В ерата на „Големия Рестарт“, когато човечеството претендира за преминаване на друго цивилизационно ниво, ще заживее ли новият пост-модерен човек с „новото си нормално“ и в нов тип градоустройство: т.нар. „15-минутен град“?
Търси се решение за справяне с урбанистичен проблем или просто незабелязано примката на повсеместен контрол и наблюдение в глобалното село се затяга.
В това ли се измерва свободата на прогресистите: свобода, заключена в рамката на време от 15 минути, разстояние от 1 км пеша и 3 км с колело, и под зоркото око на сензорни системи, които докладват в реално време за цялата ни „физическа активност“.
Дали всички удобства ще са на 15 минути разстояние от нас или ние ще сме на една ръка разстояние от тези, които искат да ни контролират?
Наднационално управление и контрол с централизирана инфраструктура и постъпателно превземане на „личното пространство“
Внушава се все по-настойчиво, особено след ковид пандемията, че зачестилите глобални кризи доказват нуждата от задълбочаване на глобализацията и въвеждане на наднационално управление, защото националните държави били безпомощни пред такива огромни бедствия. Натрапва се и нарастващата нужда от глобални мерки, свързани с климатичната криза, следствие на урбанизацията и пренаселеността на големите градове, и отново необходимост от глобално управление.
Богари медия вече писа за противопоставянето на репродуктивните права на човека срещу другите му човешки права, които според „зелените“ били застрашени от „пренаселеността и екологичната деградация“, което пък налагало стимулиране на нераждането на деца и всякакъв вид доброволни самоубийства (асистирана евтаназия за болни и бедни, легализиран аборт, чайлдфри движения и даже реклама на „отказа от живот“).
Та как сега да прегърнем безкритично новата утопия за 15-минутния град, в който човекът ще заживее в новия си рай?
Хроно-урбанизъм
Според ООН прогнозата до 2050 г. е, че две трети от човечеството ще живее в градските райони и затова трябвало за по-малко от 30 години да подготвим градовете си за това.
Идеята за 15-минутния град се приписва на парижкия проф. Карлос Морено, експерт по смарт-градовете. Още през 2016 г. той заявява, че в рамките на 10 години трябва да се създадат 1 милиард жилищни единици, за да може да се задоволи постоянният растеж на градовете и да се осигурят жилища за 50-те милиона новозаселващи се градски жители всяка година. Според него големият проблем на градското планиране е съобразяването с „парадигмата на петролната ера и нейното въздействие върху пътищата и градоустройството“. Той заклеймява „епохата на вездесъщата кола и притежанието на превозно средство като елемент на социален статус“, което прави градовете „невъзможни за дишане“ и иска да намери начин да съчетае необратимото развитие на градовете с реално качество на живота в тях.
Морено обявява упадъка на противопоставянето на дневен и нощен живот в града и появата на нов градски мултиритъм в 21 век, където „времето не спира“. Чрез технологиите всеки може да пазарува по всяко време на денонощието, провеждат се културни събития, които траят през цялата нощ („Nuit blanche“ в Париж и Торонто, „Нощ на четенето“, „Нощ на музеите“ в България и т.н.). В някои градове вече се назначават „кметове на нощни градове“. Всичко това Морено обобщава в термина Нео хроноурбанизъм.
Концепцията за 15-минутния град набира скорост. Като замисъл този проект изглежда много перспективен и полезен, но в контекста на цялата картина на съвременните социални явления предизвиква доста основателни съмнения. Ще се окаже ли това поредното „добро намерение“, постлано на пътя към ада?
Нов социален модел на хипер-близост
Морено предлага създаването на нов, различен от досегашния монофункционален тип град – полицентричния. Това е град на хипер-близост с нови икономически и социални модели на живот, в който за по-малко от 15 минути един жител трябва да получи достъп до основните си нужди за живот. Вместо градът да е разделен на отделни райони за живеене, работа и развлечения, ще се създадат квартали, които да изпълняват и трите функции.
Очаква се това уплътняване да увеличи смесените пространства и да оптимизира гамата от услуги, благодарение на дигиталните технологии. Ще се разчита на мобилност без въглерод чрез ходене пеша и с колело на къси разстояния и преоткриване на суперблоковете като тези от Барселона или Токио, така че да се даде повече място на биоразнообразието.
Морено е вдъхновен от суперблоковете в Токио, но е притеснително, че в момента именно в Токио правителството дава по 1 милион йени (7600 долара) на дете, ако семейството се премести да живее извън пренаселения мегаполис. Дори телевизионно шоу рекламира тази идея.
Какво тогава поставя на масата с нова сила идеята за 15-минутния град и даже се провеждат световни конкурси (Students Reinventing Cities, C40) сред преподаватели и студенти за популяризиране на тази концепция?
Конспирация ли е, че искат да ни следят?
За оптимизирането на градоустройството ще се черпи опит от вече въведени „успешни практики“ за планиране на градската среда. Подобна система за създаване на удобни пешеходни и веломаршрути, въведена още през 2017 г. в множество градове по света, използва данни от спортно приложение за смартфони. Това е фитнес-тракер, който следи активността на хората, посредством GPS. Базата данни от приложението се използва от градската управа, за да сигнализира колко колоездачи, как и по кое време на деня се движат. Това приложение събира също и данни за възрастта и пола на хората, маршрутите им на движение, въпреки, че се твърди, че индивидуалните данни са анонимни. Това са тенденции, които вече навлизат и у нас: в София въвеждат електронния билет, което е подобен начин за събиране данните ни.
