Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

ЕС ще приеме Истанбулската конвенция въпреки националните законодателства

Не всички знаят, че „малка“ България първа даде пример и на 28 юли 2018 г. след Решение на конституционния съд (провокирано от 75 народни представители, подкрепено от президента) отказа да ратифицира Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието срещу жени (Истанбулската конвенция), понеже е противоконституционна*. 

Тогава и други държави в ЕС прецениха, че не желаят да приемат подобно наднационално законодателство. Това са Унгария, Чехия, Словакия, Литва и Латвия. Полша също прави всячески усилия да оттегли подписа си. Мотивите са едни и същи – конвенцията налага чужди на биологията, традициите и морала „полови идентичности”**, като претендира за излишно допълнително законодателство там, където има напълно достатъчно национално законодателство за защита от насилие.

ЕС прилага натиск върху държави членки да ратифицират конвенцията

Понеже на 1 юли 2021 г. и Турция оттегли подписа си (това е доста знаково, някои се шегуват, че конвенцията вече не е Истанбулска), в ЕС започна масиран натиск да бъдат накарани непокорните държави да приемат именно този „така важен“ документ.

За целта бе изпратено запитване до Съда на Европейския съюз и през 2021 г. той се произнесе, че в дадения случай конвенцията може да бъде подписана от ЕС не с единодушие, а с обикновено мнозинство: „…въпреки подписването на Истанбулската конвенция от Европейския съюз Съветът има правото, но не и задължението, да изчака общото съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, преди да реши, дали и в каква степен Съюзът ще се присъедини към нея“

„Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция не освобождава държавите от националната ѝ ратификация, припомнят евродепутатите, които призовават останалите шест държави България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия да ратифицират конвенцията незабавно.“

Конвенцията ще се приеме „зорноволно“?

След това решение на СЕС, въпреки конфликта между Полша и Унгария с ЕК по отношение на джендър-идентичностите и ЛГБТ-правата (Полша забрани абортите, а двете с Унгария – пропагандата на ЛГБТИ+ в училищата), определени сили в ЕС задействаха скритите лостове на властта и… евродепутатите изведнъж сами поискаха да гласуват конвенцията на всяка цена:

„Европейският съюз следва да ратифицира Конвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени в съответствие със становището на Съда от 2021 г., настояват членовете на ЕП. В текста, приет от 469 „за“, 104 „против“ и 55 „въздържал се“, се казва, че Истанбулската конвенция остава международен стандарт и ключов инструмент за изкореняване на насилието, основано на пола, включително домашното насилие.“ /…/ „Наказателното правосъдие трябва да бъде само една част от всеобхватния отговор на насилието, основано на пола, казват евродепутатите. Реакцията на ЕС следва да включва също превенция, защита и наказателно преследване. Държавите членки следва да гарантират обучение, процедури и насоки, съобразени с аспектите на пола, както и мерки за специализирана подкрепа и защита с ориентиран към жертвите подход за всички участващи специалисти, включително правоприлагащите агенции, съдебната система и прокурорите.“

За съжаление, от българските евродепутати, които трябваше да защитят решението на своя народ, правителство и президент (или поне решението на Конституционния си съд!) едва петима застанаха твърдо против ратификацията на конвенцията

Въпреки това е добре българите да знаят какво им се вменява, защото тепърва предстои да видим, дали и как тя ще бъде въведена в българското право.

Кои са подводните камъни в Истанбулската конвенция

В очите на много българи Истанбулската конвенция е един безобиден, малко по-обобщен закон срещу насилието над слабите и уязвимите – жени, деца, и… хора които се самоопределят като жени. И те са уязвими, ще кажете, поне психически. Да ги пазим и тях, ще кажете, може някой да се подразни от тяхната „различност“.

В България обаче вече има законодателство, което защитава хората от домашно насилие, като освен Закон за защита от домашното насилие, Закон за защита от дискриминация (и Комисия за защита от дискриминация!), Закон за закрила на детето и Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето, Закон за равнопоставеност на жените и мъжете (чл. 2, ал. 3 – равно третиране на жените и мъжете и недопускане на дискриминация и насилие, основани на пола), Закон за здравето, етични кодекси и др., има и Наказателен кодекс, който не подминава престъпления, извършени от омраза. 

