Климатичните промени напоследък се превърнаха в тема номер едно в медийното пространство, като все повече млади хора желаят да участват активно в търсене на това как да намалят въглеродния си отпечатък.
Едно от най-популярните направления в тази посока в момента е твърдението, че месото е най-големият климатичен злодей и че кравите са виновни за голяма част от вредните парникови емисии. За целта започнаха да се лансират в медиите и социалните мрежи много начини как спешно да променим хранителните си навици.
Хиляди хора по света вече спират месото и минават на веганска диета, като много активисти, инфлуенсъри, а дори и политици започнаха да популяризират т.нар. кауза „Безмесни Понеделници“. Поддръжници на каузата твърдят, че да спреш месото само един път седмично е равносилно на това да не караш кола цели 6 месеца. Чак от ООН възприеха “каузата”.
Грета Тунберг също призова света в Туитър: „Спрете да ядете месо и превключете на веганска диета, иначе сме прецакани.“ Джейми Оливър също отказа месото и започна популяризиране на вегански рецепти. Бил Гейтс, който инвестира в няколко предприятия, произвеждащи синтетично месо, агитира развитите държави да се откажат напълно от истинското месо и да започнат да ядат само говеждо на растителна основа. „Бъргър Кинг“ въведе продажби на уопъри с месо, произхождащо само от крави, които отделят по-малко метан. Харвард, Станфорд, а дори офисите на „Фолксваген“ въведоха “климатично-чисти“ изцяло безмесни менюта в столовете си. Алберто Гарзон, испанският министър по потребителските въпроси стартира кампанията „По-малко месо, повече живот“.
Според скорошно мащабно проучване, финансирано от Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ), което проследява нагласите, свързани с климата и готовността на хората да жертват нещо в името на борбата срещу затоплянето, се оказа, че 57% от българите вече са намалили потреблението си на месо заради климатичните промени, което по принцип е доста необичайно явление за нашите географски ширини.
Брюксел планира да спре да стимулира фермерите, намалявайки субсидиите и увеличавайки данъчното облагане на червени меса. Ирландските фермери, чието производство на телешки и говежди продукти е едно от най-големите в Европа, поради своите дългогодишни традиции в тази сфера и обширните пасища, бяха задължени да намалят значително стадата си до 2025 г., а в Нова Зеландия е планирано въвеждането на данък парникови газове в сферата на производство на торове и животновъдството.
Какви са статистиките
Защо се случва всичко това?
В медиите се завъртяха плашещи цифри, които твърдят, че кравите:
- Изпиват цялата ни вода, като за производството на половин хамбургер се изискват над 1500 литра вода. Всеки килограм говеждо месо изисква 14 хил. литра вода за отглеждането на говеда;
- Заемат около 3/4 или близо 60% от земеделските площи, които може да бъдат използвани за отглеждане на растителни култури и здравословни плодове и зеленчуци;
- Са отговорни за 14,5% от парниковите газове в света, заради техните богати на метан газове. Според WWF дори производството на един килограм говеждо месо в Бразилия създава точно толкова от вредния за климата въглероден диоксид, колкото едно 1600-километрово пътуване с кола;
- Имат нужда от 25 кг жито, за да произведат 1 кг пържола. Това означава, че може да нахраним 3.5 милиона хора, ако просто ядем храната, с която храним животните си.
Звучи сравително лесно – ако спрем да ядем месо, не само ще решим проблема с глобалното затопляне, но и ще живеем здравословно и ще нахраним гладуващите хора по света.
Но това ли е цялата истина? Как точно се правят въпросните измервания и дали се взимат предвид обективно всички фактори?
Проверка на фактите: Какво би било въздействието върху околната среда, ако спрем да ядем месо
Макар веганството да се увеличава като тренд и да става все по-мейнстрийм течение, би било нереалистично да си мислим, че е възможно да накараме всички хора по земята, а дори само населението на Европа и САЩ да живеят само на растителни продукти.
