Натрапчивото повтаряне на мантрата, че раждането на деца има отрицателно въздействие върху климата на земята, роди нова болест „екотревожност“ и раздели майките на два вида: чайлдфри (свободни от деца), които няма да раждат деца, за да спасят планетата и такива, които ще се борят за едно по-добро бъдеще, именно защото любовта към децата им ще ги мотивира.
Психолозите заговориха за нови тенденции в реториката около раждането: егоистите, казвали „ще си родя дете“, а отговорните към климата се питали морално ли е „да доведа още един живот на този свят“.
Изследване на Le Mond обаче доказва, че тезата: „Раждането на едно дете по-малко е най-ефикасният начин да ограничим вредните емисии в атмосферата“, изобщо не е правдоподобна, а и самите автори на този мит започнаха да оспорват собствените си „научни проучвания“.
Да живее планетата – смърт на Човека
В недалечното минало БИО означаваше Живот (от стгр. βίος – живот), но т.нар. „биоцентрични етици“ напоследък се опитват да ни убедят, че БИО значи „застъпване за по-малко човешки популации“ чрез контрацепция и „балансиране на репродуктивните права срещу репродуктивните отговорности“.
Или казано на разбираем език, заплашват ни, че ако не спрем да раждаме толкова много деца и не се намали населението на земята, ще съжаляваме в бъдеще, и ще трябва политиците да наложат законово по-сурови демографски политики за ограничаване на раждаемостта.
Този радикализъм се оправдава с „научно доказаната“ в множество статии и книги основна причина за ускоряване на глобалното изменение на климата, а именно прекомерното увеличение на населението на земята. Темата била пренебрегвана от десетилетия, но сега „климатичната етика“ се е заела с проблема.
Климатичната етика и репродуктивните права. Климатът срещу децата
Свидетели сме на противопоставяне на репродуктивните права на човека срещу другите му човешки права, които според „зелените“ били застрашени от „пренаселеността и екологичната деградация“.
Напомня ли ви този подход на полемиките, които се разразяват на други паралелни фронтове: противопоставяне правата на неродените деца срещу правата на забременелите по непредпазливост „майки“; „правото на аборт“ или съвсем пресните опити за налагане на ново човешко право – „правото на смърт“?
Та климатичните етици, претендирайки, че подсигуряват благосъстоянието на бъдещите поколение, с всички сили се борят за „просвещаване“ на човечеството, с цел то да направи „правилния избор“ и да поеме лична отговорност за бъдещето на планетата като доброволно се самоограничи в раждането. На правителствата се вменява отговорността да стимулират създаване на по-малки семейства и демотивиране на по-големите. Макар че атаката срещу семейния модел е толкова силна напоследък, че скоро правителствата няма да имат такъв проблем за решаване.
Как децата се оказаха най-големият враг на планетата?
Екологичните експерти твърдят, че за да се ограничи т.нар. глобално затопляне, трябва да се намалят емисиите на парникови газове. Те призовават всеки човек да даде своя принос като намали въглеродния си отпечатък. Предложенията как да стане това се множат: от рециклиране, пране със студена вода, смяна на автомобилите с електрически и отказ от самолетни полети до ядене на червеи и изтребване на кравите и индустрията с месо.
Според графика, публикувана през 2018 г. от Агенция Франс-Прес (AFP), ако смениш обикновените крушки с LED-осветление, ще спестиш 100 кг вредни емисии за година; ако станеш вегетарианец – 800 кг.; ако се откажеш да ползваш автомобила си – 2,4 тона, но най-ефикасният начин бил следният: „С едно просто действие един човек може да избегне еквивалента на 58 тона парникови емисии за година – достатъчно е този човек да има поне едно дете по-малко.“
И този извод започва да циркулира из всевъзможни последващи публикации по темата, като така се затвърждава неговата неоспорима истинност.
Какво показва обаче актуално изследване на Le Mond от декември 2022 г., развенчаващо този мит.
Грешните сметки и подвеждащите внушения
Как се стига до подвеждащите цифри от графиката на AFP през 2018 г., когато набедиха децата като виновник номер едно за парниковите емисии?
Ползваните данни са от научно изследване от 2017 г., което пък адаптира данни от статия от 2008 г., в която цифрите са от статистики за 2005 г. Изходната идея е проста: всеки родител е отговорен за половината от вредните емисии на своите деца, а те от своя страна за тези на своите поколения.
Един родител е виновен за ½ от емисиите на децата си, ¼ на внуците си и 1/8 на правнуците си. Неговата степен на замърсяване зависи от три параметъра: ниво на плодовитост (повече деца – повече замърсяване), продължителност на живота на децата (колкото по-дълго живеят децата, толкова по-дълго ще замърсяват) и накрая – индивидуални емисии за човек (едно американско дете замърсява повече от едно индийско). Авторите на изследването са изчислили теглото на емисиите за потомството на човек за година за 11 от най-населени страни на земята. Според тях потомството на едно дете ще произведе например 9441 тона въглеродни емисии в САЩ, 1384 в Китай и 171 в Индия.
