Тече усилена реклама на еволюционистката теория и на релативизма по отношение на очевидни факти, наричани вече „моята истина“, „твоята истина“. Странно е обаче защо определени кръгове много държат да изменят и фактите относно завета на християните с Бога като Отец или Баща?
В Англиканската църква поставят под въпрос думата „Отец“ в молитвата „Отче наш“
Архиепископът на Йорк предположи, че встъпителните думи на Господната молитва, изричани от християните по целия свят в продължение на 2000 години, могат да бъдат „проблематични“ поради тяхната патриархална асоциация.
Във встъпителното си слово на заседание на Генералния синод (управляващия орган на Англиканската църква) Стивън Котрел се спря на думите „Отче наш“ в началото на молитвата, основана на Матей 6: 9–13 и Лука 11: 2–4 в Новия Завет.
„Знам, че думата „баща“ е проблематична за онези, чийто опит със земните бащи е бил разрушителен и оскърбителен, и за всички нас, които сме се мъчили да се освободим от потискащо патриархалната хватка върху живота“, каза той.
След речта на Котрел д-р Крис Съгдън, председател на консервативната организация “Англикански мейнстрийм”, посочи, че в Библията Исус призовава хората да се молят на „нашия баща“.
Той каза: „Дали архиепископът на Йорк казва, че Исус е сгрешил или че Исус не е бил наясно като Пастир? Изглежда, че е емблематично за подхода на някои църковни лидери да черпят своите идеи от културата, а не от Писанията.“
Кой е архетипът на бащата
Той е свързан с архетипа на мъжа, защитник, воин и носител на родовата памет и отговорност. Бащата – особено когато се говори за Бог Отец – за християните е и Автор, и съответно Върховен, Всевластен… Авторитет за Творението Си. Ако го заменим с майка-кърмилница или с по-безличното – обгрижващ нуждите родител, вече официално ще Го приближим до ролята, която много повърхностни проповедници Му придават – на нещо като Дядо Мраз, или златна рибка, изпълняваща желания.
Разбира се, Бог, който е Триединен, включва в себе си и Майката – Светия Дух, даващ живота; но обръщението в Господната молитва неслучайно е към Бащата като върховен авторитет, глава и родоначалник – според този божествен първообраз е и наредбата в човешкото семейство, която сегашните нови болшевики и марксисти, подобно на старите, се стремят да разрушат или извратят, защото в нея има сила и защита; ако нямаше сила и семейството беше без значение, съответно редът в него, хомосексуалистите нямаше да се борят толкова яростно да имат “право” да създават семейство и да се сдобиват с деца, а отношенията им да бъдат юридически признати за семейни.
Вероятно помните как при социализма религията беше представяна като „опиум за народите“, „удобна за царе и всякакви управляващи“.
Защо в наши дни почитта на религиозните хора към Авторитет става неудобна?
В последно време, включително през “пандемията”, се наблюдава издигане на особен вид държавни лидери, които представляват някаква „глобална истина“, някаква глобална паника (особено зелена) или глобална толерантност. Въпросните личности са лесно заменими и като цяло нямат зрялост в управлението, а някои са и в деменция. Хем са на твърде отговорни позиции, хем се представят като “просто хора”, “подобни на теб”, купонджии (в стил канадския премиер Джъстин Трюдо или например бившата премиерка на Финландия – Сана Марин), освободени, “народни”, “популярни”, но без качествата на лидери, и проличава липсата на управленски опит и кухотата зад добре подбраните от ПР-ите им думи. Защото изглежда решенията се взимат от друг и на друго място, а всичко е просто параван, “за пред хората”.
Не е случайно, че все повече народи ги наричат пионки и за съжаление свикват с това. Подменени са характеристиките на авторитета, като това не се е случило за един ден, а е плод на масовата култура, рекламирана като „разкрепостена, освободена, напредничава“. Както Богари медия вече писа, когато мъже са застанали в редиците на защитници на жените, пострадали от насилие, медиите много бързо вземат превес и открадват идеята, напълно игнорирайки бащата, мъжа и авторитета от благородното дело.
Вместо Баща идва Легион
След епохата на силни лидери на националните държави, наричани нерядко „бащи на нацията“, оставили закони и личен пример на воля и чест, легионът от безлични и дори комични фигури (не само в родната политика) започва да прилича на едно друго явление:
Легион (множество) са били демоните, изгонени от обладан и агресивен човек, които според Евангелието Христос пратил в стадо свине.