Американският учен д-р Франк Митлонер, професор по селскостопанска зоология и специалист по измерване качеството на въздуха, който се занимава с изследователски работи за намаляване въздействието на животновъдството върху околната среда казва, че наистина отглеждането на говеда оказва въздействие на климата. Но все пак според него, ако в най-оптимистичните ни прогнози успеем да убедим 33 млн. хора, което е равно на 10% от населението на САЩ или около 5% от населението на цяла Европа да минат изцяло на безмесна диета, изчислявайки всичко – от метановите газове на кравата до газовите емисии от животинската тор, транспорта и обработването на месото, то бихме намалили газовете само с 0,26%. А всичко под 1% е толкова незначително, че в научните среди дори не се брои за измеримо.
Но защо е толкова малък процентът в сравнение с плашещите статистики горе и тяхната убеденост, че безмесната диета е най-доброто решение за климатичния проблем?
Наистина ли кравите изпиват цялата ни вода
Като цяло водата се разделя на две категории – „зелена“, която представлява дъждовната вода и „синя“, която представлява прясната вода от подземните води.
Д-р Митлонер казва, че 94% от водата, която кравите приемат е зелена или дъждовна вода. Тази дъждовна вода пада върху земята, независимо дали върху нея има пасище или не. По-голяма част от синята или прясната вода, която кравите приемат влиза в тях, чрез храната, която изяждат и познайте какво се случва с нея няколко часа след като бъде усвоена? Животното я изхвърля под формата на урина, така че тя не остава в него и в този случай водата не изчезва безвъзвратно. Приема се и се изхвърля и голяма част от нея се смесва с дъждовната вода като така участва в един непрекъснат кръговрат.
Истинският проблем по отношение на водата е всъщност, че 70% от пресните запаси на синя вода в световен мащаб всъщност се използват за напояване на растителни култури. 53% от подземните води в земеделието отиват за ориз, жито и памук.
Да вземем също например Калифорния, на която се падат 99% от бадемите, произведени в САЩ и която изнася 70% от бадемите си в цял свят. За напояването на калифорнийските бадемови гори например са нужни 94,5% прясна вода предвид калифорнийската суша. Това са 1097 литра прясна вода на 10 грама бадеми. Имайте това предвид следващия път, когато си поръчвате лате с бадемово мляко от Старбъкс.
В Чили авокадото процъфтява, но само на цената на оскъдните водни ресурси на страната.
Диетолозите казват, че на човек му трябва само килограм хранителен запас на ден. Телешкото и говеждо месо имат по-голяма хранителна стойност от ориза, а оризът макар да използва само 90 литра вода, предоставя едва 18% протеини в сравнение с месото и много по-малко витамини и минерали.
Идеята, разбира се не е да спрем оризът, авокадото или бадемите, за да спасим планетата, но ако нещата опират до водата, нека бъдем честни като вземем предвид цялата картина.
Наистина ли е възможно да превърнем териториите, в които се отглеждат крави в обработваеми земи, където да отглеждаме здравословни плодове и зеленчуци
Според д-р Митлонер, без преживните животни 2/3 от земите, които произвеждат храна биха запустели. Защо това е така? 2/3 от селскостопанската земя е т.нар. „маргинална“ земя или с други думи – трудна за обработване на растителни култури. Много често причините за това са, че земята е или твърде скалиста, или твърде хълмиста или почвата не е подходяща и няма достатъчно вода.
Истината е, че не може да отглеждаме толкова лесно каквото си поискаме, където си поискаме. Местата с топъл климат и плодородна почва отглеждат разнообразни плодове, зеленчуци и зърнени култури, докато по света има много места, в които единственото нещо, което расте лесно е тревата, с която животните се хранят. По този начин кравите преработват негодните за ядене от хората трева и фураж като ги превръщат в годни и богати на протеини и хранителни вещества месо и млечни продукти.
Ако тези земи не се използват за животновъдство, то те биха били икономическа загуба на пространство и ресурс.
Преживните животни допринасят и за много ценния ресурс, необходим за отглеждането на плодове и зеленчуци, а именно естествената тор. Половината от наторителите в света са органични и се придобиват от животните. Останалата част са химически торове. Добитъкът взима малко зърно от хората, за да се храни като в замяна на това отдава 50% от торта, която позволява това зърно да расте.
Наистина ли 15% от всички емисии на парникови газове в света, причинени от хората, принадлежат на месната индустрия
Може да се каже, че този процент е твърде подвеждащ и неуместен.
