През последните години се чуват гласове от медии и защитници на човешки права, които обръщат внимание на една криза, настъпила в Демократична република Конго. Причината за нея се корени в добива на кобалт – един от металите, използвани в производството на презареждащи се батерии, най-вече в електрическите автомобили, но също в батериите на смартфони, лаптопи, таблети и др.
Кобалтът и преходът към зелена енергия
На електрическите автомобили в последните години се възлага „надеждата за декарбонизация“.
И масово виждаме хора, които желаят да са в крак със зелената идея, да показват „активна позиция“ спрямо околната среда, като карат електрически автомобили – дали защото наистина са повярвали в идеологията или имат нужда да демонстрират определена персона, за да бъдат приети в „модерните“ неолиберални кръгове. Но докато за едни тези автомобили са лукс и демонстрация, надали си дават сметка повечето хора, че за други носят тежки последствия. За съжаление не се говори за поредния парадокс (или лицемерие?) на неомарксизма.
Става ясно, че преходът към зелена енергия няма да мине без кобалта, който се използва в производството на презареждащите се батерии. За справка, за производството на една батерия за електрически автомобил има нужда от 8 кг литий, 35 кг магнезий и 6–12 кг кобалт. Разбира се, количеството на тези суровини в останалите презареждащи се устройства е много по-малко на фона на килограмите, необходими за тази индустрия. Неслучайно подчертаваме този факт.
Кобалтът в Конго
Демократична република Конго е държавата с най-големи запаси на тачения от зелените метал, който често се добива заедно с медта – според източници там се намират около 60% от залежите на кобалт в света. Разбира се, на Конго се пада и най-големият дял от добива на метала в целия свят – около 70%. Южна Катанга, където са най-големите залежи на кобалт, е едно от десетте най-замърсени места в света. Редно е да подчертаем, че 15% от тях са добивани не в индустриални условия, а от миньори „занаятчии“, наброяващи десетки хиляди души, много от които деца. А именно те работят в, така да се каже, импровизирани мини, представляващи пряка опасност за живота.
Добивът на кобалт предизвиква увреждания при новородени в Конго
Още преди години бяха публикувани изследвания, показващи, че има пряка зависимост между токсичните замърсявания от добива на кобалта и нарастването на случаите на тежки увреждания при новородени. Това включва замърсяването на околната среда – водата, храната, но и прякото излагане на човешкия организъм на такива условия в самите мини.
Сред големия брой вродени дефекти на плода са аномалии на крайниците, спина бифида (раздвоен гръбначен стълб – непълно изграждане на гръбнака, поради което детето се ражда инвалид или умира от инфекция след раждането) и цепнатина на небцето.
Излиза, че под претекста да се търси опазване на природата, за пореден път лъсва търсенето на икономическата изгода и изгодата от доминацията на новата, но скрита, религиозна система. Големият въпрос е защо тези факти се премълчават?
Тежките условия на труд и ролята на технологичните гиганти
Не е тайна, че около 60 милиона души в Конго живеят в крайна бедност. Предвид високото му търсене днес, добивът на кобалт се превръща в основен поминък на населението в дадени райони, но условията на труд са изключително тежки. Ужасното е, че в тях са принудени да работят и много деца. Към тежкия и носещ вреди за здравето труд, можем да добавим и опасността за живота – често в мините има срутвания, в които много от работниците намират смъртта си или остават осакатени за цял живот.
Именно заради тези условия на работа, които не са наблюдавани и регулирани, още през 2020 г. например в САЩ е повдигнато дело срещу гиганти като Епъл, Дел, Майкрософт и китайската компания, техен доставчик, Джъдзян Хуайоу Кобалт, както и Гугъл и Тесла за съучастие в смъртта на деца, работещи в мините в Конго. Тези технологични компании са в първите линии, когато се проповядва зелената идея, но нека не забравяме, че са и от големите защитници на марксисткото и също толкова лицемерно движение Black Lives Matter. От една страна е иронично, от друга показва двоен стандарт – този лозунг явно не важи за хората в Конго.
Решенията, които ни предлагат самите зелени, са поредната клопка
Изненадващо е, как активисти могат да обърнат дори такова разобличение в полза на идеологията за глобалното затопляне и декарбонизацията.
Прави впечатление например как в тази статия на Earth.org Световният икономически форум е представен като радетел на справедливостта в Конго, но читателите на Богари Медия са добре информирани за същността на античовешките политики на организацията.
Още по-потресаващо е обаче какво решение на проблемите, предизвикани от индустрията с електрическите автомобили, предлага авторката – директно да бъде намалена зависимостта от каквито и да е превозни средства, освен велосипеди. А замисълът зад това е по-лесно да преминем към 15-минутните градове.
В тази тежка информационна буря – винаги оставаме с едно наум.
