Медията на скритата истина. За нещата каквито са!

Лъжата на олигарсите – вие наемайте, ние ще притежаваме

Мнозина вече са чували за термина “Голямото нулиране”, въведен от Световния икономически форум и лидера му Клаус Шваб. Помежду другите идеи, като тази за заместване на досегашния социално-икономически строй, Шваб се изказа и за ограничаване и едва ли не премахване на частната собственост.

Възраждане на идеите за премахване на частната собственост

Понеже в историята вече неведнъж сме чували за такова премахване, може би първите пъти някой наистина наивно се е надявал между хората да настъпи равенство. Но днес, гледайки резултатите от тези опити, виждаме, че всички призиви за премахване на собствеността реално просто са представлявали преход на собствеността от едни хора към други – от по-бедните към по-богатите. 

На повърхността имаме заявления, насочени към широките маси, как собствеността е корен на всяко зло, а под повърхността чрез различни революции и преврати действително настъпва някакво “изравняване” сред обществото, но не в имането, а в нямането. Собствеността се концентрира при управляващите, а досега в човешката история никога не се е виждало да има някакво премахване на тяхната частна собственост, а само натрупването и увеличението й. 

Илюстрация на възраждането на тези стари идеи може да видим в доклад за бъдещето на собствеността, написан от обществена организация за канадското правителство. Екипът говори за нова “икономика на достъпа” и разглежда как достъпът до услуги, а не конвенционалната собственост, може да бъде от полза за всички канадци. 

Действително канадското общество е сред тези с най-високи дългове. През 2017г. средното канадско домакинство е имало съотношение дълг към доход от 167,8%, като 7,9% от тях са 350% или повече. Този по-висок дълг изглежда е свързан с намаляването на дела на труда в националната производителност. 

Заплатите не са се повишили толкова бързо, колкото разходите за жилище, храна, образование и грижи. За сметка на спестяванията си канадците обслужват ипотечен дълг, заеми за автомобили, кредитни карти и кредитни линии като източници на дълг. Близо 50% от канадските домакинства живеят от заплата до заплата и е по-вероятно да изпаднат в просрочие поради неочаквани разходи или внезапно прекъсване на доходите.

Наем на услуги вместо собственост

Докладът предлага достъпът до услуги под наем да измести собствеността: хората да използват цифрови технологии за достъп до „решения“, вместо да притежават активи. За разлика от традиционната икономика, икономиката на достъпа използва нови технологии, които позволяват на хората да отдават под наем стоки или услуги, които притежават, като например дрехи, автомобили, стаи в къщи, места за паркиране, инструменти и др. 

Ако бъде широко възприета, икономиката на достъпа би могла да освободи канадците от необходимостта да купуват стоки, особено тези, които се нуждаят от финансиране. Следователно канадците биха могли да имат по-ликвиден капитал, по-малко дълг и потенциален достъп до по-качествени продукти. В зависимост от това доколко този нов модел на достъп измества собствеността, дадено лице може вече да не притежава своя начин на живот – вместо това може ефективно да го наема. 

Относно притежанието на имоти, авторите предлагат варианти като платформи за споделяне на имоти или споразумения за съвместно настаняване. Всичко това с цел собствеността върху жилищата да намалее като културна ценност и актив.

Интересно е, че самите автори споменават, че този нов модел може или да ускори концентрацията на власт и богатство, или да я разруши. Нима обаче ще я разруши, когато знаем как дори фирми, започнали като уж спонтанни инициативи за споделяне, от типа на Airbnb, Uber и подобни, се превърнаха в корпорации, закупени после от всеизвестните финансови фондове, владеещи всички големи бизнеси? 

Система на социални кредити

Макар световното общество да изглеждаше шокирано, когато преди няколко години в Китай се въведе т.нар. система на социални кредити, всъщност за повечето правителства това ще бъде като сбъдната мечта, ако успеят да го прокарат, защото им дава неимоверна власт и контрол. 

В този дух и авторите на канадския доклад говорят как социалният кредит може да се превърне в по-мощен определящ фактор за социално-икономическото включване. Тъй като в западните общества е трудно директно да се наложи система на кредит от властите, в доклада става дума само за оценката на доверието на потребителя (социален кредит), както в момента се прави от Uber, eBay и много други. В същото време новите технологии като блокчейн и изкуствен интелект предлагат нови начини за улавяне и оценка на повече информация. 

