Професор д-р Пол Р. Макхю, бивш главен психиатър на болницата „Джонс Хопкинс“, заяви, че транссексуалността е „психично разстройство“, което заслужава лечение, че промяната на пола е „биологично невъзможна“ и че хората, които насърчават операцията за смяна на пола, насърчават психично разстройство.
Д-р Макхю, автор на шест книги и над 125 рецензирани медицински статии, направи забележките си в коментар в Wall Street Journal, където обясни защо транссексуалната хирургия не е решение за хора, които страдат от полова дисфория.
Хората посягат на живота си
Д-р Макхю докладва за ново проучване, което показва, че процентът на самоубийствата сред транссексуалните хора, които са претърпели операция за смяна на пола, е 20 пъти по-висок от процента на самоубийствата сред нетранссексуалните хора. Д-р Макхю отбелязва и проучвания от университета Вандербилт и лондонската клиника „Портман“ на деца, които са изразили транссексуални чувства, но с течение на времето 70%-80% от тях „спонтанно са загубили тези чувства“.
Разстройството на транссексуалния човек, каза д-р Макхю, е в „предположението“ на човека, че неговата мъжественост или женственост са различни от физическата реалност на тялото му. Това е разстройство, подобно на „опасно слаб“ човек, страдащ от анорексия, който се гледа в огледалото и мисли, че е с „наднормено тегло“, каза Макхю.
„Това предположение, че нечий пол е само в ума му, независимо от анатомичната реалност, накара някои транссексуални хора да настояват за социално приемане и утвърждаване на собствената си субективна „лична истина“. В резултат на това някои щати – Калифорния, Ню Джърси и Масачузетс – са приели закони, забраняващи на психиатрите, дори с родителско разрешение, да се стремят да възстановят естествените полови чувства на транссексуален непълнолетен“, казва д-р Макхю.
В болницата „Джонс Хопкинс“ спират да правят операции за смяна на пола, тъй като създаването на „доволен, но все още проблемен пациент изглежда неадекватна причина за хирургично ампутиране на нормални органи“.
Идеология и пропаганда
Бившият шеф на психиатрията на „Джонс Хопкинс“ също предупреди да не се дава възможност чрез уж сексуално образование „съветниците по многообразието“ в училищата, подобно на сектантски водачи, да насърчават младите хора да се дистанцират от семействата си и да игнорират аргументите срещу транссексуалната хирургия.
Д-р Макхю също така съобщава, че има „заблудени лекари“, които, работейки с много малки деца, които на игра имитират противоположния пол, прилагат „хормони, забавящи пубертета, за да направят по-късните операции за смяна на пола по-малко обременителни. Но блокерите на пубертета стопират растежа на децата и рискуват да причинят стерилитет“. Може да прочетете повече за тези блокери тук.
Подобно действие е „близо до злоупотребата с деца“, каза д-р Макхю, като се има предвид, че близо 80% от тези деца ще изоставят объркването си и ще растат естествено в живота на възрастните, ако не се „лекуват“… Наскоро в щата Мичиган беше предложена промяна в закона за увреждане на деца, като за прилагане блокери на пубертета и транс-хирургия на непълнолетен наказанието може да бъде доживотен затвор.
Относно способността на юношите да правят избори, някои журналисти спорят, че щом на тази възраст те по принцип правят избори – като например какво да си купят в магазина, с кого да отидат на кино и прочее, – то те са зрели да решават и за пола си. Не могат да гласуват, не могат да пият алкохол, нито да управляват МПС, но могат да си сменят пола? Странно и престъпно към младите законодателство.
Според Американската педиатрична асоциация обаче неврологията разкрива, че пред-фронталната кора на мозъка (pre-frontal cortex of the brain), която е отговорна за преценката и оценката на риска, не е зряла до средата на двадесетте години. Никога не е било по-ясно от научна гледна точка, че децата и юношите не са в състояние да взимат информирани решения относно постоянни, необратими и променящи живота им медицински интервенции.