За проницателните очи на съда Истанбулската конвенция не е нищо по-малко от „троянски кон“ или „законодателно муле“, което прокарва определени неприемливи за нашата народопсихология и древни традиции (абе и човешката цивилизация като цяло…) неща:

1. Според биологията и според българската конституция, половете са два***. Те се характеризират с определени различия, които превръщат жената в пол, нуждаещ се от защита във връзка с майчинството, защитата от изнасилване, защита от непосилен труд и прочее. В Истанбулската конвенция обаче се говори за „насилие, основано на пола“ като се предлага там освен биологичният пол (sex) да се отчита и социалният пол (gender). Индиректно става ясно, че според някои идеологии (които обаче не са български) човек може да се възприема от определен пол на базата на социалното си поведение. Дори не говорим за човек, претърпял хирургичната „смяна на пола“, а за нещо като идеен модел. 

Та, какво насилие основано на пола може да преживее една такава „транссексуална“ личност? Една такава личност (ако е дете) може да се прецени като ощетена, ако средата откаже да я назовава с желаното от нея местоимение например. Една такава личност (ако е дете) може да се окаже в състояние на дискриминация и домашно насилие… от самите си родители, които я възпитават да утвърди и осъзнае своя биологичен пол. Веднъж въведен в който и да е законов акт като норма, терминът „социален пол“ постепенно ще изиска синхронизация и на останалите закони. Това противоречи на нашата Конституция, съгласно която половете са два, семейният съюз е между мъж и жена, а родителите са баща и майка.

2. Конвенцията предвижда незабавно отменяне на всички законодателства, които дискриминират жени (и които се чувстват като жени). „Жени“ според Конвенцията са и всички момичета до 18 години. (И всички момченца, които се чувстват като момичета.) Дали си представяме каква вълна от законодателно нормализиране на трансджендърството ще отприщи това? Лесно ще се стигне и до еднополовите бракове – ако две жени се почувстват дискриминирани на основание пол, понеже едната не е мъж, и не могат „да се оженят и да имат дете“. А дали българското общество счита всичко това за добра идея?

Според писмо на Асоциация Общество и ценности, изпратено до г-н Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа: „…ратифицирането на Истанбулската конвенция в България беше блокирано поради несъответствие на текстове на Конвенцията с българската Конституция. Тези несъответствия са свързани не само с понятието „пол“ (gender), но и с понятието „идентичност, основана на пола“ (gender identity). Напомняме, че понятието „идентичност, основана на пола“ е включено в текста на Конвенцията по настояване на европейската секция на Международната организация на лесбийките, гейовете, би-, транс- и интерсексуалните хора (ILGA-Europe). С него Конвенцията обхваща не само биологичните жени, но и всички биологични мъже, които се идентифицират като жени (т. нар. „транс-жени“). Това води до увеличаване на насилието и репресиите спрямо биологичните жени (в спортни състезания, дамски съблекални и тоалетни, защитени жилища за жени и др.).“

3. Документът директно вкарва еднополовите съжителства в режим на „дом и семейство“. Според Конвенцията „Домашно насилие са всички актове на психологическо или икономическо насилие, които се случват в семейството или домакинството, или между бивши или настоящи съпрузи или партньори, независимо дали извършителят живее или е живял заедно с жертвата.“ Обаче бивш (интимен) партньор от неизяснен пол или социален пол по българското законодателство не се брои за семейство. За такова насилие имаме Наказателен кодекс и Закон за защита от дискриминация.

Според проф. Даниел Вълчев: „Ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен ред на акт, който съдържа понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече установени в законодателството и съдебната практика понятия. Излага още, че е налице и предпоставяне на допълнителни права и на допълнителна закрила на лица, които са определени не по обективни критерии, а в зависимост от техни твърдения относно собствените им вътрешни преживявания.“

4. Истанбулската конвенция съдържа нещо, поразително приличащо на „Националния съвет“ в трикратно отхвърления от парламента Законопроект за промяна в закона за домашно насилие. Става дума за наднационален контролен орган, наречен GREVIO, който пряко надзирава как една ратифицирала Конвенцията държава я спазва и дали променя законите си така, че тези закони да са удобни на силите, прокарващи Конвенцията. Но много по-интересни са правата на членовете на GREVIO, които ги правят по-имунизирани и от депутатите, по-недосегаеми от дипломатите:

„Членовете на GREVIO и другите членове на делегации, извършващи посещения в страните, се ползват от следните привилегии и имунитети:

– имунитет от личен арест или задържане под стража и от конфискуване на личния им багаж, и имунитет от всякакъв вид правни действия във връзка с техни устни или писмени изказвания и всякакви действия, извършени от тях в служебно качество;

– освобождаване от всякакви ограничения на свободното им движение при излизане от и влизане в страната им на местопребиваване, както и влизане в и излизане от страната, в която изпълняват функциите си, и от регистрация като чужденци в страната, която посещават или през която преминават при изпълнение на функциите си;

/…/ членовете на GREVIO /…/ получават същите улеснения по отношение на митническия и валутния контрол като представителите на чуждестранни правителства на временна официална мисия.“

5. Конвенцията съдържа ангажимент за обучение на нашите деца в нейните ценности:

 „… учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища… като насърчават посочените принципи в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.“

Това отваря врата за финансирани и индоктринирани отвън НПО да „ограмотяват“ и забавляват децата ни с несвойствени за крехката им възраст теми. Освен това постоянно се намеква за някакъв тип вражда между половете и вместо равенство в най-хубавия смисъл на взаимно уважение се проповядва равенство тип „еднаквост“, което фактически заличава пола и го прави нещо „флуидно“ или дори срамно.