Заедно тези разработки биха могли да доведат до нови начини за оценка на това кой трябва да отговаря на изискванията за кредит и услуги, въз основа на алгоритми. В тази нова среда репутацията може да се превърне в нова форма на „богатство“, която може да бъде едновременно по-достъпна и податлива на колебания. 

Но съществува и риск системите за социални рейтинги да изолират лица, които не се вписват в нормализираните стандарти на поведение (например психичноболни или хората, които не споделят мейнстрийм идеите). До 2030 г. може да се наложи правителството и заинтересованите страни да се справят с новите форми на уязвимост и неравенство, които произтичат от начина, по който определяме „доброто“ и „лошото“ социално поведение.

Дигитални валути и създаване на цифрови портфейли

Другата посока, която авторите цитират, и която отдавна е заявена като цел на съвременния глобализъм, е премахването на икономиката, базирана на пари в брой.

В доклада се предлага не само повече работа да се премести към онлайн платформи, които позволяват на работниците да завършват проекти дистанционно и да се ползват криптовалути за плащания. Но виждаме и предложения за нещо, което всички държави започнаха стъпка по стъпка да налагат, използвайки за повод и аргумент ковид кризата – създаването на индивидуални цифрови портфейли, съдържащи в момента една или две функции, с намерението да бъдат разширявани и да включват възможно най-много информация за притежателите им. 

В случая авторите предлагат правителството да създаде сигурен „цифров портфейл“ за всеки канадец, който да комбинира всички федерални правителствени програми за обезщетения и да предлага лесен достъп до тях и до свързаната финансова информация и съвети. Той ще служи като прозорец за услуги и частна банкова сметка и ще използва системни данни, за да поддържа опростено или автоматично записване за правителствени програми и услуги. 

Дигиталните портфейли ще бъдат създадени, когато канадците кандидатстват за социалноосигурителен номер (SIN) или тези, които вече имат SIN, подадат своите данъци. За разлика от сега, те ще бъдат интегрирани и проследени по предназначение. За да се опрости използването, автоматичните договори, базирани на блокчейн технология, могат да проверяват и проследяват условията за теглене на средства. Системата може да бъде интегрирана с Канадската агенция за приходите. 

Фалшиви решения на проблеми

Навсякъде по света, където започва налагането на подобни промени, правителствата винаги използват аргументи като улеснение, грижа за обществото, особено за тези в нужда. Улеснение действително има, но то се заплаща на твърде висока цена. Ако погледнем същността на предлаганото, виждаме, че реално се предлага свикване с обедняването. 

Никъде не виждаме да се атакува коренът на проблема. Вярно е, че доста от съвременните общества, особено западните, са затънали в консуматорство и притежание на безброй излишни вещи. Каква е причината за това обаче? В основата лежи търсенето не просто на  печалба, но на свръхпечалба. За да има непрекъснато увеличаваща се печалба, се създава свръхпроизводство. За да се реализира продажбата му, се създават свръхнужди. Чрез всепроникващ маркетинг и реклама върху хората се поддържа постоянен натиск да притежават неща, които не са истинска необходимост, и нещо повече – не само да притежават, но непрекъснато да сменят с по-нова марка и версия. 

Това е истинското поле, на което трябва да се вземат мерки. В случая с канадския доклад, вместо правителството да вземе мерки за гигантските печалби на големите фирми и банки, поради които масата от населението задлъжнява и не може да си купи базови неща, грижата за обеднелите се състои в това да им се предложи да свикнат да не притежават нищо, а да си делят и обменят малкото, което имат. Собствеността на олигарси и корпорации остава непокътната. За тях няма да има споделяне, наемане и т.н. 

Системата на кредити, където всеки ще бъде оценяван и оценките ще са видни от всички, както и цифровият портфейл със събрани всякакви лични данни, достъпни не само за властите, но и за всякакви чиновници или хакери, чертаят една нерадостна картина на бъдещето, където обикновеният човек ще губи личното си пространство и притежанията си. 

Положението е стигнало дотам, че в днешно време поради голямата злоупотреба и замърсяване на думите, всеки път, когато чуем, че някой е загрижен за нас и иска да ни улесни, трябва да ни светва червена лампа и да внимаваме какво стои зад тези думи.

Богари Медия
Богари Медияhttps://bogari.bg/
Bogari Media - Медията на скритата истина - за нещата каквито са!

Последно качени