Поради тази причина Колегията твърди, че е злоумишлено да се популяризира тази идеология преди всичко в името на благополучието на самите деца с полова дисфория, и второ, заради всички техни връстници без полова дисфория, много от които впоследствие също ще поставят под въпрос собствената си полова идентичност и по този начин се нарушава правото им на лична неприкосновеност и безопасност.
Когато в САЩ се надигна идеологията за разбиване на семейния модел, само една част от която е свързана с правата за полова идентичност, различна от рождения пол, Американската педиатрична асоциация изпрати позицията си на десетки хиляди училищни надзорници в страната, за да изтъкне реалния (а не пропаганден) опит на научните среди във връзка с половата дисфория:
„Налице е очевидна практика, която насърчава децата с полова дисфория да изживяват себе си като противоположния пол и след това да потиснат пубертета си. Ако едно момче (което трябва да се превърне в мъж), се пита дали е момче и се третира като момиче, а естественото му пубертетно развитие се потиска, не пускаме ли в действие един неизбежен резултат? Всички негови връстници от същия пол растат като млади мъже, другата половина от приятелите му растат като млади жени, а той си остава едно момче в пред-пубертета. Той ще бъде психосоциално изолиран и сам. Той ще остане с психическото усещане, че нещо не е наред. Той ще бъде по-малко способен да се идентифицира със своите връстници и да бъде мъж; и по този начин е по-вероятно да се самоопредели като „не-мъж“, т.е. като жена.“
На този фон неолибералните журналисти настояват, че въпреки опитите на психиатрията и психологията да извади хората от най-дълбоки и тежки психически страдания, точно „половата дисфория“ била нещо нелечимо. Затова в някои държави се натиска и за забрана на конверсионната терапия по желание на родител или тийнейджър. А на този фон, в Канада вече гласуваха закон за държавна помощ при евтаназия на психично депресирани лица, които се считат за „неизлечимо болни“. Зловещо, а? Системата много добре е решила как да си умие ръцете.
Крадецът вика: Дръжте крадеца!
Правят впечатление яростните нападки на групировки от психиатри и психолози към други групировки от психиатри и психолози в САЩ. Всяка страна обвинява другата, че отстъпва от научните резултати в името на политическа кауза. В някакъв смисъл действително всяка страна предлага държавни политики, но дали отстъпва от фактите, всеки задълбочено трябва да проучи. А най-добре е и да наблюдава познатите си (и техните деца) с вече проявени последствия.
Битката за медицински авторитет става наистина жестока. А и огромните суми на убедените в нелечимото си без хирургия психично страдание, явно не са за изпускане…
В резултат в болницата към университета „Джонс Хопкинс“ не само са възобновили хирургията, смело отстраняваща гениталии, а и са назначили за шеф на Центъра за сексуално насилие над деца към университета „Джонс Хопкинс“ скандална личност, утвърждаваща правата на педофилите. Тази личност е вече изгонена от друг университет с подписка.
И все пак, в сравнение с политиката „за“ фриволните сексуални приумици, политиката на здравия морал, независимо кои партии се опитват лицемерно да я яхнат, винаги е носила благоденствие на народите. Политиката на разврата, е погубила не една империя.
Само че в момента не става дума за погубване на империи, а на самата идея за семейството. Именно заради здравата връзка, родителския авторитет, закрила и допитване от страна на децата, семейството е единствената здрава единица, независимо и съкровено предаваща опит, истини и вяра през поколенията. Стотици години робство не са отказали народите да прошепват на чадата си кои са всъщност – и народите са възкръсвали в подходящ момент, пренесли скъпоценната част от изначалното познание на рода си.
И то не е „в Тибет“ или „някъде там из южноамериканските джунгли“, където са загинали империи, покланящи се на демоните. Това познание е било там, където народите са имали период на разцвет, благополучие, човеколюбие и мъдро управление. Именно тези доскоро християнски народи са атакувани да забравят и презрат историческите си избори и духовните свои извори.