В решението на Конституционния съд изрично е посочено становище, според което има: „…несъответствие на чл. 14 от Конвенцията с чл. 47, ал. 1 от Конституцията. Конвенцията възприема възпитателен подход, включващ държавата „на всички образователни равнища”, и призовава за активно участие и на други възпитателни структури, както и неправителствените организации и медиите, което е в несъответствие с чл. 47, ал. 1 от Конституцията, който възлага възпитанието на родителите, а не на държавата или на неправителствения сектор.“

6. Държавата, ратифицирала Конвенцията, също така трябва „да изкоренява“ социални роли и дори обичаи, които утвърждават жените като майки, нежни и уязвими, а мъжете като мъжествени, отговорни, защитници на Родината:

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“

Ще кажете, ако се тълкува правилно, този ред не носи нищо опасно. Но за да разберем как ще се тълкува, е редно да видим плодовете в държавите, откъдето въпросната идеология иска да се наложи – тук, тук и тук. С право разумните граждани и юристи не желаят да отварят „кутията на Пандора“ с подобни общи приказки.

Останалите подмолни параграфи от Истанбулската конвенция, като забрана на медиацията, отнемане на родителски права „в най-добър интерес на детето“ и т.н., може детайлно да се проследят в публикацията на Богари Медия: Защо скандалният законопроект за домашно насилие е за отхвърляне“. Опит конвенцията да бъде прокарана без съгласието на Конституционния съд нееднократно бе правен именно през този законопроект (по думите на някои български политици, натискът тя да бъде приета в България е неописуем!).

Истанбулската конвенция дискриминира мъжете

Някои ще кажат, че тя би защитила и мъж в среда на домашно насилие, стига то да е „основано на пола“. Но реално, ако някой мъж държи думата му да се чува в семейството и да бъде авторитет за детето, нали не си представяте, че Истанбулската конвенция ще защити неговата „токсична мъжественост“?

Да чуем мнението на група евродепутати, гласували „против“ ратифицирането на ИК от ЕС:

Текстът има за цел да принуди държавите членки да ратифицират Конвенцията в нарушение на принципа на субсидиарност и правомощия и представлява атака срещу националния суверенитет, тъй като тези въпроси са изцяло от национална компетентност. 

Самата конвенция се основава, според нейния преамбюл, на теории за пола без научна основа или нормативна строгост. В членовете си тя твърди, че подписалите страни трябва да включат джендър подход в неговото прилагане и оценка, като по този начин насърчават наказателни закони, които се фокусират върху това кой е обвиняемият, а не върху самото престъпно деяние.

Този субективен подход, който генерира предразсъдъци срещу мъжете, обезсилва конвенцията като правно обвързващ международен инструмент, поради нейния частичен, пристрастен и дискриминационен характер. Въпреки че предполагаемото намерение на Конвенцията е да дефинира и криминализира различните форми на насилие срещу жени, на практика тя ги виктимизира и подчертава стереотипа на мъжете като доминиращи и агресивни по природа. Това поражда предразсъдъци и недоверие, което прави невъзможно мирното съжителство в семейството.“

Трябва ли тогава да се пропагандира „социален пол“ и да се разбъркват „стереотипните роли на пола“

Който е прочел Истанбулската конвенция, би могъл да види, че ако за някое общество тя би донесла огромна промяна, това вероятно ще е изостанала общност в Африка или Азия, но не и в Европа, където жените се чувстват уважавани, свободни и имат защита от силно законодателство. След горните разяснения е ясно, че под маската на закрила от насилие (на което, разбира се, всички ние състрадаваме) се налагат закони, свързани с отмяна на това, което доскоро наричахме „здрав морал“. Именно „здрав“, защото носеше обществено здраве и подкрепяше семействата и децата. Само че вместо да се използва думата „отмяна“ е написано „изкореняване“. И съвсем точно! Един народ, един цял континент, изтръгнат от спомена за древните си корени, ще стане само една мижава територия.

