Създателката на първото в света защитено жилище за пострадали от домашно насилие жени, деца и мъже разказва как феминистките „отвличат“ тяхната идея и я използват, за да унижат авторитета на мъжете. Това е и причината Ерин Пизи да напусне движението, в което години наред е влагала силите си. „Тя направи толкова за каузата на жените, колкото никоя друга жена“, пише Дебора Рос в The Independent през 1997 г.
Времената, когато за домашно насилие не се е говорело
За физическото и психическото насилие, което е преживяла Ерин заедно със своите братя и сестри, може да прочетете тук, ако имате здрави нерви. Много важно е това да се знае, защото доказва, че тази сърцата жена изобщо не е повърхностна и затова нейното решение „да не стане като родителите си“ (богати, мразещи се и агресивни) има много човеколюбиви и силни последствия.
През 60-те и 70-те години на миналия век във Великобритания все още е необходим подпис на съпруг, за да получи една жена банков кредит. В правата на жените все още има много особености и условности, които днес биха били немислими. А случаите на домашно насилие, дори когато пребиването става навън на улицата, пред всички, и то в Лондон, обикновено са отминавани без последствие от полицията.
Самата Ерин, семейна и с две деца, живо се вълнува от зараждащите се движения за права на жените и заедно със съмишленички организират нещо като клуб в къщата ѝ, където жените да си говорят, да си помагат и евентуално да си обменят полезни съвети в разни административни казуси.
Но един ден в къщата влиза нечия съпруга с ужасни белези от пореден побой и казва, че няма кой да ѝ помогне. Ерин и другите жени решават да поемат предизвикателството и организират защитено жилище в една малка изоставена сграда, отпусната им от общината. Скоро потърпевшите ги заливат, и се налага чрез мирни протести да измолват все нови и нови изоставени сгради за своята кауза. В Чизуик, Западен Лондон, стотици жени получават помощ, за да избягат от насилниците и да възстановят живота си.
Ерин Пизи в първото убежище за пострадали от домашно насилие, 70-те гг.
Тя разказва за своя сблъсък с тогавашните феминистки организации
„В рамките на няколко дни имах адреса на местна група в Чизуик и бях на път да се присъединя към Движението за освобождение на жените. Поискаха да платя 3 лири и десет шилинга като такса за присъединяване, казаха ми да наричам другите жени „сестри“ и че нашите срещи трябва да се наричат „колективи“.
Очарованието ми от това ново движение продължи само няколко месеца. В огромните „колективи“ чух пискливи жени да проповядват срещу семейството. Те заявиха, че семейството не е безопасно място за жени и деца. Бях ужасена от тяхната нападателност и склонност към насилие. Държейки на своята позиция, се опитвах да намеря диалог с водачите на тази нова организация.
В крайна сметка бях изхвърлена от движението. Моето „престъпление“ беше, че предупредих някои от жените, работещи в офиса на Движението за освобождение на жените край Шафтсбъри Авеню, че ако продължат с плана за бомбардиране на Biba, (модерен магазин за дрехи в Кенсингтън), ще се обадя в полицията. Бомбардираха Biba, защото женското движение смяташе, че това е капиталистическо предприятие, посветено на сексуализирането на женските тела.
Реших, че си губя времето, опитвайки се да повлияя на това, което според мен е марксистко/феминистко движение, което измъква пари от лековерни жени като мен.“
Открадването на каузата
По думите на Ерин Пизи в началото на 70-те г. интересът към феминисткото движение затихва, защото с постоянната си антисемейна риторика то започва да отблъсква жените. С това отдръпване намалява и финансирането му.
През 1974 г. Ерин Пизи пише „Викайте тихо, или съседите ще чуят“ – първата книга в света за домашното насилие. Освен за оглушителното мълчание в медиите и институциите, тя честно пише, че насилието не е само у мъжете. Моделът се среща и у жени, и у травмирани от гледките деца.
В същия период жените около Ерин Пизи, вдъхновени от каузата да се създават нови и нови защитени жилища предизвикват събрание в салона на местната църква, за да пропагандират разширяване на идеята в цялата страна. За всеобщо учудване там идват и много от отхвърлилите г-жа Пизи радикални феминистки и лесбийки. Те опитват да присвоят каузата и Ерин се вижда принудена да напусне залата заедно с малтретираните майки:
„В рамките на няколко месеца феминисткото движение отвлече движението за домашно насилие, не само във Великобритания, но и в международен план. Нашата субсидия беше дадена на тях и те вече имаха легитимирана причина да мразят и обвиняват всички хора. Те излязоха с обширни изявления, които бяха колкото пристрастни, толкова и невежи. „Всички жени са невинни жертви на мъжко насилие“, заявиха те. Те отвориха повечето нови убежища в страната и забраниха на мъже да работят в тях или в техните управителни комитети. На жени с проблеми с алкохола или наркотиците бе отказан достъп, както и на момчета над 12 години.“
Добрият мъжки модел е нарочно елиминиран
„С първото дарение, което получихме през 1972 г., наехме ръководител на мъжка група за игра, защото чувствахме, че децата ни се нуждаят от опита на добри, внимателни мъже. Разработихме програма за лечение на жени, които признават, че те също са упражнявали насилие или са имали проблеми с общуването. И се концентрирахме върху децата, наранени от насилие и сексуално посегателство“, продължава Ерин Пизи.