Метанът наистина затопля земята повече от въглеродния диоксид, но количественото съотношение между двете също трябва да бъде взето предвид. Емисиите, произвеждани от метана са само 16% от общия антропогенен отпечатък. От тези 16%, само 27% идват от чревната ферментация (оригванията) на преживните животни – това представлява 2.7% от общия дял като се вземат предвид всички животни, не само кравите.
Също така, метанът произвеждан от животните отново е част от един естествен цикъл и е доста по-различен от въглеродния диоксид, който идва от колите и самолетите. Тревата взима въглерод от въздуха чрез фотосинтезата, кравите пасат тревата и така изяждат въглеродът в нея. В кравата този въглерод се превръща в метан – което представлява въглерод плюс 4 водорода – CH4 и така метанът се отделя във въздуха, когато кравите оригват. След 10 години метанът се разбива на въглерод и вода. Въглеродът тогава се поема от атмосферата, чрез тревата, която се изяжда от кравата и т.н.
Което означава, че кравата не добавя нов въглерод в атмосферата. Метанът е направен от въглеродът, усвоен в тревата от въздуха на първо време. Този цикъл означава, че ако броят на кравите се увеличава във времето, то те не биха добавили никакво затопляне. А статистиките показват, че броят на кравите е еднакъв в последните 20 години.
Говорейки, че трябва да заместим месото с растения, нека вземем предвид също това, че селскостопанската култура отчита повече емисии от тази на животновъдството. Там където селскостопанството отчита 4,7% на емисиите, животновъдството отчита 3,9%, в чиито дял кравите представляват само 2% от емисиите.
От друга страна, добивайки изкопаеми горива от земята, които после се изгарят, се отделя тотално нов въглероден диоксид в околната среда всеки път, когато караш колата си или се возиш в самолет, който се натрупва и застоява в атмосферата. Така че твърдението, че въздържанието от месо един път седмично е равно на това да не караш колата си няколко месеца е напълно погрешно.
Също така добавянето на метан в околната среда от преживни животни не е ново явление. Проучване от 2011-та година установява, че стотици години назад са съществували 50 милиона видове бизони, лосове и елени, които са произвеждали метан с 86% повече от емисиите, отделяни от домашно отглежданите животни във фермите днес.
Наистина ли кравите изяждат повече храна от гладуващите хора по света
84% от храната, с която се хранят преживните животни е неядна за хората. Така че те рециклират хранителни вещества, които иначе бихме изхвърлили.
В представите на модерния човек може би животновъдската индустрия просто използва ресурсите ни, за да раздава месо и метан и приключва дотам. Животновъдството всъщност е част от една огромна екосистема. Кравите например се хранят с люспите на царевицата, царевичните кочани, бадемовите шушулки, соевите кори, отпадъците от хлебни произведения, зърната от пивоварната индустрия.
На всеки 50 кг храна, които произвеждаме за хората, остават 17 кг неядни продукти. Животновъдството използва 43,2 млрд. килограма неядни отпадъци и ги отдава като ядими месни и млечни продукти. Така че не, не са нужни 25 кг зърно за производството на 1 кг телешко месо.
Епидемията, свързана с наднорменото тегло ни показва, че имаме нужда от повече основни източници на калории. Животните превръщат поетите от тях калории във висококачествен източник на протеин. Месните продукти предоставят 48% от протеините и само 24% от калориите, които приемаме.
Храната, която изхвърляме
Един голям източник на метанови емисии също са депата за органични отпадъци, където се трупат тонове изхвърлена храна.
1/3 от храната, която се произвежда в света се изхвърля. Изхвърлянето става по много канали, най-вече от търговците на дребно, хранителните вериги, поради изтекъл срок на годност, ресторантите, домакинствата и т.н.
Месото и млечните продукти представляват 14% от изхвърлената храна, докато плодовете и зеленчуците стигат до 42% отпадъци, зърнените храни, хлябът и оризът до 22%, а кореновите и грудкови храни до 18%, което означава, че безмесните продукти представляват общо 82% от изхвърлените на боклука храни.
И въпреки, че животновъдството също оказва своя отпечатък в цялото, ако се откажем от него може би бихме докарали друг страничен ефект – още повече остатъци изхвърлена храна от растителни култури, които не успяваме да изядем, а и от остатъците, които остават след тяхната обработка и производство.