До момента през възходи и падения българското общество е опазило завидна морална устойчивост, интелигентност, силна етническа и расова толерантност. По време на пандемията народът показа и инстинкт за самосъхранение, който го предпазва от генетични намеси и дългосрочни вреди. Особено силно българите защитиха здравето на децата си от посегателства от световни финансови интереси. 

Затова прекалено бързото и насилствено налагане на нови обществени модели би трябвало да се избягва, а вместо това да се наблюдава докъде стигат нациите, които са ги прегърнали.

Светът е отишъл прекалено далеч в своята „толерантност“ към изопачаване на фактите и реалността, като тази „въображаема вселена“ вече дава много тежки поражения в психиката и фертилността на народите, които я възприеха. 

Всеки народ от векове се е стремил да оцелее, за да опази своята историческа памет и своите работещи и вдъхновяващи ценности. В този ред на мисли българският народ има правото да отстоява тези съществени свободи, като не допуска наднационални органи да прескачат Конституцията по отношение на децата и семейството.

—–––– 

* В Конституцията ни е въведена и изрична забрана за каквато и да е дискриминация, основана на пола.

В същото време обаче Конституционният съд намира, че въпреки безспорните си положителни страни, Конвенцията е „вътрешно противоречива и това противоречие създава двупластовост в нея“. Така съдържанието на част от разпоредбите ѝ излиза извън декларираните цели на Конвенцията и нейното наименование.

Конституционните съдии се концентрират върху понятията за пол, които фигурират в английския и френския вариант на документа. Те отчитат, че понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от понятието за биологичен пол:

Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид. С посоченото в чл. 3, буква „в“ съдържание „gender“/„genre“ („пол“) се превръща в основно, носещо понятие, което е определящо за смисъла и на другите използвани в Конвенцията изрази, базирани на това понятие. Свидетелство за самостойната роля на понятието „gender“/„genre“ („пол“) представляват и множеството разпоредби на Конвенцията, които съдържат изрази, базирани на това понятие – чл. 2, § 2, чл. 4, § 3, чл. 6, чл. 14, чл. 18, чл. 49, § 2, чл. 60, § 2 и § 3 от Конвенцията. „Gender“ се употребява в изразите: „gender equality“ (преамбюл – „равнопоставеност на половете“), „gender-based violence“ (преамбюл, чл. чл. 2, 3, 4, 14 – „насилие, основано на пола“), „gender identity“ (чл. 4, § 3 – „идентичност, основана на пола“), „gender-sensitive policies“ (чл. 6 – „политики, отчитащи особеностите на пола“), „gender perspective“ (чл. 6 – „перспектива, основана на пола“), „non-stereotyped gender roles“ (чл. 14 – „нестереотипни роли на пола“), „gendered understanding of violence“ (чл. 18, 49, § 2 – „основано на пола разбиране на насилието“), „gender-based asylum claims“ (чл. 60 – „молби за убежище, основани на пола“), „gender-sensitive interpretation“ (чл. 60, § 2 – „тълкуване, отчитащо особеностите на пола“), „gender-sensitive reception procedures“ (чл. 60, § 3 – „процедури за убежище, отчитащи особеностите на пола“). 

Тези изрази, в зависимост от интерпретацията, могат да доведат до различни и противоречиви разбирания за философията на Конвенцията. Тя е първият подписан от Република България международен договор, в който се дава такава дефиниция на понятието „пол“ (чл. 3, буква „в“ от Конвенцията).

Според съдиите Конвенцията „проправя път към внедряване на понятията „пол“, и „идентичност, основана на пола“. По този начин Конвенцията би наложила в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията, смятат още съдиите. – http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310

**Обяснителният доклад към Конвенцията (§ 53) определя „половата идентичност“, както следва: „Определени групи физически лица могат също да се сблъскат с дискриминация въз основа на тяхната полова идентичност, което с прости думи означава, че полът, с който те се идентифицират, не е в съответствие с пола, който им е отреден по рождение. Това включва някои категории лица, като например транссексуалните лица, трансвестити, травестити и други групи от хора, които не отговарят на това, което обществото е определило като принадлежащо към категорията на „мъжете“ или „жените“. – http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310

***На международноправно равнище разбирането за пола като единство на биологично и социално измерение, е залегнало в Римския статут на Международния наказателен съд (обн. – ДВ, бр. 68 от 16.07.2002 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Римския статут: „По смисъла на този статут терминът „пол“ означава двата пола – мъжки и женски, в контекста на обществото. Терминът „пол“ няма никакво друго значение освен посоченото.“ – http://www.constcourt.bg/bg/Acts/GetHtmlContent/f278a156-9d25-412d-a064-6ffd6f997310

Последно качени