Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Гарантиран доход за транс хората в Сан Франциско. 97 нюанса джендър

В Канада, държавата „подпомага“ бедните с безплатна евтаназия, в Съединените щати държавата плаща пътните на бедни бременни жени, за да абортират, а в Сан Франциско, за да получиш безвъзмездна държавна помощ, е достатъчно да си джендър с „финансова несигурност“.

1 200 долара помощ ако си беден джендър в Сан Франциско

The Guaranteed Income for Trans People program – Програма за гарантиран доход за транс хора (GIFT) ще осигури месечна помощ от 1 200 долара за период от 18 месеца за хора с ниски доходи от т.нар. транс-общности. Парите на данъкоплатците в Сан Франциско ще отидат за помощ за справянето с „финансовата им несигурност“, защото според кмета Лондон Брийд: нашите транс общности изпитват много по-високи нива на бедност и дискриминация“. Случайно или не, абревиатурата на тази програма е GIFT (от англ. ез. подарък), защото в прогресивния 21 век да си джендър си е „дар“ и „привилегия“.

Да не си помисли някой, че в Сан Франциско се грижат само за „транс-хората“. Там има и други програми като например: The Abundant Birth Project (букв. Проект за изобилно раждане), който обезпечава финансово чернокожи майки и такива с етнически произход от Тихоокеанските острови (Полинезия, Микронезия) по време на бременността им и в следродилния период. Ако се запитате защо не включва бели жени, отговорът е, че помощта е „основана на расова справедливост и за да насърчи грижата за здравето на тези жени“. Такъв проект със сигурност ще компенсира евентуалното намаляване на раждаемостта, ако много хора се изкушат да се присъединят към така обгрижваните транс-общности.

97 нюанса джендър

Програмата GIFT беше гордо обявена като „първата, предоставяща финансова помощ за транссексуални, небинарни, несъответстващи на пола и интерсексуални (TGI) хора“. Тя се прослави с това, че за разлика от други програми за помощи, където се поставят изисквания за работа или уточняване как ще бъдат разходвани получените пари, тук не се поставят ограничения върху получените суми. Кметството ще осигури и набор от допълнителни услуги като медицинска и психична грижа по потвърждаване на пола и финансов коучинг.

Приложението за кандидатстване уточнява, че за да получиш помощта, е достатъчно да се идентифицираш като „транссексуален, небинарен, несъответстващ на пола или интерсексуален, да имаш доход, по-нисък от 600 долара за месец и да си жител на Сан Франциско.

Кандидатстващите могат да избират между 97 различни пола, 19 сексуални ориентации и 18 местоимения, изредени като опции в документите за кандидатстване за помощта.

В раздела от формуляра, озаглавен „Джендър идентичност“, всеки кандидат ще може да потърси вариант за това, как би се самоопределил по отношение на пола си. Ако някой не се открие сред огромния списък от „възможности“ може да се отбележи като „друго“, „под въпрос“ или „не използвам етикети“, а също и да откаже да посочи как се самоопределя, което пък предизвиква въпроса, по какъв параграф тогава изобщо иска тази (и без това достатъчно странна) „помощ“.

Относно изредените наименования на вариации за пол се оказва, че те не са според някакви уникални характеристики, по които да се различават, а са множество имена, с които се наричат джендърите в различните култури. Голяма част от имена са на езици, характерни за коренно население (напр. индиански племена от Америките, Маори (Нова Зеландия), народа Бугис (Индонезия). Други са неологизми от рода на „полиджендър, панджендър, омниджендър, джендър-флуидни“ и пр., на принципа: добавяш някаква латинска или гръцка представка и получаваш нов пол.

Разделът за местоименията е по-кратък, но не по-малко впечатляващ. Четири от тях са нормалните: за мъжки, женски и среден род (it се използва и за неодушевени обекти) и за 3 л. мн.ч. като компромисен вариант; три опции са: „Без местоимения/само по име“, „Отказвам да отговоря“ и „Друго – не е в изброените (да се посочи)“; и цели 11 опции са ново-изковани „местоимения“ с претенции за „джендър-неутралност“.