Днес обаче, въпреки очевидното полудяване на човечеството, по много църковни форуми се предлага политкоректно изопачаване на духовната благословия, а не се говори за растеж в духовната зрялост и разпознаване на вредни идеи и практики.
Благословия вместо свещен брак
Тъй като заветните отношения според християните са само между мъж и жена, Англиканската църква успя да наложи „благословия“ над еднополови съюзи под предлог за грижа, любов и разбирателство. Стивън Крофт, епископът на Оксфорд, който подкрепя брачното равенство, заяви, че гласуването е „значителна и историческа стъпка“ и че дори конкретизирането, че бракът е съюз между мъж и жена, е „важно, (само) за да даде известно успокоение на онези, които са по-консервативни“, но няма да спре църквата „да се върне към този въпрос (за еднополовите църковни бракове)“ в бъдеще.
В случая се забравят напълно християнските постулати да не се благославя поведение, страст или извращение, рушащи предназначението на Човека. Когато се игнорира причината за разорението на Содом и Гомор, както и големи части от Апокалипсиса, това вече не може да бъде наречено християнство.
Същият проблем е на път да разцепи немската католическа общност: „Абсолютно богохулство е да се прави благословия за тези форми на живот, което според библейската и църковната доктрина е грях, защото всички форми на сексуалност извън валиден брак са грях и не могат да бъдат благословени“, казва германският кардинал Герхард Мюлер.
Непризнатата сила на християнството
Очевидно по една или друга причина на световните политически кукловоди е необходимо християнската доктрина да бъде подменена, а не премахната. (Не може това да не се свърже с очакваното от много християни явяване на Антихрист*, имитацията на Христос.)
Забраненият Христос става винаги по-желан. Докато подмененият отнема всяка надежда у хората и силата им да се борят в Името на нещо. Както е известно, физическите гонения на ранните християни само са разпалили огъня на вярата поради съпътстващите ги чудеса и знамения. Комунизмът опита да впрегне и извадки от науката, за да замени религията („връзката с Божеството“) с официален дарвинизъм и пълен материализъм, в който моралът и съвестта не бяха „по образ и подобие на Отеца“, а според директивите на Партията. Но и това гонение беше доста явно, съответно породи някаква съпротива и създаде нови мъченици-светии.
Под знамето на привидна нежност, обич и толерантност
Към днешна дата нова идеология заема позиции в т.нар. „развити капиталистически държави“, като налага диктатура на определени малцинствени нагласи спрямо мнението и опита на здравомислещото общество. След като тенденцията е децата да не са приоритет за родителите си и да се заличава история, да се заглушава култура и наука, то в същия дух, вместо да се изявят законите на Христос, в своеволните богослужения ще се разиграват спектакли на „благословение“.
Въпреки че по-практични и „изостанали“ в идеологиите държави все така настояват на двуполовия модел, за да имат раждаемост, въпреки тежкия неуспех с „вноса на мигранти“ в страни като Франция, продължава агресивното настъпление на „джендър-идеологията“ и „правото на аборт“. (Да не говорим и за огромните цени на операциите по смяна на пола, т.нар. „утвърждаване на пола“, които в някои държави стават и на гърба на данъкоплатците.)
Когато нещо не е изгодно икономически, логичният въпрос е – в каква посока то е изгодно?
Странно, но се оказва, че изгодата е духовна. Духът като понятие (дори извън религията), е свързан с идеите, вдъхновението и принципите. Когато една идеология води до разрушение на човешки същества от определена народност, я наричаме фашизъм, а ако са от определена раса – расизъм.
А как бихме нарекли идеология, която се е специализирала в това да обърне всеки човек към саморазрушение, подкопавайки предназначението на тялото му, трезвата преценка на ума му и игнорирайки естествените стремежи и авторитети на душата му? Хуманизъм?
Подобно на препрограмирането на клетки да вършат желани от някого експерименти, увреждайки останалите фини жизнени процеси, препрограмирането на човешки същества върви с пълна сила като нов модел война, в която нападателят е невидим. Основната цел е да не се помага на страдащите, затова освен религията се елиминират и по-читавите клонове на психологията, особено за лечение на половата дисфория.
—-
* Думата идва от Новия Завет (от гръцкото αντί Χριστοὺ, ὁ Ἀντίχριστος; тук „анти“ не означава „против“, а „вместо“: „вместо Христос“) и означава личност, която действа, представяйки се за Божия помазаник, и разпространява неверни учения за Него.
