Администрацията на Байдън създава „Съвет за управление на дезинформацията“ (Disinformation Governance Board), проект за милиони долари от парите на данъкоплатците. Той щял да се бори с онлайн лъжи по теми като избори, ковид, правителство и имиграция. От Министерството на вътрешната сигурност заявяват, че целта е „да се спре всяка информация, която може да срине доверието в „нашите демократични институции“.
Сбъдва ли се за пореден път Оруелският сценарий?
„Министерството на истината“ на Байдън
Въпросният „Съвет за управление на дезинформацията“ веднага беше наречен от критиците „Министерство на истината“ по аналогия с романа на Джордж Оруел „1984“. В романа работата на това министерство е свързана с коригиране на исторически записи и привеждането им в съответствие с възгледите на „Големия брат“.
Бордът на новосъздадения съвет ще се ръководи от т.нар. „руски експерт по дезинформацията“ Нина Янкович, която е известна с това, че самата тя е разпространявала дезинформация онлайн, свързана със скандала около лаптопа на Хънтър Байдън (син на президента Байдън) преди изборите през 2020 г.
Тази афера беше наречена от левицата именно „руска дезинформация“, а самата Янкович обяви тогава, че това „трябва да се разглежда като продукт на кампанията на Тръмп“. „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон пост“, които налагаха теорията, че лаптопът е дошъл от Русия, за да компрометира Джо Байдън и да помогне на Доналд Тръмп в изборите, наскоро потвърдиха, че лаптопът и съдържанието му наистина принадлежат на Хънтър Байдън.
Във видео в Tik Tok Янкович прави скеч в стил Мери Попинз относно дезинформацията. Там тя пеейки призовава американците да не „подкрепят с портфейла си и с гласа си на изборите лъжите на разпространителите на „изпрана информация“. „Това е министърът на истината на Байдън“, написа саркастично в Twitter сенатор Тед Крус с линк към видеото.
Правителствената агенция, която създава този съвет за дезинформацията, ще е под ръководството на секретаря на Министерството на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас, който е критикуван за начина си на управление на най-тежката според някои гранична криза, която са имали досега в Съединените щати, и който публично отрича, че това изобщо е криза.
„Противоконституционен и неамерикански“ съвет
Републиканците изразиха неодобрението си от създаването на новия „Съвет за управление на дезинформацията“.
Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис, който е вероятен кандидат за президент през 2024 г., определи назначаването на Янкович за „неприемливо“.
Сенатор Том Котън написа: „Не е работа на Федералното правителство да създава „Министерство на истината.“ „Съветът за дезинформация“ на Министерство на вътрешната сигурност е противоконституционен и неамерикански и аз ще представя законопроект, който да го премахне.“
Американският представител Андрю Клайд от Джорджия обяви, че ще „изисква от Конгреса да разследва „Министерството на истината” незабавно.“
Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не разкри подробности за това с какво ще се занимава бордът за дезинформация, освен че ще следи за теми като ковид и изборите. Във връзка с критиките и недоверието към новото начинание на Белия дом тя беше лаконична: „Не съм сигурна кой се противопоставя на тези усилия“. А секретарят на Министерството на вътрешната сигурност Алехандро Майоркас каза пред Конгреса, че бордът също е загрижен за разпространението на дезинформация сред малцинствените общности преди изборите през 2022 г.
Кой ще бъде арбитър на истината? Очевидно Белият дом прави министерство на своята истина – въпросът е с какви мерки ще я защитава и докъде ще стигне с преследването на „несъгласните“ и с политическите си манипулации.
Новите европейски „уроци по дезинформация“
Но да не си помисли някой, че „Съветът по управление на дезинформацията“ е просто ексцентрична идея на американците. Европа също се „синхронизира“ с великото „търсене на истината“ и това е абсолютно актуално и за България в качеството ѝ на член на ЕС.
Като „жизненоважен“ приоритет за Европейския съюз се определя „предоставянето на учениците на солидна медийна и информационна грамотност като част от училищната програма.“
В обучение, подготвено от ЕС за преподаване на уроци в училищна среда, се дават набор от препоръки как да се справят децата с дезинформацията. Такива ресурси са достъпни и на български език.
Там дезинформацията се дефинира като „чуждестранна намеса, опит за влияние, мнение“. Ако се разгледат по-задълбочено внушенията, които се правят чрез използваните изображения и примери в това обучение обаче, единственият извод, който може да се направи, е, че цялата презентация е един прикрит „опит за влияние“, каквато е дефиницията за „дезинформация“ в същия документ.
По-голямата част от примерите са на тема анти-ваксини, анти-Русия и про-европейски ценности, относно „различните“ (LGBTIQ и т.н.). Например за да се илюстрира как действа дезинформацията, процесът е изобразен в три стъпки – знак със задраскана ваксина, следва майка с дете, която явно се е доверила на тази „заблудителна“ информация, и накрая болно дете.
Какво е това, ако не преднамерено едностранчиво внушение. Не е ли по-логично да се научат децата сами да разсъждават и да си правят изводи, разполагайки с пълната информация по даден проблем, отсъждайки спрямо двете страни на едно противоречие и разглеждайки всички факти, а не само тези, които подкрепят официално налаганата версия. Не е ли това просто обучение за отказ от мислене и безрезервно приемане на едната страна спрямо нароченото за „правилно“ мислене.
В същата презентация е даден пълен списък с „национални ресурси“, откъдето да се черпи „официалната информация“.
Други примери за изопачаване на информация се онагледяват с примери от медията „Русия днес“ (RT). А за да се покаже как „един и същи човек се преструва на различни граждани украинофоби“, се показва поредица от кадри с репортажи от руски медии. Не се ли насажда предубеждение в децата по теми, които дори не ги интересуват и са сложна политика?
Разбира се, стига се и до етап „Европейски ценности“, като се „вменява“ този път превантивно вина за това, че ако не приемеш определени групи от обществото, ти не си част от „Единството в многообразието“ (каквото е мотото на ЕС). Това многообразие все по-рядко се свързва с опознаване на другите европейци като националности със своя идентичност и култура, а по-скоро се натрапват новите „глобални ценности“ на приемане на различните в духа на LGBTIQ идеологията.
И най-опасният урок, който се преподава чрез това обучение, е как да се „превърнеш в личен проверител на факти“, призван да сигнализира на платформите за нередно съдържание, което забележи (спрямо какъв коректив ще определи това едно дете?).
Вече се виждат резултатите от подобни обучения в училищата в Съединените щати и как сега битката е за освобождаване от тази преднамерена пропаганда. Расовата теория и половата идентичност са теми, които атакуват даже американските учебници по математика.
Кой е „Големият брат“, който диктува дневния ред през 21 век?
Борбата с дезинформацията днес е по-скоро борба с неизгодната за силните на деня информация. Кой има изгода от това хората да се зомбират и да се обучават в „позволената“ и „политкоректна“ истина. Всеки, който подложи тази „истина“ на проверка, подлежи на отхвърляне и заклеймяване.
Но Истината върви винаги със Свободата и не слугува на ничии интереси. Който търси, намира!
