Франция е в плен на невиждани досега младежки безредици и вандализъм след смъртта на тинейджъра Наел, убит от полицай за неподчинение при полицейска проверка. Равносметката от вилнеещите от края на юни бунтове е потресаваща. Хаосът превзема цяла Франция, опустошават се центровете на градовете, хиляди сгради, предимно символи на държавната власт, са атакувани. И Париж не е подминат, а органите на реда са в пълна мобилизация ден и нощ. Въпреки лекото успокояване на ситуацията през последните дни френският президент Еманюел Макрон моли полицията да „бъде максимално нащрек“ и в повишена готовност, защото според него още нищо не е зад гърба им и особено с наближаването на 14 юли (националният празник на Франция – Денят на превземането на Бастилията).
Всички се питат: „Как се стигна до тук?“
Кметовете на повече от 220 общини, „жертви на насилието“
В деня след новината за убитото момче, Макрон определи като „необяснима“ и „неизвинима“ смъртта на тинейджъра и се обърна към „емоцията на цялата нация„, за да гарантира „уважение и обич“ към семейството на 17-годишния Наел. Впоследствие той беше обвинен от някои, че с тази си реакция е спомогнал за ескалирането на безредиците и неподчинението и е „хвърлил полицията на народното отмъщение“.
Седмица след началото на размириците Макрон приветства „бързата и адекватна“ реакция на полицията. Организира консултации с ръководителите на правителството, министрите и с кметовете на повече от 220 общини, “жертви на насилието„, в опит да „разбере в дълбочина причините, довели до тези събития„.
Той настоя „първо да се квалифицират събитията, преди да се правят заключения“, призова министрите да „присъстват на място“ и всеки в своята компетенция да действа за „възстановяване на реда“. Поиска правителството да бъде редом с полицията, жандармерията, пожарникарите, магистратите. Депутати от мнозинството организираха митинг в подкрепа на длъжностните лица пред кметствата из цяла Франция. Премиерът Елизабет Борн от своя страна се обърна към всички групи в парламента с призив да „покажем единството на нацията“ в тези тежки дни.
Но дали това не е твърде закъсняло обръщане към реда и законността, подкопавани години наред от политики на „толерантност“, „интеграция“, „търпимост“ и дискредитиране на всеки авторитет, власт и законност.
„Да се осмелим да властваме“. Завръщане към добродетелта: „авторитет“
Тибо де Монбриал, адвокат в Парижката адвокатска колегия и президент на Центъра за вътрешна сигурност, изказва притеснението си, че интензивността на сегашните сблъсъци надвишава многократно колосалните безредици, които се случиха през 2005 г.
Той предупреждава, че „политическият скок напред е от съществено значение за възстановяване на реда и утвърждаване на авторитета на държавата по въпросите на миграцията, правосъдието и сигурността“.
В есето си „Да се осмелим да властваме“ още през 2020 г. той призова към „спешно привързване към добродетелта – авторитет“, и заклейми „отказа от прилагане на собствените ни закони под страх от това какво ще кажат медиите; управлението чрез емоции и неспазването на върховенството на правото”. Според него „възстановяването на властта означава преосмисляне на съвместния живот от гледна точка на уважение“ и „възстановяването на авторитета на Републиката като наш последен шанс“.
Историкът Жорж Бенсусан, анализирайки ситуацията във френските предградия, посочи „погрешния антирасизъм“ като причина „от години да не се назовава реалността“. Той каза още: „Как да не се трогнеш от смъртта на 17-годишен тийнейджър? Но откога емоциите правят политиката? От шокиращо изображение можете да събудите колективна емоция, която по никакъв начин не предрешава истината и справедливостта“.
„В еуфорията на бунтовете“ – профилът на бунтовниците
Статистиката показва, че бунтовниците от безредиците във Франция са „млади хора, повечето от които не са имали работа със закона до сега“. Присъдите, които те получават, са за грабежи, насилие срещу полицаи, палежи и вандализъм.
Прави впечатление, че при разпитите болшинството от тях изобщо не са обсъждали съдбата на Наел (застреляното от полицай момче, което стана повод за бунтовете). Типичен пример е Ямаду, арестуван във Вилньов-ла-Гарен в нощта на четвъртък срещу петък, когато група хора с качулки нападнаха кметството. Облечен в черно от глава до пети, при задържането си, той е смирен и казва, че съжалява за стореното. Той не е участвал в плячкосването на кметството, но е използвал миномет с фойерверки, изстреляни по посока на длъжностните лица. Оправдава действията си с „еуфорията на бунтовете“ и потвърждава наблюдението, че повечето престъпления са плод на „чист опортюнизъм“.
Политикът Жордан Бардела призова за строги санкции към малолетните и към родителите ми, защото едно цяло поколение е вече жертвано и непоправимо увредено от това чувство за безнаказаност, и е време да се мисли за възпитанието на новите поколения, преди да стане прекалено късно. Чуха се призиви и за премахване на семейните надбавки за родителите на непълнолетни рецидивисти.
Подивяването на младите
Това „подивяване на младите“ и „прихващане“ чрез еуфорията на разрушителните глутници не е изолиран френски случай. В Чикаго от години наред се сблъскват с т.нар . „Chicago wilding“ („Подивяването на Чикаго“). И там всяка пролет тълпи от подивели тинейджъри рушат центъра на града, вандалстват из магазините, чупят и палят коли, бият безпричинно случайни минувачи.
Макрон си спомни за „родителската отговорност“
На третия ден от градските бунтове, в изявление от министерството на вътрешните работи, Макрон апелира към „чувството за отговорност от бащите и майките в семействата„, защото „една трета от арестуваните снощи са млади, дори много млади„.
Той настоя, че родителите са отговорни да държат децата си под надзор и че „републиката няма за цел да замества (бащи и майки на семейства)“.
Започва ли да се пропуква кухата основа на новите „ценности“, където децата могат да съдят родителите си, където родителското първенство не е с приоритет, а думите „майка“ и „баща“ са “дискриминационни“. Пред лицето на жестоката реалност много бързо се забрави приетата на първо четене поправка през 2019 г. именно във френския парламент, която да наложи заличаването на упоменаванията „баща“ и „майка“ във френските училищни формуляри и замяната им с „родител 1“ и „родител 2“.
Когато дойде времето да „се жънат“ последиците от деструктивните и пагубни модели на „новите либерални общества“, търси ли се спасение отново в консервативните и изпитани във времето стожери на социалния ред и съжителство между поколенията?
Новото “контра-общество”
Ив Треар, заместник главен редактор на в. “Фигаро”, обяснява бунтовете с развитието, в течение на времето, на т.нар. от него „контра-общество“, което е далеч от принципите на авторитет, уважение, заслуги и ред. Той казва, че „авторитет“ е чужда дума за „младежките уши“.