Проблемът би се решил, ако много от изхвърлените безмесни продукти се продават на животновъдната индустрия за храна на животните.
Какви други фактори допринасят за емисиите?
Преди отново да хвърлим всички обвинения върху човекът във връзка с вредните емисии, нека също вземем предвид съвсем наскоро излезли научни изследвания, които доказват подценената роля на мъртвите дървета във въглеродния отпечатък. Оказва се, че разлагащите се дървета отделят средно 10,9 гигатона въглерод всяка година в световен мащаб, което е с 115% повече от емисиите на изкопаеми горива взети заедно. Това ни води към разбирането, че търсейки в грешна посока, бихме могли да пропуснем други по-съществени фактори в цялото.
Какви са последствията от една масова заблуда
Така че твърдения като: „Няма по-добър избор на начин на живот, който да има толкова положителен ефект върху планетата колкото е изборът да спреш да ядеш месо и да живееш като веган“ са неверни и опасни.
В последните години веганството постоянно печели привърженици до избухване на неговата популярност през последните няколко години, за която най-вече допринасят социалните мрежи като Инстаграм, Фейсбук и мейнстрийм медиите. Абсурдната идея, повторена безброй пъти, че безмесната диета ще спаси света все повече започна да си проправя път в умовете на хората и се превърна едновременно с това във висш морален закон за всеки себеуважаващ се “милениъл“.
Екологизмът все повече се превръща в луксозна религиозна система със своите догми, поклонници и икони-инфлуенсъри, която използва умело чувството за вина и естествената потребност на своите последователи да вършат добро. Все повече се измества фокусът от истинските ценности и значими каузи, на които един човек би могъл да посвети усилията и времето на живота си като свежда разбирането ни за етика и добро само до това да не ядеш месо един или повече пъти седмично. Да не споменаваме и разделенията в обществото, до които водят подобни заблуди, при които се стига дотам, че хора, които не ядат месо се считат за по-морални и по-нравствено извисени от тези, които ядат.
Също така рестрикциите за ограничаване производството и консумацията на месо, които все повече се налагат в някои държави отварят врата за екофашизмът. Политическият ход на някои държави да възприемат радикално околната среда като част от своя идеологически дневен ред не е нищо ново, а нещо, което досега се е намирало в латентно състояние като ни напомня за корените си от близкото минало в нацистка Германия. Важни аспекти от екофашизма могат да бъдат проследени в Германския националсоциализъм, един от чиито централни лозунги е именно „Кръв и почва“, чиято концепция поддържа идеята, че човекът е мистично свързан със земята и населението трябва да жертва собствените си интереси в името на „органичната цялост на природата“.
В научните среди все още текат дебати доколко човекът влияе изобщо на естествените изменения на климата. Еднозначни и категорични твърдения, че човекът е само един вредител и паразит за планетата ни водят до заключението, че става въпрос по-скоро за псевдонаука и определени манипулации. Всъщност данните показват, че зад подобни твърдения стоят интересите на много неправителствени организации и екологични движения, свързани с ограничаване свободите и правата на хората, както и заиграване с емоционалните нагласи на масите, отколкото реални научни доказателства.
След няколко дни, в Глазгоу, ще се проведе конференцията на ООН по изменението на климата (COP26), където се обещава да бъде оказан още по-голям икономически натиск върху участниците с цел намаляване емисиите на парниковите газове и човешкия отпечатък като едновременно с това ще бъдат преразпределени огромни средства в името на новата зелена сделка.
Агресивното експлоатиране на климатичните промени ни показва, че зад една привидно благородна кауза всъщност стоят трансфери на огромни суми, които новите „спасители“ на света ще си разпределят, ограничавайки свободата на хората в глобален мащаб, атакувайки хуманизмът и изконните човешки права на всеки един от нас.
–––––––––––––
Източници:
https://www.mondaycampaigns.org/meatless-monday/benefits
https://www.technologyreview.com/2021/02/14/1018296/bill-gates-climate-change-beef-trees-microsoft/
https://www.latimes.com/food/dailydish/la-dd-gallons-of-water-to-make-a-burger-20140124-story.html