Вземат данните за вредните емисии на поколенията в трите най-населени държави (САЩ, Япония и Русия) в света. Средноаритметичната стойност от техния сбор – 4655 делят на 80, което е примерна продължителност на живота на родителя на това потомство. Така получават цифрата 58 тона на човек вредни емисии за година, показана на първата графика.
Следователно според тях, веднага щом човек роди едно дете той става отговорен за 58 тона вредни емисии за година. Тези цифри поставят обаче много въпроси.
Доколко правдоподобна е статистика, базирана на данните само от три държави, които не са най-представителната извадка, датиращи от 2005 г. Решава се, че за цели векове емисиите за човек ще са константни. Но само за Китай от 2005 г. досега коефициентите са се увеличили многократно, а и не се отчита фактът, че със съобразяването с международните ангажименти за намаляване на вредните емисии (което е световна директива) е вероятно с течение на времето нивото им доста да спадне в бъдеще.
И накрая, но което е най-фрапиращо, тези изчисления се базират върху прогнози за емисиите на цели поколения, които дори не са все още родени. Т. е. всичко е хипотетично, и то за векове напред.
Опирайки се на голям набор от данни, свързани с демографския прираст в световен мащаб, анализаторите на Le Mond доказват, че нераждането на деца има много незначителен ефект и не решава проблема на климатолозите, които настояват освен всичко и за спешни мерки сега, а не в течение на столетия.
Големият извод е, че НЕ нераждането на деца ще спаси климата, а възпитанието на децата в отговорност и ценности, свързани с респект към благото на ближния (нещо, което е друг огромен проблем на съвременното общество на себични и егоцентрични хора). Това да родиш дете и да научиш детето си да има грижа за другите, е много по-перспективно от това да живееш за себе си и да оставиш една празна и лишена от любов и смисъл „зелена“ планета.
Тези, които призоваваха да не раждаме деца, сега наричат обсъждането на населението на земята „грозна история“
Климатологът Кимбърли Никълъс е доцент по наука за устойчивост в университета Лунд в Швеция и съавтор на така обсъжданото тук изследване от 2017 г., където децата са обявени за най-голямата заплаха за климата.
В своето изследване авторите обвиниха училищата, че обучавали децата в минимални усилия за справяне с климатичната криза от рода на неизползването на найлонови торбички и рециклирането, но в учебниците липсвало информация за най-ефикасния начин, а именно нераждането на деца. Сега правят пълен завой и вече се целят към жените.
През 2021 г. същата Кимбърли Никълъс пише нова книга („Under the Sky We Make“) и обявява, че „ако искате да бъдете родител, трябва да продължите напред и да имате деца“. В подкаста Future Perfect през април 2021 г., посветен на „Месеца на Земята“, се зададе въпрос за това противоречие в нейните възгледи и експертиза, и за това, какво в крайна сметка е правилното решение по отношение на замърсяването на въздуха според нея: да се раждат или не деца. Тя отговори: „Едно нещо, което наистина е важно да осъзнаем, е, че населението всъщност е без значение за решаването на климатичната криза.“ Причината за тази радикална смяна в курса бил фактът, че „имаме само следващите няколко години, за да разрешим проблема.“ Тя все пак продължава със своите нови предложения за спасяване на планетата и този път се насочва към „образованието и равенството на жените, които да бъдат склонни да създават по-малки семейства и да им се осигури достъп до услуги за семейно планиране.“
„Зеленото“ става все по-черно
Може ли да се окаже екологията много вредна за човешкото здраве и най-вече за децата?
Еколозите говорят за „екологична деградация“ визирайки неморалната безотговорност на човека към климата. Но какво е мнението им за моралната деградация в новия прогресивен свят, именно в средите на техните активисти? Еволюират ли „зелените идеи“ на някои радикални екологични застъпници от добре прикрити зад „Eкология“ педофилски мераци до откровено посегателство за изтребване на децата?
В своя статия Богари медия писа за това, че „още през 1980 година на един от партийните си форуми Зелените предлагат легализиране на педофилията, чрез промени в параграфи 174 и 176 от Наказателния кодекс, а един от водещите кандидати на Зелените за Бундестаг Юрген Тритин през 1981 г. също защитава ненасилствения секс между деца и възрастни!“.
Спаси планетата – роди и възпитай дете!
Когато те боли зъба не си режеш главата, просто лекуваш болния зъб. Не можем да се борим с вредните резултати, като просто ограничим периметъра на лошото въздействие, но остане вредното мислене и логика, които водят до тези нежелани резултати.
А какъв ли би бил резултатът ако усилията, вложени в такива глобални „зелени“ движения се впрегнат в мисии по борба с вредната вътрешна човешка природа – с егоизма, алчността, злобата, извратеността и наглостта в хората? А ако погледнем на децата не като на източник на вредни емисии, а като на онзи благороден светъл Аз, който ще открие пътя към по-съвършеното и ще ни надмине по благородство?
Кой отпечатък е по-важен – „въглеродният“ или светлата следа в историята на високия човешки дух? Добрият стопанин оставя добър имот, а прасето превръща и най-прекрасната градина в кална локва.