„И все пак феминистките убежища продължиха да създават програми за обучение, които описваха само мъжкото насилие срещу жени. Постепенно на полицията и други организации бяха промити мозъците, за да пренебрегнат изследванията, които доказваха, че мъжете също могат да бъдат жертви.“
Въпреки атаките в пресата от феминистки и заплахите в анонимни телефонни обаждания, Пизи продължава да твърди, че проявата на насилие е модел на поведение, който се придобива от ранна детска възраст. Когато в средата на осемдесетте години публикува „Склонни към насилие“ за работата си с жени и техните деца, предразположени към проявяване на насилие, стотици жени от феминистките убежища я атакуват с плакати, на които пише: „Всички мъже са копелета“ и „Всички мъже са изнасилвачи“. Заради множество заплахи Пизи се нуждае от полицейски ескорт из цялата страна.
Влиятелните „дами“ отравят атмосферата
Според Ерин Пизи е достатъчно лошо, че тази сравнително малка група феминистки влияе на социалните работници и полицията. Но скоро забелязва далеч по-коварно развитие под формата на обществена политика от страна на влиятелни жени, която създава отровно отношение към мъжете.
През 1990 г. Хариет Харман (министър в кабинета), Анна Куут (съветник на министъра на труда за жените) и Патриша Хюит (също в кабинета на труда!) изразяват убежденията си в документ за социална политика, наречен The Family Way:
„Не може да се приеме, че мъжете са неотменна част от семейния живот или че присъствието на бащи в семействата е непременно средство за социална хармония и сплотеност.“
Масирана атака срещу мъжете и тяхната роля в съвременния живот
Хюит в книгата на Джеф Денч, озаглавена „Трансформиране на мъжете“, публикувана през 1995 г., казва: „Но ако искаме бащите да играят пълноценна роля в живота на децата си, тогава трябва да привлечем мъжете в групите за игра, детските градини и училищата. И тук, разбира се, се сблъскваме с непосредствената трудност, дали можем да поверим децата на мъжете“.
В продължение на почти четири десетилетия тези пагубни нагласи към семейния живот, към бащите и момчетата проникват в мисленето на обществото до такава степен, че мъжете учители и възпитатели се страхуват да докосват или прегръщат деца*.
Мъжете могат да бъдат обвинени във физическо или сексуално насилие над партньорките си без доказателства. Съдилищата дискриминират бащите и отказват да им позволят достъп до децата си по капризите на злобни партньорки.
По думите на г-жа Пизи: „… феминисткото движение предвиждаше нова утопия, която зависеше от унищожаването на семейния живот. През новия век, според тяхното кредо, семейната единица ще се състои само от жени и техните деца. Бащите са заменими. И всичко това се развихри непростимо на територията на дебата за домашното насилие.“
Организацията изтри своята основателка
Работата на Пизи в Чизуик води до създаването на Refuge, която сега е най-голямата благотворителна организация по рода си в Англия. Тя има годишен доход от 13.3 милиона паунда (17 милиона долара) и в нея работят повече от 200 души.
Пизи не се скарва с феминизма „защото не харесва другите феминистки“. Има и фундаментално политическо несъгласие: тя смята, че основното женско движение третира мъжете като враг, че собственият капацитет на жените за насилие е омаловажен и че в дисфункционалните взаимоотношения и двете страни влизат в порочен кръг, който води до „пристрастяване към насилието“.
Днес уебсайтът на благотворителната организация има страница, наречена „Нашата история“, в която се посочва, че организацията „отваря първата в света безопасна къща за жени и деца, избягали от домашно насилие в Чизуик, Западен Лондон, през 1971 г.“ Името на Пизи не се споменава…
Ерин Пизи днес е на 84 години и здравето ѝ позволява да работи, въпреки че през 2000 г. е диагностицирана с рак. Пизи сега е застъпник на движението за права на мъжете, работейки като редактор на уебсайта A Voice for Men.
Тя приживе е свидетел на собственото си “удобно забравяне“ и на безсрамното открадване на каузата ѝ. На много такива брутални открадвания и подмяна на истината сме свидетели и ние. И само нашето мълчание го позволява и разрешава.
—-
* Изследванията на психолози сочат, че липсата на нормален контакт с мъже поражда изкушения у някои момчета за хомосексуална любов, след като нормалната близост и закрила от друг мъж (бащина фигура) не е лесно достъпна. – A Parent’s Guide to Preventing Homosexuality, Joseph Nicolosi, Linda Ames Nicolosi, 2002
