеса настъпва незабавен крах, ако дори един от сътрудниците се окаже неадекватен на сложната и отговорна работа. Цената на качествения експерт нагло се подбива и тук.
Какви интереси обслужва всичко това?
Определено не интересите на цветнокожите (в чиито държави ще изхвърляме старите батерии от екологичните си електромобили), нито интересите на жените, разделяни от децата си когато не искали да ги ваксинират. Не са спазени и интересите на ЛГБТИ, на които в много държави се орязват правата със забраната на конверсионна психотерапия за тези от тях, които биха искали „възстановят“ рождената си идентичност на естествения пол.
Какъв е интересът в една цивилизация (защото светът вече е глобален) да се унищожи името и същността на Истината (природата на човека)? От древни времена е известно, че нещата в света се управляват чрез правилното им назоваване. Лекарите и психолозите го наричат „диагноза“. Инженерите биха го нарекли „точен чертеж“. Докато обратното – пълното промиване на съзнанието прави хората неспособни да управляват дори личния си живот, тоест изплашени и манипулируеми във висша степен. При това законно, легално, преподавано в университетите.