Друга „добра практика“, която може да се ползва, е системата за контрол, характерна за уличното LED осветление. Тя служи за намаляване на светлината, когато улиците са безлюдни, но наред с това може да действа и като сензорна мрежа, която събира и предава данни, свързани с транспорта, околната среда, управлението на града, а може би и за други, необявени официално, (зло)употреби.
Всичко около новия тип градоустройство звучи чудесно, но можем ли да изключим напълно новите възможности, които такава инфраструктура и дигитализация ще отвори за следене и маргинализиране на неудобните, и създаване на златни, добре оборудвани за контрол, кафези за послушните.
Трябва ли да забравим тревожните нива, до които ескалира здравната диктатура и как президентите на Франция и Италия нападнаха собствените си граждани като заявиха, че „неваксинираните не са част от нашето общество“ и „ще стъжнят живота им“.
Да пренебрегнем ли опасните тенденции, които системата за следене и социален рейтинг в Китай налага. Нали именно във Франция и Италия от есента на 2022 г. се пристъпи към първата по рода си в Европа „мека“ (soft) социална кредитна оценка.
От Световния икономически форум (WEF) възторжено ни рекламират цифровата инфраструктура с безжична свързаност и интелигентни сензори, които могат да идентифицират местоположението на дадено лице в реално време. Те можело да бъдат поставени навсякъде – в паркове, обществени тоалетни, обществени сгради, и да се използват за предупреждаване на местните власти за възникващи проблеми. Наличието на повсеместната мрежа щяло да позволи на служителите да поддържат връзка с нея, докато обикалят из сгради или по-широки райони. Заявява се директно, че „може би най-голямата полза за интелигентните градове са данните, които произвежда“ едно такова проследяване и, че „за местните власти това напълно променя начина, по който отговарят на нуждите на своите жители и посетители“.
Мегаполисите срещу фермерите. Битка за природата или битка за място сред „титаните“ на световния бизнес
Група инвеститори в Холандия създават проект за обединяване на Холандия с части от Белгия и Германия за създаване на единна градска мрежа, наречена Tristate City. Проектът е подкрепен от Организацията на холандските работодатели (VNO-NCW) и претендира, че с населението от 45 милиона души се превръща в „устойчива градска мощност“. Те искат да направят Холандия „урбанизирана делта със 17 милиона жители“, която да стане солиден играч в тази „битка на титаните“. „Нашият градски маркетинг е твърде фрагментиран и неефективен“, се казва в уебсайта на проекта , а чрез Tristate City и представянето на четирите големи града като единна градска зона може да разреши този проблем.
Ясно е, че се говори за инвестиции и пазари и за проект, напълно съответстващ на целите на Agenda 21.
Кое е притеснителното тук?
През изминалата година бяхме свидетели на невиждани бунтове на фермерите в Холандия, нещо което казионните медии в България отразиха много завоалирано или никак, но Bogari медия задълбочено коментира (виж тук и тук).
Лидерите на бунта на холандските фермери са убедени, че холандското правителство има една основна цел – да отнеме земята на фермерите, за да изпълни амбициозните планове на глобалистите от WEF. Под прикритието на опазване на природата и намаляване на емисиите от амоняк и азот, властите могат да притиснат фермерите да намалят добитъка си и направо да пристъпят към принудително отчуждаване на земите им. Дали тук става дума за екология или просто се разчиства пътя за изграждане на споменатите вече мегаполиси от типа Tristate City.
И това няма да се ограничи само до Холандия. Цяла Европа е вече картографирана.
Самосегрегация и новото крепостничество
Живеем в ерата на идеологическия активизъм: екологичен, джендър, расов, медицински, феминистки и т.н. и пр. Хората мигрират в своите кръгове на съмишленици (виртуални и реални) и грижливо култивират непоносимостта си към всеки инакомислещ. Тази своеобразна самосегрегация, психическа и физическа, яхната от определени политически кръгове и корпорации, може да превърне обаче и най-красивите проекти от рода на 15-минутния град в истински кошмар. Чрез манипулиране на чувството за принадлежност и изключване, социалните инженери могат да тласнат човечеството към ужасни пропасти.
Вменявайки чувство на вина заради екологията, пандемиите или други извънредни ситуации, едно глобално правителство може да контролира цели държави и само със затварянето на една врата (каквато възможност ще отворят 15-минутните градове) да направи цели общности заложници, удобно натъпкани на едно място в огромните мегаполиси.
Всеки е свободен да избира, как ще се впише в новите параметри на живота в 21 век. Дали да е отличник, покриващ напълно норматива на глобалистите. Имаме вече и такъв българин, определящ се като „дигитален номад“, чиято цел в живота е да сведе до минимум вредните емисии, които причинява. Той живее в Германия на 8 кв. м. и има 300 вещи, пести от отопление и всичко му е дигитализирано. Избрал е да живее в Германия, освен заради всички други предимства и заради „по-независимите медии“, които по всичко личи, че доста са повлияли на избора му на идеали. Случайно или не, сега той подготвя уеб страница: klima-i.de.
А какво ще стане, ако не искаш пестенето на вредни емисии да е смисълът и на твоя живот и не си “минималист”, измерващ свободата си в километри, минути и килограми въглерод за година? Ако си от онези, които вярват в това, че Човекът е създаден с по-висш замисъл от Твореца си, за да работи с величини като безграничност, вечност, съвършенство…
