Юристът и политически анализатор Георг Гайд предупреди за тенденцията „правната наука и правосъдната система да се превземат отвътре, чрез промени в закона „по тълкувателен път, чрез промяна на дефинициите (не само легалните, а най-често понятия от общия език, например пол, семейство и др.)“. И за това как: „Всеки „успех“ за конкретен случай се използва за тълкувание по аналогия, за да се прокара определена логика, да се подменят понятията (както при върховенството на правото) и да се постигне промяна в практиката, съответно промяна в правната мисъл (юриспруденцията)“.
Този нов модел за воюване и „превземане отвътре“, чрез промяна на логиката, което да доведе до промяна в практиката, ни се натрапва все по-настойчиво от „прогресивните“ неолиберали. Систематично се подкопават основите на човешкото в човека, като се атакуват и подменят чрез предефиниране понятия, касаещи съвестта и ценностна система.
Масово поразяване чрез предефиниране
От времето на Студената война една тема стои постоянно на масата на международната политика – заплахата от употребата на оръжия за масово поразяване (ОМП). Съществуването на огромни запаси от ядрено, химическо и биологично оръжие, натрупано от световните суперсили, контролира и определя накъде да върви съвременната цивилизация. Именно заради силата и властта, която дава притежаването му, разработването на нов набор от стратегически оръжия е неизбежен, колкото и да се говори за процеси и гаранции по разоръжаване и усилия за „разведряване“ на военната обстановка.
Появата на нов тип оръжие може да доведе до тотална промяна не само във военния баланс, но в социалната, икономическата и културната сфера.
Днес сме свидетели на едно унищожение, което поразява от вътре навън – разрушават се основанията и устоите вътре в човека и това неминуемо води и до физическото му изтребление. Такова оръжие за масово поразяване е опасният, претендиращ за „прогресивност“, прицел на съвременната неолиберална политика и социален инженеринг да предефинира основни понятия като пол, семейство, морал и законност. Проблемът е, че възпитаваният от медиите съвременен човек се настървява предимно от кръв и зрелища и не забелязва тази тиха и безкръвна война, която оперира с бавно действаща отрова, захаросана с лозунги от рода на толерантност, полова неутралност, търпимост, избор, приобщаване, равнопоставеност и пр.
Предефинирането върви ръка за ръка с терора на политкоректното говорене, който се налага на всички фронтове.
Абсурдите от „прекалената праведност“ на политкоректните по отношение на пола
В стремежа си да са адекватни на повелите на прогресивния 21 век с неговото ново нормално, политици (и то от най-високите етажи на властта) влизат във все по-абсурдни ситуации. Това щеше да е само комична статистика на политическите гафове, ако не ставаше дума за напълно легитимен политически дебат и даже налагане на нов дневен ред, с приоритет за обсъждане именно на лишени от всякаква логика и разум проблеми. Примерите за това растат лавинообразно, но тук ще се спрем върху тези в кръга на темата за равнопоставеност на половете, половата идентичност и новопоявилия се като следствие полово неутрален език.
„Жените всъщност не съществуват“
С голям възторг Байдън отбеляза революционен прецедент за Америка – изборът на първата чернокожа жена за най-висшия съдебен пост в страната. Кетанджи Браун Джаксън влезе на пръсти във Върховния съд. Още с първите си появи в дискусиите с журналисти, в страха си да не изневери на политкоректното говорене, на провокативната покана да определи що е това „жена“, даде феноменалния отговор, че „няма достатъчно ясен начин да се определи какво прави някого жена“ и че не е биолог, за да дефинира понятието. Вдъхновена от разразилия се спор, репортерката на USA Today Алиа Дастагир надмина всички с констатацията си, че : „Жените всъщност не съществуват“. Абсурдите в американския Сенат по дефинирането на жената не спират до тук.
Решават с гласуване дали бременността е „биологично женски процес“
По време на приемането на „Закона за намаляване на инфлацията“ на Байдън, проведено в началото на август, всичките 50 представители на демократите гласуваха против поправка, която се опитваше да дефинира бременността като уникален биологично женски процес.
Това изменение беше въведено от сенатора на Републиканската партия Марко Рубио, който настоя, че: „Единствените хора, способни да забременеят, са биологични жени и следователно мисля, че федералните програми за бременност трябва да бъдат ограничени до биологични жени.“ Той добави още, че като се е обърнал назад към 5500 години човешка история е видял, че „досега всяка човешка бременност е биологично женска“. Тези изказания обаче предизвикаха огромното възмущение на демократа Пати Мъри, който заяви, че е „възмутително републиканците да говорят за бременност, когато в тази страна в момента жените се принуждават да остават бременни, налагайки им жестоки и крайни забрани за аборт“.
Ако решим да се успокоим с мисълта, че явно има някакъв фундаментален проблем в Сената на Америка и това е просто американски синдром, ще трябва да се разочароваме. Франция не остава по-назад във войната с предефинирането.
„Мъжете също могат да бъдат бременни“
Феминисткото образователно движение Planning familial (PF) предизвика разгорещени дебати с кампанията си „Мъжете също могат да бъдат бременни“.
Те разпространиха плакат, дело на карикатуриста Laurier The Fox, с изображение на бременен чернокож мъж в двойка с бял мъж. Обстановката се нажежи допълнително след като Изабел Ром, делегиран министър към министър-председателя, отговаряща за равенството между жените и мъжете, многообразието и равните възможности, зае позиция и изрази подкрепата си към кампанията на PF.
Озадачаващо е, че същата министърка няколко месеца по-рано се бореше за вписването на правото на аборт в Конституцията на Франция, а сега подкрепя кампания за „бременността“ при мъжете. За „пълната ѝ подкрепа“ бил достатъчен фактът, че PF е „важно историческо сдружение за правата на жените и достъпа до контрацепция и аборт.“ Явно за нея всеки, който подкрепя аборта ще получи подкрепата ѝ, независимо колко абсурдни са претенциите му. Нямаше как това да остане без отговор от противници на популяризирането на „теорията за пола“, които обвиниха PF в „съмнителен идеологически активизъм“. Заместник-председателят на Националното събрание Елен Лапор се оплака, че „PF вече е просто сдружение, което води кампания за джендър-теория, но въпреки това се субсидира от нашите данъци и има одобрението на държавното образование за достъп до най-младите.“
Бременни жени, бременни мъже… бременни рокли
Както всяка идеология и тази на „новия морал“ не остава без отпечатък на пропагандата си и в изкуството. Създавайки своя „култура“ на новото прогресивно общество, тя въплъщава образите на новите митологеми във филмовата индустрия, литературата, а даже и в модата. Дали е странно и случайно, че точно в годината на гореописаните абсурдни дебати и вълнения в „напредналите“ общества, в пълен синхрон с тенденциите се появяват и „бременните“ рокли на дизайнера Оливие Рустейн. С тези рокли той „прославял“ тялото на бременната жена и за да няма дискриминация, едната е от черна кожа, а другата от бежова.
Изводи
Нека всеки сам да определи, кои дефиниции ще приеме. Във века на толерантността всеки има право да пожъне плода от нормите, които следва – били те старото или новото (не)нормално.
