„Немислимо е родител в една държава-членка да не бъде признат за родител в друга държава-членка“, заяви еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Йоурова. „Това излага някои деца на риск, тъй като те не биха имали гарантиран достъп до правата си, като наследяване, издръжка или решения за образование и обучение“.
Европейската комисия иска да гарантира, че родителските права, получени в държава с либерално законодателство, ще се запазват, когато хората се движат в рамките на ЕС. Инициативата е свързана с еднополовите родители, които се движат през ЕС с децата си.
Понастоящем държавите от ЕС имат различни закони за родителството. Личности, които не биха били признати в нечие национално законодателство като „родител“ естествено няма да имат право да пресичат границите, водейки дете, нито законно да го представляват в училище или здравни заведения.
Ще напомня българското законодателство относно родителството. Родителите по документи са баща и майка. Или майка и баща неизвестен. Когато става дума за осиновяване, осиновител може да бъде както едно самостоятелно лице, така и съпружеска двойка с граждански брак. Гражданският брак у нас все още е съюз между (биологични) мъж и жена.
За нашето законодателство двама мъже с хомосексуална връзка, водещи със себе си малко момче през границата, могат да бъдат в най-мекия случай „баща/осиновител и негов приятел“. Ясно е какви са правата на приятеля. Независимо „какъв се чувства“.
Като споменахме чувства, в Германия се надига вълна на ново безумие, което ако бъде прието (а партиите имат договорка!) ще се излее и разпространи върху децата в целия ЕС.
Както Богари Медия вече писа, там „държавата ще определя кои са родителите на твоето дете“. Новите опции целят не само разрушаване на традиционния семеен модел, но и „с един куршум, два заека“: намиране на нови „спонсори“, които да поемат издръжката на децата вместо държавата. „Родството трябва да се основава на воля, а не на гени“, твърдят новаторите в семейното право.
Предвижда се до двама т.нар. „социални родители“ да могат да се прикрепят към истинските родители. А също, да се създадат нови обществени структури, наподобяващи семейство, наречени „общности на отговорност“, които да свързват повече от двама души, независимо от пола им, и без да е нужно да имат интимни отношения…
Лицемерието на неолибералните идеолози в ЕС
Неотдавна Съдът на Европейския съюз постанови, че България трябва да издаде лична карта или паспорт на дете без гражданство, чиито родители са еднополова двойка от България и Гибралтар. Детето е родено през 2019 г. в Испания, а в акта за раждане като родители са посочени двете жени. Детето обаче не получава испанско гражданство, тъй като никоя от тях не е испанка. Жената от Гибралтар не може да му предаде британското си гражданство, тъй като бебето не е родено във Великобритания или Гибралтар.
Българското гражданство останала единствената опция, която би позволила на детето да пътува. Но тъй като България не признава еднополовите бракове, тя не признава и такива бракове, сключени в чужбина. И властите отказват молбата за гражданство.
Български акт за раждане (и последващ паспорт) може да бъде издаден, ако в него се впише само биологичната майка на детето. Двете родителстващи личности обаче отказват такава опция.
Забележете: Съдът на ЕС не натиска нито Испания, където детето е родено, нито Великобритания с територия Гибралтар, да дадат гражданство. Натисната е България, която защитава ценностите на християнството и нормалността не по-зле от силно католическите държави като Полша…
Защото нашите корени са древни и вероятно силата да кажеш „НЕ“ е закоренена в генома ни. Скептичният и изчакващ ум на българина изненада доста нации, които доброволно инжектираха своя геном с неизвестни субстанции. От същото място идва и силата да застанем срещу Истанбулската конвенция, стотиците полове и всякакъв род подобни безумия. Конституционния съд на България за всеки случай потвърди, че половете са само два. Което започва да става екзотика на фона на виртуалната реалност в доста промити умове…
Изземване правата на родителите под предлог за права на децата
„Никоя политика по отношение на децата не трябва да се проектира без техните гласове“, пише в Стратегията на ЕС за правата на детето и Европейската гаранция за детето. „Благодарение на усилията на водещи агенции и организации за правата на детето, както Стратегията за правата на детето, така и Европейската гаранция за детето се възползваха от приноса на повече от 10 000 деца. Техните мнения бяха събрани чрез онлайн въпросник и други форми на консултации.“
Може би, следва да очакваме и животните да гласуват за своите права чрез отношение, галене, мъркане и лаене? Немислимо е да говорим за Възпитание и Образование, тоест, явно признаваме, че човешкото същество не се ражда изградено откъм мъдрост и ценности, и същевременно постоянно и по всякакъв повод да се отблъскват правата на родителите да определят, кое е добро за техните деца! Бройката попитани деца не може да замени бройката непопитани бели, хетеросексуални и вярващи в Бога родители.
Отдавна едно плашещо АНОНИМНО образувание, наричано било „държава“, било „междудържавен съюз“ е започнало да измества основната идея на държавността, а именно – обединени доброволно родове, които споделят обща концепция за управление.
Нищо повече! Държавността не може да прескочи личностите и техните родове. Не може да заличи историята, нито да подменя законодателно (без да пита хората) техните ценности, вяра, и „най-добър интерес“!
