Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Обезличеното щастие в съвременната ни антиутопична реалност

„Не притежавам нищо, нямам личен живот и никога не съм била по-щастлива…Ида Аукен, евродепутат.

Оставете настрана рекламите тип „Мъжете знаят защо“ или „Не си ти, когато си гладен“… Не говорим за хранителна емоция, а за истинско щастие. Защото скоро вероятно и тази дума ще бъде сменена с някоя политкоректна.

Автентичното щастие

Автентичното щастие е свързано с архетипите, от хилядолетия заложени в човешката природа. Стъпим ли встрани от нашите дълбоки необходимости, непременно завършваме в пропастта. Медиите добре познават нашите архетипни „бутони“ и ги натискат подмолно чрез внушения и реклами. Но пред нас, хората, текат внушения, че причините за щастие уж може да търпят осъвременяване и актуализация. Че ние можем да бъдем щастливи заради поредната си придобивка или заради почти електронно усъвършенстваната ни визия. И ако не сме щастливи с рекламираното нещо… ами трябва ни „повече от същото“.

Какво не ни казва Системата

На първо място щастието изисква да е лично, изработено, заслужено. Вътрешният ни глас безкомпромисно ни напомня кога нещо сме го получили просто в общия поток (защото всички го имат – ток, интернет или топла вода). Затова и социално осигурените жители на благоденстващи държави често са по-нещастни от успешен работяга в Бангладеш. 

Възможността да изработиш своето щастие все повече се отнема от хората, като се подменя моделът на демокрация – вместо преки избори, текат тенденции за някакви надправителствени регулатори на здравето и съвестта, които да отнемат избора ни, да отнемат гласа ни, който е предпоставка за изработено щастие. Става дума за властта през СЗО, за регулатора от Истанбулската конвенция, за забраната на определена реч в социалните мрежи, за наднационални, финансирани от корпорации цензори на въглеродните емисии

Освен това с идеята за базов доход също се убива инициативността, работливостта и креативността. Току виж някой креативен човек напипал Истината и повел хората към нея. Затова Системата иска да се обезопаси, като нахрани и приспи този някого предварително. Явно има хранителен ресурс за целия свят, щом на фона на „иде ли световен глад“ същите много държави промотират идеята за осигурен базов доход. Може да се досетим, че като компилация на едното и другото внушение базовите условия на живот ще бъдат „живуркане“, описано в не един дистопичен роман и тренирано по карантинните центрове в цял свят. 

Щастие в бъдещето

Ако забелязвате, Системата говори за бъдеще единствено и само когато иска да ни уплаши. Не раждайте деца, наслаждавайте се на хомосексуален секс или на виртуален такъв в Мета-вселената, понеже идват климатични промени и децата ви, които ще дишат, ще убият Планетата.

Щастието на мъдрия човек, който сади дърво, за да имат децата му плодове, отдавна е изхвърлено като „несъвременно“. Ако не си еуфорично щастлив „днес и сега“, и то всеки ден по няколко пъти, нещо не ти е наред. 

Дедите ни не са имали индекс на ежедневното щастие, а са усещали удовлетворение и мир, когато са правили нещо за децата си, за своя град и род. Липсата на корен и цел разболява масово сегашния „глобален човек“. Действително, когато кръстосваш културите, може да бъдеш удовлетворен единствено ако си „мост“ за добрите неща от едната към другата култура. Не като рушиш новото си местообитание (имигрантите) или като заличаваш родовата памет у децата и внуците си (емигрантите).

Щастие в любовта

Тук Системата здраво залага на страстите. Въпреки тяхната неустойчивост, Системата не инвестира да научи хората как да са щастливи в трайни връзки, камо ли в семейство и род. 

Щастие в любовта има, когато любовта има автентична цел. А именно да обичаш другия като себе си и дори повече от себе си (но не само моментния любовник, заради който ще си направиш изродски татуировки като жената на Мъск, изоставена след кратко време). 

Щастие в любовта има, когато ти пука за другия. За детето ти, за брат ти, за приятеля ти. Но към момента прокламирана е безбрежната толерантност, която унищожава Ревността, като основен аспект на любовта. Промотира се нещо, наричано Любов, което всъщност е безразличие. (Безразлично ми е, че дъщеря ми днес в градината е решила да се назове момче, а утре е решила, че не я устройвам като родител, понеже я натискам да си пише домашните. Безразлично ми е, че някой ще нарече баба ми „Родител 1“ на моя „Родител 2“… Безразлично ми е, че в старческия дом ще убият майка ми с некадърно лечение и ще попълнят бройката на ковид жертвите.)

Обаче страстите са като да гориш хартия – бързо пламват, малко топлят и оставят огромен боклук. Боклукът в телата и душите ни са само повод за Биг фарма да претендира за нови и нови достъпи до децата ни (нас отдавна ни е превзела), като успокоява, регулира и нарича определени състояния по начин, който ни отдалечава от изцелението.

Щастие в имането

Да, това не е мръсна дума. Много изследователи отбелязват, че капитализмът си отива. Свободното предлагане на стоки с идеята по-добрата да победи явно вече не устройва глобалните сили, които напират да завладеят човека. 

Щастието да оставиш предприятие или имот на децата си е автентично щастие. Това, за което си се трудил да умножиш, винаги се е предавало на достоен (тоест възпитан от теб!) човек да го продължи и развие – за благото на човечеството. Щастието да осигуриш финанси на децата си е автентично щастие. Да не се налага децата ти да просят, тоест да робуват на някого, е старт за свободни и благородници! На кого пък ще робуват в днешно време, ще кажете? На държавите и държавоподобните формации, които дават едва след като ти вземат. Всичко. Особено свободата на съвестта.

Последно качени

Свързани постове