Универсален базов доход.  „Който не работи, трябва да яде!“

По време на ковид-пандемията, наред с множеството коренни промени във функционирането на съвременното общество, набира скорост и една друга тенденция – безусловното предоставяне на пари в брой на физически лица или т.нар. универсален базов доход. Ако до скоро се считаше, че незадоволителното финансово състояние на определени групи хората по-скоро отразява „морален недостатък“, а не обществен, то днес вече се констатира, че това не почивало на „емпирични доказателства“ и било мит. 

По инициатива на бившия кмет на Стоктън Майкъл Тъбс е създадена коалицията „Кметове за гарантиран доход и именно тогава се стартира поредица от такива експерименти за предоставяне на пари в брой, без условия и без проверка на средствата, за да се изясни „поведенческият ефект“. 

При такъв двугодишен проучвателен проект, проведен в Стоктън, още предварителният анализ от първата година (2020 г.) установил, че „получателите са „по-здрави, показват по-малко депресия и тревожност и подобрено благосъстояние“ спрямо тези в контролна група, която не получава помощта. Какъв ли друг възможен резултат са очаквали анализаторите: едва ли има нещо по-логично от това да се „подобри благосъстоянието“ на някого след като му се предоставят пари безвъзмездно? 

Този експеримент доказал също, че получателите са постигнали и по-голям успех при намиране на работа на пълен работен ден и повишаване на заетостта, което пък опровергавало напълно „конвенционалните консервативни аргументи“, че такива програми ще демотивират търсенето на работа и ще стимулират безделничеството. Експертът по социални дейности Стейша Уест обяснява как се случва подобен успех в намирането на работа. Според нея: „Финансовият недостиг създава недостиг на време“ и затова чрез получаването на такава помощ жени, които са работили на непълно работно време, за да се грижат за децата си, чрез помощта са успели да преминат на пълен работен ден. 

Явно за работещите майки тази помощ не е „безплатен обяд“, но затова пък за транс-хората от Сан Франциско си е направо джакпот.

Какво е да си „от правилната страна на историята“ в 21 век

Към споменатата вече коалиция „Кметове за гарантиран доход“, инициирана през 2019 г. от бившия кмет на Стоктън, през 2020 г. се присъединява и тогавашният кмет на Палм Спрингс Кристи Холстедж, понастоящем тя е член на общинския съвет на Палм Спрингс, а новият кмет Лиза Мидълтън е транссексуална. През март тази година общинският съвет на града единодушно взема решението да отдели 200 000 долара за разработване на пилотна програма за гарантиран доход за транссексуални и небинарни жители, и дава тези средства на DAP Health and Queer Works (местна организация, поддържаща транс-общността) да кандидатства за държавно финансиране.

На срещата Холстедж сподели, че е невероятно горда от факта, че техният град е застанал от „правилната страна на историята и е подкрепил нашата транс и небинарна, несъответстваща на пола общност“.

Какво значи наистина да си от правилната страна на историята в 21 век?

Със сигурност не е печелившо да си бял, да се самоопределяш според дадения ти по рождение пол, да имаш „конвенционално консервативно“ мислене, а да не говорим ако си последовател на християнската ценностна система. Ако не си „креативен“, но по „правилния начин” (Gender creative), не демонстрираш стремеж да надхвърлиш ограниченията (Gender expansive), не си „различен“ поне малко и не афишираш „либералността си“ – то ти си тотално изгубен в грешната страна на историята.

Ужасяващо е, че вече се стига дотам, съвсем официално да се финансира с данъците на хората продаването на идентичност. Продава се отделната личност, продават се цели градове…продава се бъдещето и достойнството на човешкия вид.

– РЕКЛАМА –

Последно качени

Свързани постове